Това момче губи зрението си, но не спира да се бори за правата си
Вдъхновени истории Това момче губи зрението си, само че не стопира да се бори за правата си Автор: Ирина Люцканова 17 януари 2020, 06:16 
Това момче губи зрението си, само че не стопира да се бори за правата си
От Филиповци до чина в учебно заведение – Ирина, която не стопира да се потвърждава
Актьор в Съединени американски щати и модел в Азия - Мони Демиров
Как в София можете да застанете с главата надолу (ВИДЕО)
Дигиталните революционери на Куба
Какви са изгодите от медитацията (ВИДЕО)
Българска акушерка: " В очите на майката има всичко "
Отиде си огромният бранител на животните - Хели Дунглер
"Сив зимен понеделник. За момент спирам и се оглеждам, с цел да видя към себе си забързани човешки ориси. Всеки носи на гърба си в случай че не тежка драма по Чехов, то най-малко живот, заслужен за нечие писателско перо.
Срещи и раздели, сълзи от благополучие и болежка, живот цялостен със светли и тъмни тонове. „ Целият свят е сцена и всички ние сме артисти на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разнообразни роли… “. Още великият Шекспир ни качва на сцената и под ярките прожектори на ориста ни разпорежда живот, изпълнен с промени.
А всяка смяна или непредвидена обстановка е дребна драма по късия житейски път на индивида. Въпрос на избор е каква е нашата реакция на всички тези неподходящи условия. Дали ще затръшнем вратата, водеща ни към света и смяната, тъй като към този момент не имаме вяра в нищо. Или ще търсим позитивите в отрицателното. И аз диря отговори всеки ден и животът ми сервира като скъп подарък ярки образци на живителен оптимизъм и борбеност, почтени за книга!
Днес желая да ви показва Хриси.
Той е славно момче. Загубва зрението на едното си око още на 4 години в резултат на глаукома, а последователно изгубва зрението и на другото си око. Претърпява 4 интервенции, само че без триумф. Хриси е признателен на ориста, че тази орис го е сполетяла до момента в който е дребен и не е осъзнавал какво тъкмо му се случва. Негови другари губят зрението си като огромни хора и мъчно намират мотивация да се борят. И се отчайват.
Хриси към момента помни слънцето, небето, цветовете, лицата на най-близките си. В сънищата си той вижда облици и картини, очевидно в съзнанието му е останала някаква частичка от забележимия свят.
Хриси би трябвало да стартира учебно заведение през 2003 година, само че родителите му се тормозят да го изпратят самичък в София, тъй като е единствено на 8 години.
Търсят вид за ресурсни учители, само че по това време към момента не е въведено интегрираното образование. Поради липса на различен вид през 2004 година Хриси отива надалеч от вкъщи си в профилираното учебно заведение за деца с нарушено зрение „ Луи Брайл “ в София, където учи брайловата писменост и съществени умения за справяне в житейските обстановки.
През първите години на обучение в „ Луи Брайл “ не се оправя изключително добре, само че в 10-ти клас стартира да мисли за бъдещето. Не желае да остане единствено със приблизително обучение и в 12-ти клас взема решение, че ще кандидатства „ Право “.
Полага доста старания, учи и се явява на изпитите добре квалифициран. Хриси чака с боязън резултатите от приемните изпити. По това време той е в рехабилитационния център в Пловдив. Когато схваща, че е признат компетентност „ Право “ в УНСС още на първо класиране, незабавно хваща влака за София, с цел да е сигурен, че не е станала неточност. След като минава еуфорията, идват размислите.
Досега, Хриси е живял единствено измежду “свои” в учебното заведение „ Луи Брайл “. Дали ще го одобряват състудентите му, дали няма да стане за насмешка и подбив ?
Чувал е доста истории, а и в неговия курс той е единственият незрящ.
За огромна изненада незрящото момче е признато задушевно от състудентите си. Помагат му кой с каквото може – като зрели хора с огромни сърца. Водят го до у дома, оказват помощ му да намира залите за лекции, а когато идва първата сесия му дават материали и мемоари, гласово му записват значими лекции, с цел да му оказват помощ да се приготви добре за изпитите. Зрящите деца стават негови същински другари.
Днес Хриси към този момент е в трети курс, от поток „ Право “ са отпаднали повече от половината признати студенти. Но Хриси се бори, върви постоянно на лекции и взима изпитите си с високи оценки. Момчето не желае харизано обучение, желае да получава заслуженото, тъй като по този начин се усеща добре.
Хриси към този момент се ориентира отлично в университета, движи се самичък и знае всяко кътче и всяка зала. Тъй като акомодацията му е лишила доста време, той взема решение да направи акция за слагане на табелки на брайл на всички аудитории и кабинети в целия университет, с цел да помогне и на другите незрящи студенти.
