България остава с най-ниски цени в ЕС
България остава страната с най-ниски цени в Европейски Съюз, само че дистанцията до средноевропейските нива последователно се съкратява. След пандемията и изключително в интервала на високата инфлация след началото на съветската война в Украйна процесът на ценова конвергенция се форсира, като през 2025 година страната към този момент не е с най-ниското приблизително ценово ниво. Има и забележими разлики сред обособените групи артикули и услуги – разноските за жилище, публичния превоз и опазването на здравето остават надалеч по-евтини от междинното за Европейски Съюз, до момента в който да вземем за пример храните, информационната електроника и домакинските уреди към този момент приближават средноевропейските цени.
Сравнението демонстрира по какъв начин средногодишните цени в обособените страни се отнасят към условното приблизително ценово ниво в Европа. Важно е да се посочи, че този показател не мери повишаването или поевтиняването в границите на годината – това е функционалността на показателя на потребителските цени. Индексът на ценово ниво от своя страна показва статичната разлика сред ценовите в обособените страни членки и междинната стойност за годината. Съпоставката за последните четири години, показана в графиките по-долу, отразява резултата от другата ценова динамичност в интервала на висока инфлация след 2022 година
Средноевропейското ценово ниво е ситуирано сред това на Италия и Франция, а повечето западноевропейски страни като се изключи Италия, Испания и Португалия се подреждат над него. Обратно, с най-ниски междинни цени са България и Румъния (63 и 65% от средноевропейските), което значи, че двете страни са с над 1/3 по-ниски от междинното ниво за целия Европейски Съюз цени.
След преодоляването на високата инфлация от края на 2022 година и началото на 2023 година трендовете в обособените страни Европейски Съюз се движат в противоположни направления. В страните с трайно по-високи цени се следи намаляване на относителните ценови нива, което води до доближаване със междинното за Европа, най-видимо в Дания и Ирландия. Обратно, при множеството страни с по-ниски цени процесът на конвергенция към междинното ниво в Европейски Съюз продължава. Това е изключително очевидно в Полша, където сред 2022 и 2025 година доближаването надвишава 10 пункта. Подобна динамичност е значително предстояща, защото по-бързият стопански напредък в новите страни членки нормално върви дружно с по-висока инфлация, която покачва и междинното за Европейски Съюз ниво.
На този общ декор България се отличава с релативно бърза за района ценова конвергенция – съвсем 5 пункта доближаване към 2025 година по отношение на 2022 година Все още огромната разлика в ценовите нива изяснява и на пръв взор изненадващия факт, че за втора поредна година страната не е на последно място по ползване в Европейски Съюз, като изпреварва Унгария, Латвия и Естония и изравнява Словакия.
След пандемията обаче доближаването на България със средноевропейските ценови нива се форсира доста. Докато през предходното десетилетие ценовият показател оставаше главно в диапазона 49 – 53% от междинното за Европейски Съюз – с уточнението, че това не значи липса на инфлация или непроменени цени – през 2021 година той към този момент надвишава 55%, а през 2023 година приближава 60%. Тази смяна отразява по едно и също време по-бързия стопански напредък на страната, позитивната динамичност при приходите на семействата и доста по-високата инфлация след началото на съветската война в Украйна по отношение на огромните страни от еврозоната, които имат и по-голяма тежест при образуването на показателя.
По-съществено значение има сравнението по обособени групи артикули и услуги. През 2025 година ценовите нива в България при жилищните разноски и режийните услуги и при опазването на здравето са били надлежно едвам 41 и 46% от междинното за Европейски Съюз. В същото време при връзките съотношението доближава 101%, а при храните и безалкохолните питиета — 93%. През 2025 година при облеклата и връзките за поредна година продължава отдалечаването от средноевропейските нива, но при храните има отчетлива конвергенция. Това значи, че при приходи на семействата към половината от междинните за Европейски Съюз, цените на храните, облеклата и връзките в България остават релативно високи.
Още по-големи контрасти има в разпределението вътре в групата на питателните артикули, които най-често стават обект на съпоставения и мнения. Докато при месото междинната цена в България е 72% от тази в Европейски Съюз, при зърнените храни и хляба – 81%, а зеленчуците – 83%, три огромни групи артикули остават доста над средноевропейските нива и през 2025 година Това са маслата и мазнините, при които ценовото ниво доближава 142% от междинното за Европейски Съюз, млякото, млечните артикули и яйцата – 126%, както и захарните произведения – 116%. Цените на яйцата и млечните артикули надвишават 90% от средноевропейските още в средата на предишното десетилетие, а през 2020 година, в хода на коронавирус пандемията, към този момент минават над междинното за Европейски Съюз.
При маслата и мазнините изравняването със средноевропейското ниво настава още през 2013 година От 2022 година насам при тях се следи известна нормализация, само че през 2025 година ценовото отстоянието от средноевропейската цена още веднъж потегля нагоре. При млякото, млечните артикули и яйцата обаче отклонението от средноевропейското ниво се резервира съвсем без смяна. Тези обилни разлики слагат въпроси за продуктивността и успеваемостта на предприятията в производството и дистрибуцията на храните, чиито цени трайно се задържат над междинните за Европейски Съюз, както и за конкуренцията и действието на продуктовите пазари като цяло.
