Вече месец продължава войната между Русия и Украйна. Ужасът от

Вече месец продължава войната сред Русия и Украйна. Ужасът от сирените, гърмежите и бомбардировките се запечата в съзнанието на всички ни. В ефира на bTV прозвучаха потресаващи разкази на хора, блокирани в окупирани градове или бягащи от епицентъра на военните дейности.

Стотици разрушени здания, хиляди изгубени животи и над 3 милиона украински жители трансформирали се в бежанци, за месец военни дейности на територията на Украйна.

Иван Вервейко от опустошения град Волноваха е един от украинците, които ни демонстрират лицето на войната още в първите часове.

„ Всички мъже имат оръжие. Даваш си паспорта и получаваш военна брошура. Аз съм тук със фамилията си, няма къде да вървим, не знам къде да вървим, защото от всички страни настъпват “, споделя Иван.

И до през днешния ден той не е напуснал родината си.

„ Ние получаваме всичко на границата на Украйна и съответно аз го нося при нас в Донбас, Волноваха. Самият град на практика е погубен на 90%. Почти няма постройка, която да не е разрушена, във всяка постройка има попаднали снаряди, прекратени са връзките, газ, вода, електричество “, споделя още той.

Журналистката Татяна Дергачева също остава в родния си Херсон. Градът е под контрола на съветската войска, преди дни по време на кротичък митинг против окупацията прозвучаха и изстрели.

„ Всеки ден става все по-трудно да се оцелее. Тук аз пребивавам, аз съм украинка, те са пристигнали на земята ни да грабят и убиват. Искат да ни унищожат. Не всеки може да тръгне. Аз доста се опасявам, тук остават дребни деца и дами “, отбелязва тя.

За пъкъла на бомбите споделя и бесарабската бългака Екатерина Пеева, която се оказва блокирана с околните си в една от най-горещите точки на войната - град Буча.

„ Бягаме и се крием в мазето, само че не се знае от коя страна ще падне и къде ще те оцелят “, споделя тя.

След седмици живот в бомбоубежище, Екатерина търси избавление в България. А с кошмара от спомените си ще се бори цялостен живот.

„ 14 дни бяхме в мазето, само че нямахме нито ток, нито вода, нито газ. Излизахме единствено когато беше безшумно, имаше там един час, когато не гърмяха. Имам доста познати, които там ги разстреляха “, споделя още Екатерина.

Подобна е ориста и на Маша Вопилова, която скри от бомбите над 20 души в мазето си.

„ Някои се пробват да изоставен, само че по зеления кулоар се стреля. Не ни дават да напуснем, ние оставяме къщите си, опитваме се да вземем домашните си любимци, децата са наплашени. Сред приятелите ни към този момент има починали. Хора, които отиваха за вода бяха убити “, твърди тя.

Днес Маша е в Чехия, надалеч от военните дейности. В мислите си и със сърцето си е в Украйна - там, където са останали най-близките й хора. И тя е една от хилядите, чийто ориси останаха вечно белязани от войната.