Хриси получава позволение от управата на образователното заведение и провежда акция за събиране на средства. Със събраните пари вършат табели на брайл и ги разлепят с другари и чиновници на УНСС. И това не е единствената извоювана борба. Преди време печели дело за дискриминация, а компенсацията, което му се поставя той подарява на незряща другарка, която събира пари за лекуване в чужбина. Щастлив е, че има правдивост и че може да помогне със средства на другар в неволя.
Хриси обича да се губи по улиците на София, тъй като когато се загуби някъде, а след това се ориентира, научава нови неща за себе си и за заобикалящата го среда. Излиза всеки ден отвън зоната си на комфорт, провокира се, с цел да може да израства. Радва се на дребните победи в живота.
В моментите когато се усеща обезверен и безпомощен си споделя, че в живота на хората има доста по-тежки болести и проблеми и неналичието на зрение не би трябвало да го стопира.
Казва си: „ Горе главата и каквото стане! “ Не обича да го съжаляват. Когато момиче стане в градския превоз, с цел да му отстъпи място, той не приема, тъй като както споделя той: „ Аз съм незрящ, нямам проблем с краката “. И с усмивка прибавя: „ А и съм млад и здрав! “
След като приключи образованието си Хриси мечтае да стартира работа към общинска администрация, където да се бори за правата на хората с увреждания. Иска да усъвършенства околната средата на незрящите и да търси благоприятни условия за реализация на повече хора с неговия проблем.
Хриси си потегля по този начин, както пристигна. С безконечната си усмивка и с признателност в сърцето, която всякога показва и с думи.
Аз оставам замислена в зимната вечер под приглушената светлина на уличните лампи. Дните на зимата са къси и мрачни, а нощите дълги и сънливи. Движим се и живеем като в сън заради неналичието на светлина. В сивата мъгла, завила през глава града, тук – там се мяркат ярките цветове на връхни облекла и шапки.
Те принадлежат на оптимистите, на тези, които в никакъв случай не одобряват, че черното и сивото са цветовете на зимата. Когато се загледам в лицата на тези хора незабавно виждам усмивките им, красиви като разцъфнали слънчогледи. Тези хора излъчват изключително зарево и умиротвореност. Те са щастливи, въпреки че постоянно най-усмихнатите и положителни хора носят на раменете си тежка орис. Но я носят по този начин, както се носи красива пъстра дреха – с лекост и достолепие. "
Това момче губи зрението си, само че не стопира да се бори за правата си
От Филиповци до чина в учебно заведение – Ирина, която не стопира да се потвърждава
Актьор в Съединени американски щати и модел в Азия - Мони Демиров
Как в София можете да застанете с главата надолу (ВИДЕО)
Дигиталните революционери на Куба
Какви са изгодите от медитацията (ВИДЕО)
Българска акушерка: " В очите на майката има всичко "
Отиде си огромният бранител на животните - Хели Дунглер
"Сив зимен понеделник. За момент спирам и се оглеждам, с цел да видя към себе си забързани човешки ориси. Всеки носи на гърба си в случай че не тежка драма по Чехов, то най-малко живот, заслужен за нечие писателско перо.
Срещи и раздели, сълзи от благополучие и болежка, живот цялостен със светли и тъмни тонове. „ Целият свят е сцена и всички ние сме артисти на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разнообразни роли… “. Още великият Шекспир ни качва на сцената и под ярките прожектори на ориста ни разпорежда живот, изпълнен с промени.
А всяка смяна или непредвидена обстановка е дребна драма по късия житейски път на индивида. Въпрос на избор е каква е нашата реакция на всички тези неподходящи условия. Дали ще затръшнем вратата, водеща ни към света и смяната, тъй като към този момент не имаме вяра в нищо. Или ще търсим позитивите в отрицателното. И аз диря отговори всеки ден и животът ми сервира като скъп подарък ярки образци на живителен оптимизъм и борбеност, почтени за книга!
Днес желая да ви показва Хриси.
Той е славно момче. Загубва зрението на едното си око още на 4 години в резултат на глаукома, а последователно изгубва зрението и на другото си око. Претърпява 4 интервенции, само че без триумф. Хриси е признателен на ориста, че тази орис го е сполетяла до момента в който е дребен и не е осъзнавал какво тъкмо му се случва. Негови другари губят зрението си като огромни хора и мъчно намират мотивация да се борят. И се отчайват.
Хриси към момента помни слънцето, небето, цветовете, лицата на най-близките си. В сънищата си той вижда облици и картини, очевидно в съзнанието му е останала някаква частичка от забележимия свят.
