Вече ви разказахме за Летящия джип, днес ще ви представим

Вече ви разказахме за Летящия джип, през днешния ден ще ви представим и Кръглия танк. По време на Втората международна война, нацистките инженери проектират и основават редица революционни „ оръжия-чудо “ (wunderwaffe), в това число палитра от самолети, револвери, автомати и кораби. Сред тези оръжия е и съмнително дребния кръговиден танк, кръстен с удачното име Kugelpanzer (от немски, безусловно „ кълбовиден танк “). Тази странна дребна машинка в никакъв случай не вижда бойните полета на бащина Европа и като цяло се знае доста малко за нейната цел и приложение.

Това, което се знае обаче, е че танкът е създаден в Германия и изпратен в Япония, а по-късно е покорен от Съветския съюз през 1945 най-вероятно в Манчурия. Днес, единственият прочут достоверен Kugelpanzer се намира в музеят за танкове в град Кубинка в Одинцовски регион, Московска област, Русия.

Мъничкият танк е задвижван от двутактов мотор с един цилиндър и има цепка начело, откъдето се допуска, че лидерът ще гледа пътя. Има и дребна ръка с колело откъм гърба – за по-добра непоклатимост, както и за маневриране. Корпусът е пълен едвам 5 милиметра и не е ясно от какъв метал или сплав е изработен (към момента е неразрешено да се взимат проби от бронята, с цел да се откри от какво е съставена).

Разбира се, щом нещо от Втората международна е обгърнато в толкоз тайнственост, наложително се появяват теории, догатки и хипотези. Някои споделят, че танкът е предопределен за разузнаване, други – че е мобилен бдителен пост, който да следи вражеските маневри по по-безопасен метод, а трети – че танкът е за обтягане на кабели. Няма обаче никакви доказателства за което и да е от тези догатки (да не приказваме, че нито едно от трите приложения не изключва останалите), тъй като липсва каквато и да е документи, в която да се изяснява концепцията и задачата зад танка, както и детайлности по дизайна.

До август 1944 японската войска води война в Тихи океан към този момент 7 дълги години като всичко стартира с Втора китайско-японска война през 1937. През този интервал, вместо да бъдат хванати и в желанието си да нанесат един финален пестник в муцуната на врага, японските водачи насочват най-вече пагубно счупените си самолети към вражеските позиции и ги разрушават в тях, убивайки по този начин и себе си. Тогава това става главно по лично предпочитание на водачите, а не е публична процедура. Но със затихването на войната, обезвереното японско командване (което на този стадий изпитва изострен дефицит на способни водачи, а самите самолети към този момент са стари) взема решение да изстиска оптималното от некомпетентните си редици и остарели машини като вкарва и планувани камикадзе задачи в стратегическия си боеприпас. Тези задачи стартират през есента на 1944. (Произхода на цялата камикадзе процедура, както и метода, по който бойците са били избирани, е тематика на за цялостен обособен текст)

Yokosuka MXY-7 Ohka

Освен чисто спонтанни в жанр Макгайвър устройства като да се завържат в допълнение бомби към към този момент действителен самолети, японската войска основава и профилирано за задачата на камикадзетата съоръжение. То включва самолетът Ohka („ черешов цвят “), както и самоубийствени лодки като Shinyo („ морски трус “).

Shin’yō

Правят се и дребни подводници: модифициранoто торпедо Kaiten („ завръщане в парадайса “) и Kairyu („ морски змей “), която е двуместна.

Kaiten

Kairyu

Като следим какви са стремежите и работата на водачите на японската войска, не е необичайно да предположим, че Kugelpanzer може да е част от цялата линия самоубийствено снаряжение – просто такива са били стремежите на японците по това време. Като по този начин изложените машини, танкът по дизайн също е бил дребен, маневрен и за 1-2 индивида. Също по този начин по него няма никакви нападателни оръжия (въпреки че има догатки за монтиране на автоматизирана картечница отпред). И още повече, в случай че е основан за постоянен пердах, за какво бронята му е дебела едвам половин сантиметър – това не съответствува с дебелината на общоприетите машини за фронта, само че е тъкмо колкото дебелината на най-малко едно от самоубийствените.

Например, Type 97 Chi-Ha, за който се твърди, че е най-произвежданият японски междинен танк през Втората международна война, има ризница с дебелина 26 милиметра към оръдието и 33 милиметра на щита на самото оръдие. От друга страна, торпедото, от което е изработен Kaiten, е дебело едвам 3,2 милиметра – доста по-близо до дебелината на Kugelpanzer… И в случай че ви трябват още съпоставения – дебелината на една каска от войната е 0,035 милиметра, задоволително с цел да спре (поне понякога) патрон 45 диаметър. От това можем да заключим, че стените на кръглия танк биха били задоволително здрави, с цел да спрат патроните от множеството типове ръчни оръжия, само че в същото време са и задоволително тънки, с цел да се разпилян при гърмеж от вътрешната страна и да нанесат оптимални провали. Поне по този начин наподобява след разбор.

За каквото и да е бил предопределен Kugelpanzer, сигурно ще остане едно от най-уникалните оръжия, основани през Втората международна война.