Моника Чалъкова: "След всяка следваща книга човек се променя"
Вдъхновени истории Моника Чалъкова: " След всяка последваща книга човек се трансформира " В Деня на библиотекаря приказваме с момичето, което четящите хора познават 
11 май 2020, 06:05 
Жест към племето чокто, който ирландците върнаха след век
Двете вълшебни кутии, от които излизаше тон и картина
Момчето, което избира морето. И Военноморските сили
Слепият дърводелец: историята на този мъж ще ви изуми
Да направиш немислимото: дамата, трансформирала вековни обичаи
Отвъд егото: монахинята, която поставя дзен в паница
Не рисувате? Този италиански художник ще ви въодушеви да започнете
Речта на Виктор Юго за българите
11 май е Денят на библиотекаря. За да го отбележим, приказваме с Моника Чалъкова – момичето, което преди изключителното състояние посрещаше хората в „ читАлнЯта “ – едно от обичаните ни места в София, което и след рецесията с ковид ще продължава да събира хората, които обичат книгите.
За Вдъхновените и Vesti.bg Моника споделя повече за четящия човек, за книгите, които да дадем на децата ни и по какъв начин четенето ни трансформира към по-добро.
Като дете Моника мечтае за публицистиката. „ Когато бях на 9 и първата сапунерка към този момент се беше появила в дома ни, започнаха фотосите.
Взимах изявленията от дребния ми брат – прочут художник, който рисува по стените в кухнята и коридора; със съседските девойки организирахме новинарски излъчвания, вечерни шоута с посетители и музика от компютъра ; даже сами записвахме реклами на всякакви конфитюрчета и филмови откъси на идните излъчвания, с цел да разполагаме с цялостна стратегия. “
Така, години по-късно, тя се записва във Факултета по публицистика и всеобщи връзки. Специалността обаче е – „ Книгоиздаване “. Заедно с сътрудниците й стартират да вършат предаване за просвета в студентското радио „ Реакция “, а преди към година напълно естествено, Моника става част от „ читАлнЯта “.
Именно там Моника затвърждава убеждението си – книгите и техните хора са едно красиво и зареждащо преживяване. Срещата с читатели учи. И изяснява за какво библиотеките нямат клиенти. „ Когато си имаш работа с клиенти, е намесена размяната на артикули и услуги против пари. Тук разменяме хрумвания, възгледи и… книги. Единственото обвързване при нас е да се съблюдава срокът за връщане на заетата книга.
Както и да се почитаме, несъмнено, само че четящият човек няма потребност от това увещание, той е по-различен – той е най-малко на една крачка разстояние от мисълта да не почита другите, той е предвидлив и заинтригуван.
Нашите читатели са наши другари, с които се срещаме всеки ден, обменяме читателски опит, а рекомендациите за книги не са единствено от нас към тях, а и от тях към нас. Учим се едни от други. И след едно известно време толкоз добре се опознаваме, че даже ни е значимо да разберем кой по какъв начин е прекарал на пътешествието си - или по какъв начин му се е сторила онази режисура, за която последно сподели, че си е взел билети.
Сега не работим, само че все се случва по пътя до магазина или даже през късата вечерна разходка да се засечем с някои читатели. Разпознаваме се даже с маските и настъпва такава наслада, че сме се срещнали. „ читАлнЯта “ ми липсва, само че се надявам, че остана още напълно малко и доста неща ще се върнат по местата си. “
Моника споделя, че хората, които са възпитани – и не престават да уголемяват мирогледа си с книги, са по-различни. „ Четенето прави хората по-наблюдателни, кара ги да слушат по-внимателно, учи ги на емпатия, учи ги на сериозна мисъл към заобикалящия ни свят и най-сетне, само че не на последно място – развива езика им .
Според мен постоянно можеш да разпознаеш човек, който чете, както и какво чете, по метода, по който приказва. Издават го кодове: в подбора на думи; в това, което намира за значимо да показа и изкаже, във въпросите, които задава, в метода, по който разсъждава върху чутото. Независимо какво чете, вижда се.
Затова и четящите хора са положителни, те не се движат по повърхността, не се тормозят да се потопят по-надълбоко.
