Българска любовна история от Исландия в снимки
Вдъхновени истории Българска любовна история от Исландия в фотоси За разликата сред снимка и фотография - диалог с фотографа Димитри Стефанов за Вдъхновените 14 януари 2020, 08:36 
Източник: Димитри Стефанов
унен пейзаж. Марсиански пейзаж. Изпарения от сяра. Внезапен снеговалеж.
И двама българи - Венета и Венелин, които желаят да запазят спомен от любовта си във величествената Исландия.
Зад обектива застава Димитри Стефанов, а резултатът е изложбата "ВИК ", един фото роман за вечността на индивида и също по този начин - за неговата тленност.
Българският фотограф споделя пред Вдъхновените и Vesti.bg за разликата сред фотография и снимка, на какво учи любовта и по какъв начин едни безоблачен лъч, инцидентно влезнал през прозореца, може да промени живота ти вечно.
ВИЖТЕ ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ ОТ ИСЛАНДИЯ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДМИТРИ СТЕФАНОВ
Съдбата влиза единствено през прозореца
Познаваме Димитри Стефанов от плана "Рухване ", който сплотява фрагменти от пандиза в Плевен, наркокомуната в село Герман и погребения в разнообразни села в България.
Преди да стигне до камерата и обектива, Димитри живее в Испания. Баща му е заварчик, а откакто приключва учебно заведение, бъдещият фотограф стартира да работи в дискотека, като сервитьор.
В един ден обаче лъч светлина влиза през прозореца. Тогава ненадейно идва вдъхновението, че фотографията е призванието му. "Не можех да си го обясня, пристигна като че ли от нищото. Трябва да бъда фотограф ".
Така, Димитри поема по своя път. От документалните планове, които намират интернационален отзив, той стига до по-интимните фотографии на двойки.
За да запази любовта им в фрагменти, Венета и Веселин канят Димитри да ги придружи в тяхно пътешестване до Исландия. И да направи фото роман на тяхната любовна история на фона на северната страна.
Любовта е същинска, когато е сурова
На исландски ВИК значи "пристанище ", коментира Димитри и добавя: "Място, от което хората отпътуват, само че и в това време се завръщат ".
В този смисъл, той разказва плана като "емоционално пътешестване с една двойка ". В рамките на 4 дни те обикалят малко познати и не толкоз туристически места в Исландия.
Отначало Венета и Веселин желаят да запазят моменти от любовта си в Исландия, която и двамата обичат. Но като при всяко пътешестване, постоянно има отклоняване от формалния маршрут. "Историята потегли в по-друга посока от тази, която чакахме ", споделя Димитри и добавя: "Тя ме върна към документалните ми години. Не съм пейзажист, само че най-голямото усещане ми направи връзката сред човек и природа. "
Именно на фона на суровата и красива Исландия се вижда какво е любовта в чистия й тип. Освен с хубав фото роман, Димитри се връща и с още нещо. Уроците от хората, които е снимал.
"Венета и Веселин ме научиха на доста неща. Да бъда внимателен. Научиха ме да бъда малко по-спокоен, научиха ме, че когато вярваш в нещата - прави ги такива, каквито са. "
В Исландия ти се случва... Исландия
На въпроса коя е случката, която в никакъв случай няма да не помни от Исландия, Димитри дава отговор изрично "Самата Исландия ".
"Исландия има нещо в себе си, което аз назовавам другата галактика. Толкова е дребна и в това време - необятна. В началото бях замаян. "
"В един миг като че ли пътуваш в прерията, след 100 километра виждаш лунен пейзаж, след още 100 - към този момент си на Марс. " Така фотографът разказва хубостта на севера.
"Човекът там наподобява толкоз дребен. Природата те смазва. И би трябвало да си свършиш работата ", споделя още Димитри.
"Исландия е декор, атмосфера, тя е слънцето, вятъра, тя е облаците, без нея една история на любовта и двама души, няма да бъде същата. Исландия би трябвало да бъде усетена, тя не може да те остави апатичен ", споделя Димитри. Но прави едно доста значимо конкретизиране: "Локацията може да способства за фрагментите, само че не ги прави ".
Истории за хора не се снимат без хора
Дали тъй като е роден с необяснимо любознание към света, дали за
щото обича да претърпява голям брой истории с тези, които застават пред обектива му, при фотографиите на Димитри ясно проличава едно. Любовта му към хората.
Именно тя е ключът към откровението, което отличава един кадър от другите и го трансформира в изкуство.
"Хората, които застават пред камерите ни не са предмети и не трябва да бъдат третирани като обекти. Те са живи хора. Тук идва честността на актьора към хората, да има религия. Когато отивам да работя, всякога загивам. И е ужасно. Преминавам през тежък развой на възобновяване. Не намирам покой. Нямам отговор по какъв начин се подвигам на крайници. "
"Аз върша снимка, а не просто фотография ", споделя той и добавя, че за него е значимо освен да хване момента, а да опише цяла история, която да не стопира да вълнува, без значение дали ще я гледаме в този момент или след 10 години. Отговорността обаче коя история е значима, остава за фотографа. Както с него остават триумфите и неуспехите му.
