„Най-желаната жена е най-плашещата“
Вдъхновяващи цитати от Ървин Ялом.
Вие желаете да летите, само че не можете да започнете летенето с хвърчене. Първо би трябвало да ви науча да вървите, а първата стъпка ще извършите, като разберете, че този, който не се подчинява на себе си, се подчинява на другите. По-лесно, надалеч по-лесно е да се оставиш различен да те ръководи, в сравнение с самичък да се управляваш.
Имах поради единствено, че с цел да може един човек напълно да се свърже с различен, първо би трябвало да се е свързал със себе си. Ако не можем да приемем личното си уединение, то тогава ще използваме другия като щит против самотата си.
Всяко дихание отразява непрекъснато нападащата гибел, с чийто облик ежесекундно се борим.
Всичко отминава. Такава е природата на познанието. Нищо не живее постоянно. Неизменността е илюзорна, и ще пристигна ден, когато от Слънчевата система ще останат единствено руини.
За да остареете красиво, е нужно да се смирите с това, че вашите благоприятни условия са лимитирани.
В шахмата, както и в живота, когато партията е приключила, всички фигури – пешки, царици и царе се оказват в една кутия.
Само нараненият врач може в действителност да лекува.
Бракът е заветен. Но по-добре е да разрушите бракът, от едвам позволите той да ви унищожи!
Духът на индивидът е формиран от неговите избори.
Знаете ли тази остаряла смешка – интервенцията мина сполучливо, само че пациента умря.
Рано или късно би трябвало да изостави вярата за по-добро минало.
Зрялата обич е да обичаш, а не да бъдеш обичан.
За да израсте високо и гордо, дървото се нуждае от стихии.
Любовната обсесия служи за разпръскване, по тази причина индивидът да се вгледа в болезненостите в себе си.
Първо би трябвало да стана Аз, преди да стана Ние.
Идеални връзки в брака са допустимо единствено тогава, когато те не се явяват належащо изискване за оцеляване на човек.
До степента, в която някой е виновен за своя живот, той е уединен.
За да разчита човек изцяло на другите, първо би трябвало да може да рзчита изцяло на себе си.
Четири значими екзистенциални терзания играят съществена роля в живота на всеки един от нас – гибелта, смисъла на живота, изолацията и свободата.
Страхът от гибелта е в действителност боязън от крайната форма на изолираност.
Основно предписание в живота – колкото по-слабо е чувството за себереализация, толкоз по-силен е страхът от гибелта.
Понякога виждам по-добре със затворени очи.
Всяко „ да “ има свое “не “.
Аз нямам доверие, че страховете се раждат от тъмнината, те са като звездите – постоянно там, само че замъглени от дневната светлина.
Всеки един човек в действителност е фундаментално самичък и рано или късно се изправя пред тази действителност.
Да си отнемам непознати отговорности, е тъкмо методът, по който вплитам както себе си, по този начин и другите.
Няма роза без тръни, само че доста тръни без рози.
Креативността и откритията се зараждат в болката.
Аз виждам за мен в теб, тази моя задълбоченост прави невероятно да разпознавам моите потребности и потребности.
Имайте храброст да променяте убежденията си!
От време на време мъжът се нуждае от жена тъкмо както и от домашно приготвена храна.
Един от огромните парадокси в живота е, че високата себеосъзнатост носи със себе си тревога.
Отговорността ни към живота е да създадем нещо по-възвишено, не да развъждаме по-низшето. Нищо не би трябвало да стопира развиването на героя в теб…
Най-желаната жена е най-плашещата. И, несъмнено, не поради това, което е, а поради това, което ние си фантазираме за нея.
Мечтая за обич, която е повече от това двама души да изпитват потребност да се притежават… Мечтая за обич, в която двама души споделят една обща пристрастеност в търсенето на по-висшата истина. Може би не би трябвало да го назовавам обич. Може би същинското му име е другарство.
Направете по-дълбока дисекция на претекстовете си! Ще откриете, че никой в никакъв случай не прави нещо напълно в името на другите. Всичките ни дейности са ориентирани към нас самите, с всички услуги целим да обслужим себе си, всяка обич е обич към личния ни аз.
Отчаянието е цената, която всеки заплаща за самопознанието. Загледате ли се деликатно в живота, постоянно ще попаднете на обезсърчение.
Чувствеността е кучка, която хапе петите ни! И какъв брой добре знае по какъв начин да изпроси парченце от нашата душа, когато й е отказана парченце от плътта ни.
Животът е изпит, в който няма верни отговори. Ако трябваше да стартира още веднъж, считам, че бих живял по същия метод, бих направил същите неточности.
Имах поради единствено, че с цел да може един човек напълно да се свърже с различен, първо би трябвало да се е свързал със себе си. Ако не можем да приемем личното си уединение, то тогава ще използваме другия като щит против самотата си. Единствено когато човек съумява да живее като орел, без очевидци, той може да се обърне към другия с любов; единствено тогава човек е в положение да се грижи за израстването на другия.
Ървин Ялом е роден на 13 юни 1931 година във Вашингтон, американски психиатър, теоретик и практик, учител и създател на романи: “Когато Ницше плака, ” “Палач на любовта ”, “Изцелението на Шопенхауер ”, “Проблемът на Спиноза ”, “Все по-близо всеки ден ”, “ Лъжи на дивана “.
Инфо: http://ezoart.net
