Човек трябва сам да хвърля сянката си ~ Урсула ЛЕ ГУИН
Вече съвсем 90-годишната Урсула Ле Гуин е американска писателка и поетеса, авторка на романи, лирика, детски книги и есета, на първо място известна със своята научна фантастика и фентъзи. Дъщеря е на антрополога Алфред Л. Крьобер и писателката Теодора Крьобер. Считана е за един от най-хубавите създатели на научна фантастика. Често изследва даоистки, анархистки, феминистки, социологически и психически тематики. Носител е на няколко награди „ Хюго “ и „ Небюла “, на премията „ Гандалф Гранд Мастър “ и премията „ Гранд Мастър “ на асоциацията на американските създатели на научна фантастика.
Творбите ѝ са фокусирани извънредно върху човешките връзки и развиване. Прехвърляща границите на жанровете, Урсула Ле Гуин си е спечелила възхищението на разнородни групи читатели. Тя е от дребното писатели, чиито творби са на мястото си и на страниците на “Ню Йоркър ”, и измежду научната фантастика на Азимов.
(Ursula K. Le Guin - Photo © by Marian Wood Kolisch)
Истината е въпрос на въображение. И най-солидният факт може да се заличи или да изпъкне според от метода, по който се разказва: като това неизмеримо органично скъпоценно камъче на нашите морета, което става по-ярко, когато го носи една жена, но у друга потъмнява и се трансформира в прахуляк. Фактите не са по-здрави, по-плътни, по-закръглени и по-реални от бисерите. Но и едните, и другите са уязвими.
Всеки триумф влече със себе си и други триумфи.
Не зная за какво човек става изменник. Никой човек не се счита за изменник: по тази причина мъчно може да се откри подобен.
В моята съзнателна визия чисти злодеи не съществуват, само че подсъзнанието ми е на друго мнение.
Машината крие машинациите.
Присъствието е по-важно от напредъка.
Прекрасно е, когато твоя път има цел, към която можеш да се стремиш; само че значима е не тази цел, а самият път.
Неизвестното, непредреченото, недоказаното, на това се основава животът. Невежеството е основа на мисълта. Недоказването е основа на действието. Ако се потвърди, че няма господ, няма да има и вяра. Но даже и да се потвърди, че има господ, отново няма да има религия… Кажи ми какво е известно? Какво е несъмнено, предугадимо, неизбежно - единственото несъмнено нещо, което да знаеш за бъдещето си и за моето бъдеще? Че ще умрем. Единственото нещо, което прави живота вероятен, е безконечната, нетърпима неустановеност: да не знаеш какво те чака.
Да научиш на кои въпроси не може да се отговори и да не им отговаряш: това е най-необходимото умеене във времена на напрежение и мрак.
Има неразумни пътища, по които не бих тръгнала; само че безвреден няма.
Враг е нашественикът, а не чужденецът. Чужденецът, който идва незнаен, е посетител. Враг е съседът ти.
Човек може да разчита на шанса си, само че обществото не може.
Една от най-опасните заблуди е заключението, че цивилизацията, тъй като е изкуствена, е неестествена, че тя е противовес на първобитността… Процесът е развой на напредък, а първобитността и цивилизацията са степени на едно и също нещо. Ако цивилизацията има противовес, това е войната. От тия двете може да имате или едното, или другото. Не и двете по едно и също време.
Как може да се ненавижда или да се обича една страна? Познавам хора, познавам градове, чифлици, възвишения, реки, скали, видяла съм по какъв начин слънцето при залез наесен огрява ската на някоя орница в планините; само че какъв е смисълът да сложиш граница на всичко това, да му дадеш име и да спреш да обичаш оттова, откъдето името престава да бъде годно?
Страшно е това съчувствие, което хората в никакъв случай не губят. Страшно, тъй като когато най-сетне останем голи в мрака и студа, единствено него имаме. Ние, които сме толкоз богати, толкоз цялостни със сили, на края оставаме единствено с тая дребна монета. Нямаме какво друго да дадем.
Никой не знае с категоричност за какво настъпват ледовете и за какво се отдръпват. Снегът на Невежеството остава недокоснат.
Огън и боязън - положителни прислужници, неприятни господари.