Хриси би трябвало да стартира учебно заведение през 2003 година, само че родителите му се тормозят да го изпратят самичък в София, тъй като е единствено на 8 години.
Търсят вид за ресурсни учители, само че по това време към момента не е въведено интегрираното образование. Поради липса на различен вид през 2004 година Хриси отива надалеч от вкъщи си в профилираното учебно заведение за деца с нарушено зрение „ Луи Брайл “ в София, където учи брайловата писменост и съществени умения за справяне в житейските обстановки.
През първите години на обучение в „ Луи Брайл “ не се оправя изключително добре, само че в 10-ти клас стартира да мисли за бъдещето. Не желае да остане единствено със приблизително обучение и в 12-ти клас взема решение, че ще кандидатства „ Право “.
Полага доста старания, учи и се явява на изпитите добре квалифициран. Хриси чака с боязън резултатите от приемните изпити. По това време той е в рехабилитационния център в Пловдив. Когато схваща, че е признат компетентност „ Право “ в УНСС още на първо класиране, незабавно хваща влака за София, с цел да е сигурен, че не е станала неточност. След като минава еуфорията, идват размислите.
Досега, Хриси е живял единствено измежду “свои” в учебното заведение „ Луи Брайл “. Дали ще го одобряват състудентите му, дали няма да стане за насмешка и подбив ?
Чувал е доста истории, а и в неговия курс той е единственият незрящ.
За огромна изненада незрящото момче е признато задушевно от състудентите си. Помагат му кой с каквото може – като зрели хора с огромни сърца. Водят го до у дома, оказват помощ му да намира залите за лекции, а когато идва първата сесия му дават материали и мемоари, гласово му записват значими лекции, с цел да му оказват помощ да се приготви добре за изпитите. Зрящите деца стават негови същински другари.
Днес Хриси към този момент е в трети курс, от поток „ Право “ са отпаднали повече от половината признати студенти. Но Хриси се бори, върви постоянно на лекции и взима изпитите си с високи оценки. Момчето не желае харизано обучение, желае да получава заслуженото, тъй като по този начин се усеща добре.
Хриси към този момент се ориентира отлично в университета, движи се самичък и знае всяко кътче и всяка зала. Тъй като акомодацията му е лишила доста време, той взема решение да направи акция за слагане на табелки на брайл на всички аудитории и кабинети в целия университет, с цел да помогне и на другите незрящи студенти.
Хриси получава позволение от управата на образователното заведение и провежда акция за събиране на средства. Със събраните пари вършат табели на брайл и ги разлепят с другари и чиновници на УНСС. И това не е единствената извоювана борба. Преди време печели дело за дискриминация, а компенсацията, което му се поставя той подарява на незряща другарка, която събира пари за лекуване в чужбина. Щастлив е, че има правдивост и че може да помогне със средства на другар в неволя.
Хриси обича да се губи по улиците на София, тъй като когато се загуби някъде, а след това се ориентира, научава нови неща за себе си и за заобикалящата го среда. Излиза всеки ден отвън зоната си на комфорт, провокира се, с цел да може да израства. Радва се на дребните победи в живота.
В моментите когато се усеща обезверен и безпомощен си споделя, че в живота на хората има доста по-тежки болести и проблеми и неналичието на зрение не би трябвало да го стопира.
Казва си: „ Горе главата и каквото стане! “ Не обича да го съжаляват. Когато момиче стане в градския превоз, с цел да му отстъпи място, той не приема, тъй като както споделя той: „ Аз съм незрящ, нямам проблем с краката “. И с усмивка прибавя: „ А и съм млад и здрав! “
След като приключи образованието си Хриси мечтае да стартира работа към общинска администрация, където да се бори за правата на хората с увреждания. Иска да усъвършенства околната средата на незрящите и да търси благоприятни условия за реализация на повече хора с неговия проблем.
Хриси си потегля по този начин, както пристигна. С безконечната си усмивка и с признателност в сърцето, която всякога показва и с думи.
Аз оставам замислена в зимната вечер под приглушената светлина на уличните лампи. Дните на зимата са къси и мрачни, а нощите дълги и сънливи. Движим се и живеем като в сън заради неналичието на светлина. В сивата мъгла, завила през глава града, тук – там се мяркат ярките цветове на връхни облекла и шапки.
Те принадлежат на оптимистите, на тези, които в никакъв случай не одобряват, че черното и сивото са цветовете на зимата. Когато се загледам в лицата на тези хора незабавно виждам усмивките им, красиви като разцъфнали слънчогледи. Тези хора излъчват изключително зарево и умиротвореност. Те са щастливи, въпреки че постоянно най-усмихнатите и положителни хора носят на раменете си тежка орис. Но я носят по този начин, както се носи красива пъстра дреха – с лекост и достолепие. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