Вече няма връщане назад.“Това е заключението на европейските лидери, които

„ Вече няма връщане обратно. “

Това е заключението на европейските водачи, които се събраха в Брюксел в четвъртък.

Извънредната среща на върха, свикана поради заканите на президента на Съединени американски щати Доналд  Тръмп да анексира Гренландия, се оказа ненадейно спокойна, откакто той отстъпи в последния миг. По-впечатляващо обаче бе тихото осъзнаване, че Европа дефинитивно е минала своя следвоенен Рубикон.

Френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Фридрих Мерц, които постоянно са на разнообразни позиции, този път бяха единни. Те предизвестиха, че трансатлантическата рецесия е сложила Европейски Съюз пред сурова нова действителност, в която съюзът би трябвало да поеме по път на цялостна самостоятелност, цитира POLITICO. 

„ Знаем, че би трябвало да работим като самостоятелна Европа “, съобщи ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред публицисти в края на петчасовата среща.

За разлика от предходни срещи, този път липсваха кавги и удряне по масата. Дипломати от Европейски Съюз обаче споделят, че самото събиране е алармирало за предопределен раздор сред остарелия и новия ред, сред метода, по който Западът действа след Втората международна война, и това, което следва.

Макар менталната настройка към самостоятелност да зрее от години – още от първия мандат на Тръмп в Белия дом през 2017 година – неговите невиждани закани към Гренландия са подействали като неочакван сигнал за паника. Американските упоритости са принудили европейците да подхващат стъпки, които единствено преди месеци биха били немислими.

„ Това е моментът на Рубикона “, показва посланик от страна на източния фланг на Европейски Съюз. „ Това е шокова терапия. Европа не може да се върне към остарелия ред. Лидерите го повтарят от дни. “ 

Как обаче ще наподобява този нов път, както нормално, остава въпрос за различен ден.

Всичко – едновременно

Но през тази седмица въпреки всичко се появяват първите отговори. Първоначалната реакция на Европейски Съюз на рецесията с Гренландия – заледяване на комерсиално съглашение със Съединени американски щати, изпращане на войски на острова и закани за огромни търговски ответни ограничения против Вашингтон – даде визия за това, което може да последва.

И уединено, и обществено водачите акцентират, че бързият и обединен отговор този месец не може да бъде еднократен. Той би трябвало да се трансформира в модел за дейностите на съюза във всички сфери.

„ Не може да обърнем внимание единствено на енергийната сигурност или единствено на защитата, нито пък можем да приоритизираме икономическата мощност или комерсиалната взаимозависимост – би трябвало да е всичко, едновременно “, споделя един от дипломатите.

В основата на новия блян към самостоятелност стои единение, което до неотдавна изглеждаше непостижимо за Европа.

За страните от източния фланг, ситуирани на пътя на Русия, вярата в НАТО – и в Съединени американски щати като негов боен гръбнак – постоянно е била съвсем религиозна. Това чувство за екзистенциална взаимозависимост от Вашингтон ги държеше твърдо в американския лагер и ги противопоставяше на страни като Франция, които упорстват за „ стратегическа автономност “ на Европа.

Днес обаче Франция към този момент не е изолирана. Дори страни, които са най-изложени на съветския напън, стартират да поддържат концепцията за по-голяма самостоятелност.

Естония е индикативен образец. Малката балтийска страна съобщи предходната седмица, че би обмислила изпращането на войски в Гренландия като част от „ оценъчна задача “ на НАТО. В последна сметка Талин не изпрати бойци, само че самият факт, че тематиката беше повдигната, е индикативен.

„ Когато Европа не е разграничена, когато стоим дружно и сме ясни и мощни в готовността си да се пазиме, тогава има резултати “, акцентира датският министър председател Мете Фредериксен. „ Мисля, че през последните дни и седмици научихме нещо. “

Полша – една от най-лоялните към Съединени американски щати страни – също излезе от зоната си на комфорт. В полемиките за реакция против заканите на Тръмп министър председателят Доналд Туск е дал знак, че е отворен към потреблението на Инструмента на Европейски Съюз против икономическа насила. Това е мощен механизъм за търговски ответни ограничения, който разрешава ограничение на вложения от заплашващи страни.

„ Винаги сме уважавали и приемали американското водачество “, разяснява Туск. „ Но през днешния ден това, от което имаме потребност, е доверие и почитание сред сътрудниците, а не доминация и насила. Това не работи. “

Наученият урок

Подобно осъзнаване настава и в северните европейски страни.

Макар Дания, Швеция и Нидерландия обичайно да се опълчват на всичко, което би заплашило комерсиалните им връзки със Съединени американски щати, и те към този момент демонстрират подготвеност за ответни ограничения против Тръмп.

„ Това е нова епоха, в която към този момент няма да разчитаме на тях “, изяснява четвърти посланик от Европейски Съюз. „ Поне през идващите три години, до момента в който Тръмп е в Белия дом. Кризата с Гренландия беше тест. Научихме си урока. “

Дори Германия, чиято политическа просвета от десетилетия се основава на трансатлантическата връзка, стартира да премисля старите си разбирания. Мерц загатна, че Берлин може да поддържа корав търговски отговор против Съединени американски щати.

Въпреки че съгласно дипломати от Европейски Съюз точно тези дейности са разколебали Тръмп за митата, те предизвестяват, че най-трудните решения занапред предстоят.

„ Трябва да поемем контрола над личния си дневен ред “, прибавя четвъртият посланик. „ Украйна, продуктивност, конкурентоспособност, сигурност, стратегическа автономност. Урокът не е просто да споделяме ‘не’ на всичко. “