Светлината е лявата ръка на мрака, а мракът - дясната ръка на светлината. Двете са едно, живот и гибел, легнали дружно като любовници в кемър, като сплетени ръце, като задачата и пътя. Слава на мрака и незавършеното Сътворение!
Няма нито мрак, нито гибел, тъй като всички неща съществуват в светлината на Момента и техният край и тяхното начало са едно.
Мрак има единствено в очите на простосмъртния, който мисли, че вижда, но не вижда.
Аз съм безстопанствен прислужник. Човек би трябвало самичък да хвърля сянката си…
Някой, който споделя „ Казах ти! ”, в никакъв случай не е бил и в никакъв случай няма да бъде воин.
Предполагам, че надали има разлика сред майчински и бащински инстинкт; родителският инстинкт, желанието да закриляш, да помагаш не е специфичност, обвързвана с пола…
Разбира се, доста е просто писането за деца. Толкова просто, колкото и раждането им.
В писанията на Фройд няма нищо, което да ми е харесало повече от неговото изказване, че създателят получава обосновка за своята работа от желанието „ да реализира почести, власт, благосъстояния, популярност и женска обич “. Това е доста успокояваща и приключена мисъл, изяснява всичко за създателя. Намирали са се даже създатели, които са се съгласявали с нея. Ърнест Хемингуей, да вземем за пример. Той най-малко е казвал, че написа за пари и като почитан, мощен, богат и прочут създател, обичан от дамите, несъмнено е бил наясно по въпроса.
Има едно друго изказване за стремежите на създателя, което, за мен, е по-малко неразбираемо. Ето първите му две строфи:
Пред мен благосъстоянията не са на респект,
с подигравка виждам любовта,
за популярност зъби аз не наточвам,
не я сънувам и в нощта.
И в случай че нявга думи на молитва
раздвижат моята уста,
ще шушукат: „ Туй сърце аз желая “,
и още - „ дай ми независимост! “
Емили Бронте написала тези стихове, когато била двайсет и две годишна. Била е млада и неопитна, непознала почести, благосъстояния, власт и популярност, и сами виждате, че се е отнасяла много неуважително към любовта („ женска “ или друга). Аз обаче имам вяра, че тя е била доста по-подготвена от Фройд да приказва за мотивацията на създателя. Той е имал доктрина, тя е разполагала с съображение. Може би е напълно неефикасно, в случай че не и нездравословно, да се търси един-единствен претекст за блян толкоз комплициран, дългогодишен и разнороден като творчеството в региона на изкуството. Представям си, че Бронте се е доближила до него толкоз, колкото би било належащо на който и да е, с думичката „ независимост “.
Стремежът към творчеството, следователно, било от страната на създателя или от страна на публиката, е блян към свободата. Ако приемете това, незабавно ще проумеете за какво същински сериозните хора отхвърлят и се отнасят с съмнение към изкуството, като жигосват всичките си прояви с етикета „ бягство “. Плененият боец, който копае тунел, с цел да се измъкне от пандиза, избягалият плебей, и Солженицин в заточение - те са бегълци, нали по този начин? Тази формулировка оказва помощ и при обяснението за какво всички здрави деца могат да пеят, да танцуват, да рисуват, да си играят с думите; за какво изкуството се трансформира във все по-съществен детайл на психотерапията; за какво Уинстън Чърчил е рисувал, за какво майките пеят приспивни песни и какво не й е в ред на „ Републиката “ на Платон. Това изказване е доста по-полезно от това на Фройд, въпреки и не чак толкоз занимателно.
Моето въображение ме прави човек и ме прави глупак; дава ми целия свят и ме заточва от него.
Мисля, че идват тежки времена, когато ще желаеме да чуваме гласовете на писатели, които могат да виждат други възможности на настоящия ни живот и могат да поглеждат отвън нашето покосено от боязън общество и неговите натрапчиви технологии. Да виждат други способи за битие и даже да си показват някои действителни учредения за вяра. Ще имаме потребност от писатели, които могат да си спомнят независимост. От поетите, мечтателите - реалистите на по-голямата действителност.
На всяка човешка мощност може да се оказва опозиция и да бъде променяна от хората. Съпротивата и смяната постоянно стартират от изкуството, а доста постоянно това се случва в нашето изкуство - изкуството на думите.
Може ли напълно здрав човек да живее в този свят и да не полудее?
Снимка: ursulakleguin.com
