Творителница „О‘писменехь“ сее възрожденски семена в душите на плевенски малчугани
Вече три години Творителницата „ О‘писменехь “ на Диян Павлов – Джими в Плевен сее възрожденски семена в душите на малчуганите от града. През нея са минали над 1 000 деца . Творителницата е в къща с двор в квартал „ Мара Денчева ”. От 1 април т.г. тя публично стана третият Арт център в града. Джими е трансформирал мястото в същинска съкровищница за дребни и огромни любопитковци. Представлението, което той изнася на своите посетители, стартира от графичните знаци, оставени от първобитните хора, минава през писмеността в Шумер и Месопотамия, през античен Китай, Египет, Елада, Римската империя. Стига до междинните епохи и ренесанса в Европа, до началото на тиражираното книгопечатане и Гутенберговата преса. Специално място в него е отделено на светите братя Кирил и Методий и основаването на Глаголицата и Кирилицата, на българското Възраждане, на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, на Петър Берон, на Васил Априлов, на първите килийни и взаимни всемирски учебни заведения в България.
Близо час и половина дребните фенове не помнят за мобилните си телефони и потеглят към приказния свят на буквите и писмеността, през които ги води Джими. Следят всяко негово придвижване и попиват всяка негова дума. И с подготвеност подвигат ръка да отговорят на въпросите му – „ Кой е основал писмеността ни? ”, „ Кой е написал История славянобългарска? ”, „ Кой е създателят на Рибния буквар? ” и така нататък На всеки епизод от своя роман Джими сменя облеклото си с одежди, отговарящи на съответната ера и страна. Когато подава на невръстните си фенове да пипнат ръчно направена хартия или текст, преди малко отпечатан на Гутенбергова преса, или нещо друго от артефактите, с които онагледява представлението си, към него се протягат десетки ръчички...
„ Животът ми е обвързван с буквите, с писмеността . Като приключих учебно заведение, започнах работа в тогавашното дружество „ Културен отдих и декорация ” в Плевен. Правехме украсата на града. По времето на социализма най-много ни разпореждаха да създаваме материалите за политическата пропаганда в манифестациите за 1 май, 9 септември, 7 ноември /б.а. – на този ден и у нас се празнуваше годишнината болшевишката гражданска война в Русия/ и така нататък Това бяха големи плакати с лозунги – всичко пишехме на ръка. Трябваше да е красиво изписано - тогава още нямаше компютри. След като се разпадна соцсистемата, си направих своя компания. С един сътрудник предлагахме графичен дизайн и реклама. В един миг работата много понижа, пък аз не обичам да заставам със скростени ръце ”, споделя Джими.
Идеята да създаде Гутенбергова преса му пристигнала по време на една отмора в Охрид. Там видял работилница за хартия и се срещнал с нейния притежател – Любчо, който показал по какъв начин се създава ръчно хартия и по какъв начин се печати на Гутенбергова преса. Заинтересувал се и през ден, през два минавал при него да си приказват. Той при всяка дамонстрация подчертавал – „ Ова преса е втора у свету ”. Като го чул десетина пъти Джими му рекъл – „ Па, Любче, да знаеш, че трета у свето ке биде у Плевен! ”.
„ Като се върнах, открих едни греди от една остаряла къща, която тогава разрушаваха. Те бяха от това дърво, дето трион го не реже. Създадох пресата ей тука, на двора. После построих помещението, в което да я запазвам. Усвоих и метода за ръчно произвеждане на хартия. Тогава се замислих какво да върша с тях – единствено за проява не е задоволително. Връзката сред хартията и пресата са буквите, писмеността. Започнах да диря информация по какъв начин се е пишело в другите страни и столетия. Дотогава се бях опазил от интернет, само че след това, като влязох и аз в световната мрежа, стана ужасно – едно търсиш, 100 намираш. Започнах да селектирам, да класифицирам и да ревизирам от разнообразни източници малко известни обстоятелства, свързани с писменостите. Така се оформи една последователност на писменостите, която няколко пъти преработих ”, споделя още Джими.
