Вече е повече от ясно: случаят Гебрев представлява повратна точка

Вече е повече от ясно: казусът " Гебрев " съставлява повратна точка в българо-руските връзки. Но не е изключено българските политици и този път по табиет да се престорят, че нищо изключително не се е случило.

Емилиян Гебрев

Коментар от Петър Чолаков:

Прокуратурата внезапно смени коренно версията си по случая с отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. След като в продължение на години органите конфузно мълчаха за опититеза убийствона предприемача (според пострадалия, става дума най-малко за два опита за покушение), през 2019 някогашният основен прокурор Сотир Цацаров съобщи, че Гебрев, синът му и индустриалният шеф на „ Емко ” са станали жертва на „ инсектицид ”, попаднал евентуално върху руколата в салатата, която тримата консумирали. Допускаше се даже, че отравянето може да е станало инцидентно.
Редакцията предлага
Факти и хипотези

Новата версия, в която вместо за „ инсектицид ” се приказва за „ Новичок ”, е извънредно значима. Защото може да се окаже, че това е първият случай, в който на територията на натовска страна евентуално е употребявано съветско бойно невропаралитично вещество. (Случаят „ Гебрев " е от 2015 година и заради това предхожда хронологически аферата „ Скрипал ”.) Изглежда, че и зад двете закононарушения стои съветската секретна част 29155, занимаваща се с „ мокри поръчки ”. Установено е, че най-малко един от забърканите в покушението против семейство Скрипал - Сергей Федотов - е дошъл в България директно преди покушението против оръжейния търговец. По случая „ Гебрев ” прокуратурата е повдигнала обвинявания на трима съветски жители, чиито имена обаче не се загатват.

Има разнообразни хипотези за това с какво притежателят на „ Емко ” е провокирал гнева на Русия: може би поради оръжейни доставки за Украйна или пък за сирийските бунтовници. Сигурно е обаче, че през 2012 година името на Гебрев влиза в „ черния лист ” на Руската федерация, тъй като изнасял оръжие за Грузия и други размирни райони.

Според журналиста от „ Ню Йорк Таймс " Майкъл Шуърц, казусът „ Гебрев ” е „ розетският камък ”, оказал помощ на натовските оперативни служащи да разкрият секретната част 29155. Затова да попитаме: разговаряли ли са българските служби с сътрудниците в НАТО още през 2015 година за този случай? Изразили ли са опасения, че ГРУ е забъркано? Защото в случай че са си замълчали, те волно или несъзнателно са станали съучастници, погребвайки въпросния „ розетски камък ”, а убийците от 29155 са могли още 4-5 години да работят необезпокоявани.

Дори да допуснем, че нашите сътрудници са били известени, няма по какъв начин да не останем с усещането, че българската страна явно по всякакъв начин се е стремяла казусът „ Гебрев ” да не докара до разтягане на връзките с Русия. Едва през есента на 2019 страната ни на практика изгони първия секретар на съветското посолство (но отхвърли да предприеме сходни стъпки в аферата „ Скрипал ”) и наивно нарочи за главен проводник на съветските ползи водача на „ Русофили ”. В същото време България продължава да бъде интензивно ангажирана с реализацията на съветски енергийни планове („ Турски поток ”, възраждането на „ Белене ”).

Но по какъв начин е допустимо да правиш покупко-продажби, до момента в който бизнес сътрудникът ти освен непрестанно и смело те предизвика, а и върлува в личния ти двор, пръскайки с отрова?

Какво ще последва?

Що се отнася до аргументите за обрата в тезите на прокуратурата - най-вероятно българското държавно управление и службите на страната са били „ дисциплинирани ” от сътрудниците ни в НАТО. Какъв обаче ще бъде резултатът от новите разкрития върху връзките София-Москва? Опитите за ликвидиране на български жители, осъществени на българска територия и освен това с бойно вещество, което основава действителен риск за живота освен на „ целите ”, постановат незабавни и твърди ответни дейности по дипломатически път. Съгласно член 9 от Виенската спогодба за дипломатическите връзки (1961 г.), България може да разгласи посланика на Русия за persona non grata. В член 9 се разяснява, че това може да бъде направено „ когато и да е ”, даже без да се показват съответните претекстове. А в тази ситуация те са повече от явни. Логично е да се мисли и за преустановяване на всички взаимни бизнес планове.

Според някогашния съветски министър председател Дмитрий Медведев, 300 хиляди руснаци имат парцели по българското Черноморие, а по данни на Евростат руснаците са най-многобройната група чужденци, пребиваващи в България - 22 хиляди през 2018 година. Дали обаче организирането на покушения е най-хубавият метод да се грижиш за ползите на своите жители в непознатата страна?

Странен е и апелът на говорителката на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова България и Русия да си сътрудничат в следствието на случая „ Гебрев ”. Откога главният обвинен взе участие в следствието?

Едно е ясно: закъснелите разкрития по проблема „ Гебрев ” са повратна точка в връзките сред България и Русия. Но не е изключено, несъмнено, българските политици по табиет да се престорят, че нищо изключително не се е случило, заравяйки и този път главите си в пясъка.