Какво можем да чакаме за 2026 година? От началото на годината България и Румъния са с най-високата инфлация в Европейски Съюз, което значи, че процесът на ценово доближаване продължава. Равнището евентуално и тази година ще остане най-ниско, само че и в двете страни цените на стоките и услугите от ден на ден ще приближават средноевропейските.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
високи цени цени на артикули и услуги
Сравнението демонстрира по какъв начин средногодишните цени в обособените страни се отнасят към условното приблизително ценово ниво в Европа. Важно е да се посочи, че този показател не мери повишаването или поевтиняването в границите на годината – това е функционалността на показателя на потребителските цени. Индексът на ценово ниво от своя страна показва статичната разлика сред ценовите в обособените страни членки и междинната стойност за годината. Съпоставката за последните четири години, показана в графиките по-долу, отразява резултата от другата ценова динамичност в интервала на висока инфлация след 2022 година
Средноевропейското ценово ниво е ситуирано сред това на Италия и Франция, а повечето западноевропейски страни като се изключи Италия, Испания и Португалия се подреждат над него. Обратно, с най-ниски междинни цени са България и Румъния (63 и 65% от средноевропейските), което значи, че двете страни са с над 1/3 по-ниски от междинното ниво за целия Европейски Съюз цени.
След преодоляването на високата инфлация от края на 2022 година и началото на 2023 година трендовете в обособените страни Европейски Съюз се движат в противоположни направления. В страните с трайно по-високи цени се следи намаляване на относителните ценови нива, което води до доближаване със междинното за Европа, най-видимо в Дания и Ирландия. Обратно, при множеството страни с по-ниски цени процесът на конвергенция към междинното ниво в Европейски Съюз продължава. Това е изключително очевидно в Полша, където сред 2022 и 2025 година доближаването надвишава 10 пункта. Подобна динамичност е значително предстояща, защото по-бързият стопански напредък в новите страни членки нормално върви дружно с по-висока инфлация, която покачва и междинното за Европейски Съюз ниво.
На този общ декор България се отличава с релативно бърза за района ценова конвергенция – съвсем 5 пункта доближаване към 2025 година по отношение на 2022 година Все още огромната разлика в ценовите нива изяснява и на пръв взор изненадващия факт, че за втора поредна година страната не е на последно място по ползване в Европейски Съюз, като изпреварва Унгария, Латвия и Естония и изравнява Словакия.
След пандемията обаче доближаването на България със средноевропейските ценови нива се форсира доста. Докато през предходното десетилетие ценовият показател оставаше главно в диапазона 49 – 53% от междинното за Европейски Съюз – с уточнението, че това не значи липса на инфлация или непроменени цени – през 2021 година той към този момент надвишава 55%, а през 2023 година приближава 60%. Тази смяна отразява по едно и също време по-бързия стопански напредък на страната, позитивната динамичност при приходите на семействата и доста по-високата инфлация след началото на съветската война в Украйна по отношение на огромните страни от еврозоната, които имат и по-голяма тежест при образуването на показателя.
По-съществено значение има сравнението по обособени групи артикули и услуги. През 2025 година ценовите нива в България при жилищните разноски и режийните услуги и при опазването на здравето са били надлежно едвам 41 и 46% от междинното за Европейски Съюз. В същото време при връзките съотношението доближава 101%, а при храните и безалкохолните питиета — 93%. През 2025 година при облеклата и връзките за поредна година продължава отдалечаването от средноевропейските нива, но при храните има отчетлива конвергенция. Това значи, че при приходи на семействата към половината от междинните за Европейски Съюз, цените на храните, облеклата и връзките в България остават релативно високи.
Още по-големи контрасти има в разпределението вътре в групата на питателните артикули, които най-често стават обект на съпоставения и мнения. Докато при месото междинната цена в България е 72% от тази в Европейски Съюз, при зърнените храни и хляба – 81%, а зеленчуците – 83%, три огромни групи артикули остават доста над средноевропейските нива и през 2025 година Това са маслата и мазнините, при които ценовото ниво доближава 142% от междинното за Европейски Съюз, млякото, млечните артикули и яйцата – 126%, както и захарните произведения – 116%. Цените на яйцата и млечните артикули надвишават 90% от средноевропейските още в средата на предишното десетилетие, а през 2020 година, в хода на коронавирус пандемията, към този момент минават над междинното за Европейски Съюз.
При маслата и мазнините изравняването със средноевропейското ниво настава още през 2013 година От 2022 година насам при тях се следи известна нормализация, само че през 2025 година ценовото отстоянието от средноевропейската цена още веднъж потегля нагоре. При млякото, млечните артикули и яйцата обаче отклонението от средноевропейското ниво се резервира съвсем без смяна. Тези обилни разлики слагат въпроси за продуктивността и успеваемостта на предприятията в производството и дистрибуцията на храните, чиито цени трайно се задържат над междинните за Европейски Съюз, както и за конкуренцията и действието на продуктовите пазари като цяло.
Какво можем да чакаме за 2026 година? От началото на годината България и Румъния са с най-високата инфлация в Европейски Съюз, което значи, че процесът на ценово доближаване продължава. Равнището евентуално и тази година ще остане най-ниско, само че и в двете страни цените на стоките и услугите от ден на ден ще приближават средноевропейските.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
високи цени цени на артикули и услуги
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