Място като „ читАлнЯта “ сплотява всички в столицата – дребните и огромни, хора от България и чужбина, споделя още Моника и добавя: „ читАлнЯта е инфоточка в сърцето на София, в Градската градина, и наши гости са най-прекрасните хора – читатели на библиотеката, които с искра в очите и боязън идват да си вземат нови книги, както и туристи от целия свят – любопитни, любознателни и заредени с авантюристичен дух.
Разказваме за кирилската писменост на всеки втори и историите провокират подобен възторг; следват въпроси, както свързани с историческото ни минало, по този начин и „ Как се написа името ми? Еха! “ и в общи линии се получава един радостен урок (междувременно са пристигнали още туристи), съпроводен с доста смешки и траял към час. “
Едно от най-хубавите неща, които Моника вижда са децата и родителите, които взимат дружно книгите и ги разискват. „ Имам една обичана история, която все описвам тук и там. Има едно семейство, което ни посещава всяка събота – майка, татко и дребният им наследник, който към момента не може да чете, само че самичък избира коя детска книга да заемат.
Веднъж бащата остана да преглежда някои заглавия в „ читАлнЯта “, до момента в който майката и малчуганът излязоха извън, настаниха се на една скамейка и започнаха определената преди малко книга. След половин час той се върна и съобщи, че към този момент са я прочели и ще си избира друга.
Попитах го дали му е харесала, а той напълно индиферентно ми отвърна: „ Не, не е добре написана “ и продължи с работата си. Малък критик.
В следствие разбрах, че с майка му са коментирали книгата, разискали са я от-до и подобен е бил изводът му. Впечатли ме разговорът и усилието освен една приказка да бъде прочетена, а и по-късно да се направи опит тя да бъде оценена, да се приложи сериозна мисъл. “
Според Моника има две книги, които да дадем на децата ни – и това са „ Пипи Дългото Чорпапче “ и „ Алиса в Страната на чудесата “. „ Нека има игри и завършения “, споделя тя.
Моника споделя още, че общуването ни с литературата оставя следата си в нас: „ След всяка последваща книга човек се трансформира, разговарял е с един от дълго време отишъл си човек посредством това писмо, прекосило времето и той към този момент е различен. “
11 май 2020, 06:05 Жест към племето чокто, който ирландците върнаха след век
Двете вълшебни кутии, от които излизаше тон и картина
Момчето, което избира морето. И Военноморските сили
Слепият дърводелец: историята на този мъж ще ви изуми
Да направиш немислимото: дамата, трансформирала вековни обичаи
Отвъд егото: монахинята, която поставя дзен в паница
Не рисувате? Този италиански художник ще ви въодушеви да започнете
Речта на Виктор Юго за българите
11 май е Денят на библиотекаря. За да го отбележим, приказваме с Моника Чалъкова – момичето, което преди изключителното състояние посрещаше хората в „ читАлнЯта “ – едно от обичаните ни места в София, което и след рецесията с ковид ще продължава да събира хората, които обичат книгите.
За Вдъхновените и Vesti.bg Моника споделя повече за четящия човек, за книгите, които да дадем на децата ни и по какъв начин четенето ни трансформира към по-добро.
Като дете Моника мечтае за публицистиката. „ Когато бях на 9 и първата сапунерка към този момент се беше появила в дома ни, започнаха фотосите.
Взимах изявленията от дребния ми брат – прочут художник, който рисува по стените в кухнята и коридора; със съседските девойки организирахме новинарски излъчвания, вечерни шоута с посетители и музика от компютъра ; даже сами записвахме реклами на всякакви конфитюрчета и филмови откъси на идните излъчвания, с цел да разполагаме с цялостна стратегия. “
Така, години по-късно, тя се записва във Факултета по публицистика и всеобщи връзки. Специалността обаче е – „ Книгоиздаване “. Заедно с сътрудниците й стартират да вършат предаване за просвета в студентското радио „ Реакция “, а преди към година напълно естествено, Моника става част от „ читАлнЯта “.
