Ударът срещу Пърл Харбър
Вече над 70 години не стихват разногласията, за какво японците съумели да нанесат зашеметяващия си удар в Пърл Харбър през 1941 година? Хипотезите са най-различни – от съзнателни дейности на президента Франклин Д. Рузвелт, за да предизвика „ самураите “ да атакуван, до най-глупаво недовиждане на американското разузнаване. Какво в действителност се случило тогава?
На 7 декември 1941 година 441 самолета от 6 японски самолетоносача, съпровождани от 2 линейни кораба и още над дузина други бойни единици, нанесли тежък удар по корабите на американския Тихоокеански флот, закотвени във военноморската база Пърл Харбър на хавайския остров Оаху.
След войната се появили тайни теории, съгласно които американското управление преднамерено сложило корабите по този начин, че да бъдат примамлива цел за офанзива (още повече, че в залива имало най-вече остарели линейни кораби ), с цел да получат Съединени американски щати основателна причина за влизане във войната. Причината била, че през 1941 година публичното мнение не одобрявало навлизането във военни дейности. Рузвелт симпатизирал на съперниците на Хитлер, само че не се решавал да влезе във войната без поддръжката на болшинството от американците. Затова му трябвало мотив за война.
Японците също желали да употребяват войната, с цел да основат в Тихия океан толкоз голяма империя, каквато до тогава в никакъв случай не била съществувала в Азия. Главната спънка за това били Съединени американски щати. Било решено да се нанесе изпреварващ удар по американския флот.
При подготовката на офанзивата японците построили на един от тихоокеанските острови макет на остров Оаху със залива Пърл Харбър. От септември 1941 година водачите на торпедоносците упражнявали мятане на торпеда в плитки води, каквито били водите към Оаху (били сложени специфични дървени плоскости на торпедата, с цел да не потъват прекомерно дълбоко).
Самите американци изначало изобщо не допускали нахлуване против Хаваите, а считали, че японците ще атакуван базите им на Филипините. Това било груба неточност на военните анализатори.
В края на ноември 1941 година ударна японска група, състояща се от 6 самолетоносача, 441 самолета, 2 линейни кораба, 2 тежки крайцера, 11 ескадрени миноносеца и група подводници, 5 от които превозвали свръхмалки подводни лодки, се насочила към остров Оаху.
Първи трябвало да работят подводниците, които да пуснат 5-те свръхмалки подводници. Акцията им обаче се провалила – две изчезнали безследно, трета заседнала на рифовете, другите две били унищожени в пристанището още през нощта, няколко часа преди авиационната офанзива.
Сутринта, към час преди да стартира офанзивата, радарната станция на Хаваите засякла японските самолети. Но старшите офицери не реагирали на тази информация, като евентуално ги сметнали за американски. Самият миг на офанзивата бил определен съвършено. Сутринта в неделя мнозина от моряците, обслужващия личен състав на летищата, водачите и зенитчиците били в отпуск. Флотът бил на практика безсилен.
В първата вълна на офанзивата взели участие 183 японски самолета: 100 бомбардировача, 40 торпедоносеца и 43 изтребители. В нашумелия филм, с Бен Афлек в основната роля, ситуацията в Пърл Харбър при започване на офанзивата е предадена относително правилно в исторически проект: цялостно равнодушие, след това блъсканица, търчане из базата по всички страни, суматоха и безпорядък.
Линейните кораби, закотвени един до различен, били извънредно лесна цел за японските водачи, които доста пъти били упражнявали офанзивата. Пикиращите бомбардировачи и торпедоносците нанасяли удари по корабите, а изтребителите атакували двете летища, където се намирали общо 390 американски самолета.
Най-сериозният удар бил стихотворец от линейния транспортен съд „ Аризона “, който заради разположението си, се оказал най-удобната цел. Той бил улучен от 8 авиобомби и 2 торпеда. Една бомба го улучила в погреба с боеприпасите и корабът просто хвръкнал във въздуха. Половината от всички починали американци били точно при детонацията на „ Аризона “ – към хиляда души.
Във втората вълна имало 163 японски самолета – в този момент не взели участие торпедоносци, тъй като основните цели били двете летища. Само няколко американски самолета съумели да излетят.
Атаката приключила за 2 часа с необикновен триумф на японските сили. Те потопили 4 линейни кораба, 3 есминеца и един минен заградител. Други 4 линейни кораба били развалени. Почти 200 самолета били унищожени на земята, а 150 били съществено развалени. Загинали 2403 американци. Японците изгубили 29 самолета, пет свръхмалки подводници и 64 души.
В резултат от нападението на Пърл Харбър, американският Тихоокеански флот няколко месеца не можел да организира съществени интервенции. На пръв взор изглеждало, че японците съумели да реализират приказен триумф. Но, видяно по-глобално, това не било напълно по този начин. Те предизвикали обилни вреди на американските линейни кораби, само че през Втората международна война, без авиационна поддръжка те към този момент били извънредно уязвима цел и изгубили своята успеваемост. Тяхното време било отминало. Дошла епохата на самолетоносачите – а точно тях американците съумели да предпазят от удара.
Вместо да унищожат логистиката и големите хранилища с гориво на главната база на Тихоокеанския флот или най-малко за дълго време да я извадят от строя, японците съсредоточили главната офанзива върху на практика неособено скъпи линейни кораби. Затова и резултатът от Пърл Харбър траял малко. Само 6 месеца след нападението, оживелите американски самолетоносачи разгромили японския флот в борбата за атола Мидуей и потопили 4 японски самолетоносача. След такава страховита загуба, японците до самия завършек на войната към този момент не били в положение да организират огромни настъпателни интервенции и изгубили стратегическата самодейност.
Снимка от японски аероплан на Пърл Харбър по време на започване на офанзивата. Експлозията в центъра е от торпедо на USS West Virginia
Японската офанзива над Пърл Харбър
Източник на фотосите – Уикипедия