Представлението е любопитно освен за дребните деца, само че и за възрастните, тъй като научават забавни обстоятелства. По подготовката му Джими работил близо 10 година Преди 4 години направил първото страхливо проявление пред аудитория от плевенски художници и публицисти. Реакцията им му вдъхнала вяра, че е на прав път.
В представлението демонстрира доста реплики на артефакти, които си е правил самичък. Те са му опорни точки в описа. Всичките са свързани с писменостите, с писменостите и с образованието.
Преди две години Диян Павлов – Джими провежда преписване на Паисиевата История славянобългарска в центъра на Плевен. Направил една шатра, поставил вътре един дървен чин и приканил всички, които желаят да препишат най-малко по едно изречение от История славянобългарска като си оставят името, специалността и възрастта под него. Така всеки от хората, които се включвали, нареждал името си до това на Софроний Врачански и на останалите преписвачи на Паисиевата История. Преписването било в навечерието на Деня на будителите – 1 ноември, траяло 10 дни и в него се присъединили 505 души. Интересът се оказал голям. Хората се нареждали на опашка и търпеливо си чакали реда, с цел да се включат в това благородно и родолюбиво дело. Имало и много младежи. Джими ги питал ги за какво чакат, а те му отговаряли, че са българи и желаят да вземат участие тая самодейност.
„ Аз съм от хората, които останаха в България. През оня временен интервал 1989-1990 година бях в челните редици на тези, които желаеха смяната. Организирах в Плевен сбирки и демонстрации на Съюз на демократичните сили. Но съм патриот и не се поблазних от това да отпътува в чужбина да диря лесна облага. Не съм от патриотите на трапеза, които се бият в гърдите. По собствен си метод обичам родината. Историята е нещо, което съхранява всяка нация, освен българската. Без нея сме като слепци. Трябва да знаем от кое място сме пристигнали, с цел да знаем накъде отиваме. Да отдаваме респект на великото дело на тези, които в сложните времена са съумели да запазят българщината и да издигнат българския дух. Насърчавали са българина да потърси своето място в европейската цивилизация, с цел да запазим своята еднаквост. Това е годно и в днешно време. В Европейския съюз всяка нация би трябвало да си знае коя е – полякът да си е поляк, чехът да си е чех, германецът да си е немец, българинът да си е българин. Мисля, че това, което върша, значително възпитава и способства за това младежите да имат подобен метод на мислене, на живот и на реализация. Смятам, че 24 май би трябвало да е националният празник на България. Защото това е единственият ни празник, който не е претрупан политически и не е съкрушен с някаква идеология ”, твърди Диян Павлов – Джими.
Близо час и половина дребните фенове не помнят за мобилните си телефони и потеглят към приказния свят на буквите и писмеността, през които ги води Джими. Следят всяко негово придвижване и попиват всяка негова дума. И с подготвеност подвигат ръка да отговорят на въпросите му – „ Кой е основал писмеността ни? ”, „ Кой е написал История славянобългарска? ”, „ Кой е създателят на Рибния буквар? ” и така нататък На всеки епизод от своя роман Джими сменя облеклото си с одежди, отговарящи на съответната ера и страна. Когато подава на невръстните си фенове да пипнат ръчно направена хартия или текст, преди малко отпечатан на Гутенбергова преса, или нещо друго от артефактите, с които онагледява представлението си, към него се протягат десетки ръчички...
„ Животът ми е обвързван с буквите, с писмеността . Като приключих учебно заведение, започнах работа в тогавашното дружество „ Културен отдих и декорация ” в Плевен. Правехме украсата на града. По времето на социализма най-много ни разпореждаха да създаваме материалите за политическата пропаганда в манифестациите за 1 май, 9 септември, 7 ноември /б.а. – на този ден и у нас се празнуваше годишнината болшевишката гражданска война в Русия/ и така нататък Това бяха големи плакати с лозунги – всичко пишехме на ръка. Трябваше да е красиво изписано - тогава още нямаше компютри. След като се разпадна соцсистемата, си направих своя компания. С един сътрудник предлагахме графичен дизайн и реклама. В един миг работата много понижа, пък аз не обичам да заставам със скростени ръце ”, споделя Джими.