Именно там Моника затвърждава убеждението си – книгите и техните хора са едно красиво и зареждащо преживяване. Срещата с читатели учи. И изяснява за какво библиотеките нямат клиенти. „ Когато си имаш работа с клиенти, е намесена размяната на артикули и услуги против пари. Тук разменяме хрумвания, възгледи и… книги. Единственото обвързване при нас е да се съблюдава срокът за връщане на заетата книга.
Както и да се почитаме, несъмнено, само че четящият човек няма потребност от това увещание, той е по-различен – той е най-малко на една крачка разстояние от мисълта да не почита другите, той е предвидлив и заинтригуван.
Нашите читатели са наши другари, с които се срещаме всеки ден, обменяме читателски опит, а рекомендациите за книги не са единствено от нас към тях, а и от тях към нас. Учим се едни от други. И след едно известно време толкоз добре се опознаваме, че даже ни е значимо да разберем кой по какъв начин е прекарал на пътешествието си - или по какъв начин му се е сторила онази режисура, за която последно сподели, че си е взел билети.
Сега не работим, само че все се случва по пътя до магазина или даже през късата вечерна разходка да се засечем с някои читатели. Разпознаваме се даже с маските и настъпва такава наслада, че сме се срещнали. „ читАлнЯта “ ми липсва, само че се надявам, че остана още напълно малко и доста неща ще се върнат по местата си. “
Моника споделя, че хората, които са възпитани – и не престават да уголемяват мирогледа си с книги, са по-различни. „ Четенето прави хората по-наблюдателни, кара ги да слушат по-внимателно, учи ги на емпатия, учи ги на сериозна мисъл към заобикалящия ни свят и най-сетне, само че не на последно място – развива езика им .
Според мен постоянно можеш да разпознаеш човек, който чете, както и какво чете, по метода, по който приказва. Издават го кодове: в подбора на думи; в това, което намира за значимо да показа и изкаже, във въпросите, които задава, в метода, по който разсъждава върху чутото. Независимо какво чете, вижда се.
Затова и четящите хора са положителни, те не се движат по повърхността, не се тормозят да се потопят по-надълбоко.
Място като „ читАлнЯта “ сплотява всички в столицата – дребните и огромни, хора от България и чужбина, споделя още Моника и добавя: „ читАлнЯта е инфоточка в сърцето на София, в Градската градина, и наши гости са най-прекрасните хора – читатели на библиотеката, които с искра в очите и боязън идват да си вземат нови книги, както и туристи от целия свят – любопитни, любознателни и заредени с авантюристичен дух.
Разказваме за кирилската писменост на всеки втори и историите провокират подобен възторг; следват въпроси, както свързани с историческото ни минало, по този начин и „ Как се написа името ми? Еха! “ и в общи линии се получава един радостен урок (междувременно са пристигнали още туристи), съпроводен с доста смешки и траял към час. “
Едно от най-хубавите неща, които Моника вижда са децата и родителите, които взимат дружно книгите и ги разискват. „ Имам една обичана история, която все описвам тук и там. Има едно семейство, което ни посещава всяка събота – майка, татко и дребният им наследник, който към момента не може да чете, само че самичък избира коя детска книга да заемат.
Веднъж бащата остана да преглежда някои заглавия в „ читАлнЯта “, до момента в който майката и малчуганът излязоха извън, настаниха се на една скамейка и започнаха определената преди малко книга. След половин час той се върна и съобщи, че към този момент са я прочели и ще си избира друга.
Попитах го дали му е харесала, а той напълно индиферентно ми отвърна: „ Не, не е добре написана “ и продължи с работата си. Малък критик.
В следствие разбрах, че с майка му са коментирали книгата, разискали са я от-до и подобен е бил изводът му. Впечатли ме разговорът и усилието освен една приказка да бъде прочетена, а и по-късно да се направи опит тя да бъде оценена, да се приложи сериозна мисъл. “
Според Моника има две книги, които да дадем на децата ни – и това са „ Пипи Дългото Чорпапче “ и „ Алиса в Страната на чудесата “. „ Нека има игри и завършения “, споделя тя.
Моника споделя още, че общуването ни с литературата оставя следата си в нас: „ След всяка последваща книга човек се трансформира, разговарял е с един от дълго време отишъл си човек посредством това писмо, прекосило времето и той към този момент е различен. “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