Къде в Европа данъците „изяждат“ най-много от заплатите
Вече не е толкоз значимо какъв брой печелите (вашият брутен доход), а какъв брой в действителност успявате да запазите от тези пари след облагане. Данъците рядко са обичана тематика, само че е забавно да се проследи кои страни в Европа разрешават на жителите си да задържат максимален % от заработеното?
Визуализацията по-долу класира брутните и чистите приходи на средностатистическо 4-членно семейство в Европа, като мери въздействието на налозите и обществените осигуровки през 2024 г. Данните са взети от Евростат. Важно е да се означи, че те не са поправени по отношение на инфлацията или локалните разноски за живот. Нетният приход включва данъчни облекчения и фамилни надбавки.
България е на дъното на класацията по мярка на приходите – едно средностатистическо семейство тук печели годишно към 28 500 евро. След облагането от тях им остават към 23 400 евро.
Швейцарските фамилии са постигнали най-голям брутен приход в Европа – над 208 000 евро през 2024 година Те са задържали 86% от тази сума, което съставлява един от най-високите чисти проценти на континента. Това значи чист приход от 178 553 евро, сума, която надалеч надвишава тази в множеството други европейски страни.
Макар налозите върху приходите да са относително високи, швейцарските фамилии заплащат и наложителни здравни и пенсионни вноски, което доста понижава техния общ облагаем приход.
Подобна е обстановката и в Нидерландия, която е на пето място по брутен приход със 131 563 евро, само че след удръжките резервира 77% от него. За съпоставяне, нидерландските фамилии разполагат с над 101 000 евро, което ги слага пред по-големи стопански системи като Германия, Франция и Италия.
Как стоят нещата в Източна Европа
Държави като Румъния и Литва демонстрират ослепителен контрастност със Западна Европа. Румънските фамилии са спечелили малко над 40 000 евро през 2024 година, само че са получили в брой единствено 26 766 евро, което е едвам 67% от брутната заплата. Литва е в сходно състояние, като фамилиите губят към една трета от приходите си поради налози.
Интересното е, че и двете страни ползват плосък налог върху приходите на физическите лица – какъвто има и в България.
Защо това е значимо?
Анализ на МВФ по отношение на преразпределението на налозите оказва помощ да се изясни този феномен. В страни като Румъния или Литва, данъчните и трансферните системи не съумяват задоволително да преразпределят благосъстоянието и да понижат бедността. Понякога даже утежняват ситуацията, тъй като бедните заплащат налози (особено плоски или косвени), които надвишават помощта, която получават от страната.
Това демонстрира по какъв начин по-малко прогресивните данъчни системи могат в действителност да усилят финансовия напън върху фамилиите с ниски приходи, изключително в Източна Европа.
приходи данъчно облагане Европа приходи на домакинствата
Визуализацията по-долу класира брутните и чистите приходи на средностатистическо 4-членно семейство в Европа, като мери въздействието на налозите и обществените осигуровки през 2024 г. Данните са взети от Евростат. Важно е да се означи, че те не са поправени по отношение на инфлацията или локалните разноски за живот. Нетният приход включва данъчни облекчения и фамилни надбавки.
България е на дъното на класацията по мярка на приходите – едно средностатистическо семейство тук печели годишно към 28 500 евро. След облагането от тях им остават към 23 400 евро.
Швейцарските фамилии са постигнали най-голям брутен приход в Европа – над 208 000 евро през 2024 година Те са задържали 86% от тази сума, което съставлява един от най-високите чисти проценти на континента. Това значи чист приход от 178 553 евро, сума, която надалеч надвишава тази в множеството други европейски страни.
Макар налозите върху приходите да са относително високи, швейцарските фамилии заплащат и наложителни здравни и пенсионни вноски, което доста понижава техния общ облагаем приход.
Подобна е обстановката и в Нидерландия, която е на пето място по брутен приход със 131 563 евро, само че след удръжките резервира 77% от него. За съпоставяне, нидерландските фамилии разполагат с над 101 000 евро, което ги слага пред по-големи стопански системи като Германия, Франция и Италия.
Как стоят нещата в Източна Европа
Държави като Румъния и Литва демонстрират ослепителен контрастност със Западна Европа. Румънските фамилии са спечелили малко над 40 000 евро през 2024 година, само че са получили в брой единствено 26 766 евро, което е едвам 67% от брутната заплата. Литва е в сходно състояние, като фамилиите губят към една трета от приходите си поради налози.
Интересното е, че и двете страни ползват плосък налог върху приходите на физическите лица – какъвто има и в България.
Защо това е значимо?
Анализ на МВФ по отношение на преразпределението на налозите оказва помощ да се изясни този феномен. В страни като Румъния или Литва, данъчните и трансферните системи не съумяват задоволително да преразпределят благосъстоянието и да понижат бедността. Понякога даже утежняват ситуацията, тъй като бедните заплащат налози (особено плоски или косвени), които надвишават помощта, която получават от страната.
Това демонстрира по какъв начин по-малко прогресивните данъчни системи могат в действителност да усилят финансовия напън върху фамилиите с ниски приходи, изключително в Източна Европа.
приходи данъчно облагане Европа приходи на домакинствата
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