Идеята да създаде Гутенбергова преса му пристигнала по време на една отмора в Охрид. Там видял работилница за хартия и се срещнал с нейния притежател – Любчо, който показал по какъв начин се създава ръчно хартия и по какъв начин се печати на Гутенбергова преса. Заинтересувал се и през ден, през два минавал при него да си приказват. Той при всяка дамонстрация подчертавал – „ Ова преса е втора у свету ”. Като го чул десетина пъти Джими му рекъл – „ Па, Любче, да знаеш, че трета у свето ке биде у Плевен! ”.
„ Като се върнах, открих едни греди от една остаряла къща, която тогава разрушаваха. Те бяха от това дърво, дето трион го не реже. Създадох пресата ей тука, на двора. После построих помещението, в което да я запазвам. Усвоих и метода за ръчно произвеждане на хартия. Тогава се замислих какво да върша с тях – единствено за проява не е задоволително. Връзката сред хартията и пресата са буквите, писмеността. Започнах да диря информация по какъв начин се е пишело в другите страни и столетия. Дотогава се бях опазил от интернет, само че след това, като влязох и аз в световната мрежа, стана ужасно – едно търсиш, 100 намираш. Започнах да селектирам, да класифицирам и да ревизирам от разнообразни източници малко известни обстоятелства, свързани с писменостите. Така се оформи една последователност на писменостите, която няколко пъти преработих ”, споделя още Джими.
Представлението е любопитно освен за дребните деца, само че и за възрастните, тъй като научават забавни обстоятелства. По подготовката му Джими работил близо 10 година Преди 4 години направил първото страхливо проявление пред аудитория от плевенски художници и публицисти. Реакцията им му вдъхнала вяра, че е на прав път.
В представлението демонстрира доста реплики на артефакти, които си е правил самичък. Те са му опорни точки в описа. Всичките са свързани с писменостите, с писменостите и с образованието.
Преди две години Диян Павлов – Джими провежда преписване на Паисиевата История славянобългарска в центъра на Плевен. Направил една шатра, поставил вътре един дървен чин и приканил всички, които желаят да препишат най-малко по едно изречение от История славянобългарска като си оставят името, специалността и възрастта под него. Така всеки от хората, които се включвали, нареждал името си до това на Софроний Врачански и на останалите преписвачи на Паисиевата История. Преписването било в навечерието на Деня на будителите – 1 ноември, траяло 10 дни и в него се присъединили 505 души. Интересът се оказал голям. Хората се нареждали на опашка и търпеливо си чакали реда, с цел да се включат в това благородно и родолюбиво дело. Имало и много младежи. Джими ги питал ги за какво чакат, а те му отговаряли, че са българи и желаят да вземат участие тая самодейност.
„ Аз съм от хората, които останаха в България. През оня временен интервал 1989-1990 година бях в челните редици на тези, които желаеха смяната. Организирах в Плевен сбирки и демонстрации на Съюз на демократичните сили. Но съм патриот и не се поблазних от това да отпътува в чужбина да диря лесна облага. Не съм от патриотите на трапеза, които се бият в гърдите. По собствен си метод обичам родината. Историята е нещо, което съхранява всяка нация, освен българската. Без нея сме като слепци. Трябва да знаем от кое място сме пристигнали, с цел да знаем накъде отиваме. Да отдаваме респект на великото дело на тези, които в сложните времена са съумели да запазят българщината и да издигнат българския дух. Насърчавали са българина да потърси своето място в европейската цивилизация, с цел да запазим своята еднаквост. Това е годно и в днешно време. В Европейския съюз всяка нация би трябвало да си знае коя е – полякът да си е поляк, чехът да си е чех, германецът да си е немец, българинът да си е българин. Мисля, че това, което върша, значително възпитава и способства за това младежите да имат подобен метод на мислене, на живот и на реализация. Смятам, че 24 май би трябвало да е националният празник на България. Защото това е единственият ни празник, който не е претрупан политически и не е съкрушен с някаква идеология ”, твърди Диян Павлов – Джими.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