"Фотографията в никакъв случай не може да бъде справедлива. Тя е една машинация. Имаме кадър, в който фотографът е сценарист, продуцент и режисьор. Да, това те прави създател, само че то не е същинско, тъй като това вижда лещата. Ако мръднеш апарата 15 сантиметра, ще видиш нещо друго. Правиш една серия - подредена по един метод споделя едно. Сменяш реда - и описа друго. Ние вършим снимка, с цел да види светът какъв си ти. Фотографията е субективна. "
Да предизвикваш работата си
За Димитри работата му като фотограф е предопределение. За повече от десетилетие зад обектива, той е развил характерна връзка с фотографията.
"Работата ме срутва, влюбва, разлюбва, дава ми всичко и нищо. В момента, в който се усещам изтощен от това, което върша, просто ще спра да фотографирам ", споделя още той.
Няма формула за това по какъв начин се прави сполучлив план. и споделя: "Проектите идват при теб, когато би трябвало да се случат. Аз провокирам работата. Но нямам формула. Гледа се кино, чувам същинска музика, чета литература, която обогатява. И някъде в този миг още веднъж влиза светлината. "
За него от голяма важност е освен гения, комбиниран с доста работа. "Всичко е храброст. Трябва да имаш храброст да покажеш това, което правиш. И да се надяваш някой да го хареса. Ако ти кажат, че не става, да работиш още повече. "
Първичната обич сред Димитри и света, който улавя пред обектива можете да видите в изложба "Фотосинтезис ", а на 16 януари можете да участвате в диалог с създателя на изложбата "Вик " в каге-галерия "Фотосинтезис " от 19:00 часа.
"Важно е да показваш не това, което хората желаят да видят, а непредвиденото ", приключва описа си Димитри. "Така към този момент се прави изкуство. "
Източник: Димитри Стефанов унен пейзаж. Марсиански пейзаж. Изпарения от сяра. Внезапен снеговалеж.
И двама българи - Венета и Венелин, които желаят да запазят спомен от любовта си във величествената Исландия.
Зад обектива застава Димитри Стефанов, а резултатът е изложбата "ВИК ", един фото роман за вечността на индивида и също по този начин - за неговата тленност.
Българският фотограф споделя пред Вдъхновените и Vesti.bg за разликата сред фотография и снимка, на какво учи любовта и по какъв начин едни безоблачен лъч, инцидентно влезнал през прозореца, може да промени живота ти вечно.
ВИЖТЕ ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ ОТ ИСЛАНДИЯ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДМИТРИ СТЕФАНОВ
Съдбата влиза единствено през прозореца
Познаваме Димитри Стефанов от плана "Рухване ", който сплотява фрагменти от пандиза в Плевен, наркокомуната в село Герман и погребения в разнообразни села в България.
Преди да стигне до камерата и обектива, Димитри живее в Испания. Баща му е заварчик, а откакто приключва учебно заведение, бъдещият фотограф стартира да работи в дискотека, като сервитьор.
В един ден обаче лъч светлина влиза през прозореца. Тогава ненадейно идва вдъхновението, че фотографията е призванието му. "Не можех да си го обясня, пристигна като че ли от нищото. Трябва да бъда фотограф ".
Така, Димитри поема по своя път. От документалните планове, които намират интернационален отзив, той стига до по-интимните фотографии на двойки.
За да запази любовта им в фрагменти, Венета и Веселин канят Димитри да ги придружи в тяхно пътешестване до Исландия. И да направи фото роман на тяхната любовна история на фона на северната страна.
Любовта е същинска, когато е сурова
На исландски ВИК значи "пристанище ", коментира Димитри и добавя: "Място, от което хората отпътуват, само че и в това време се завръщат ".
В този смисъл, той разказва плана като "емоционално пътешестване с една двойка ". В рамките на 4 дни те обикалят малко познати и не толкоз туристически места в Исландия.
Отначало Венета и Веселин желаят да запазят моменти от любовта си в Исландия, която и двамата обичат. Но като при всяко пътешестване, постоянно има отклоняване от формалния маршрут. "Историята потегли в по-друга посока от тази, която чакахме ", споделя Димитри и добавя: "Тя ме върна към документалните ми години. Не съм пейзажист, само че най-голямото усещане ми направи връзката сред човек и природа. "
Именно на фона на суровата и красива Исландия се вижда какво е любовта в чистия й тип. Освен с хубав фото роман, Димитри се връща и с още нещо. Уроците от хората, които е снимал.
"Венета и Веселин ме научиха на доста неща. Да бъда внимателен. Научиха ме да бъда малко по-спокоен, научиха ме, че когато вярваш в нещата - прави ги такива, каквито са. "
В Исландия ти се случва... Исландия
На въпроса коя е случката, която в никакъв случай няма да не помни от Исландия, Димитри дава отговор изрично "Самата Исландия ".
"Исландия има нещо в себе си, което аз назовавам другата галактика. Толкова е дребна и в това време - необятна. В началото бях замаян. "
"В един миг като че ли пътуваш в прерията, след 100 километра виждаш лунен пейзаж, след още 100 - към този момент си на Марс. " Така фотографът разказва хубостта на севера.
"Човекът там наподобява толкоз дребен. Природата те смазва. И би трябвало да си свършиш работата ", споделя още Димитри.
"Исландия е декор, атмосфера, тя е слънцето, вятъра, тя е облаците, без нея една история на любовта и двама души, няма да бъде същата. Исландия би трябвало да бъде усетена, тя не може да те остави апатичен ", споделя Димитри. Но прави едно доста значимо конкретизиране: "Локацията може да способства за фрагментите, само че не ги прави ".
Истории за хора не се снимат без хора
Дали тъй като е роден с необяснимо любознание към света, дали за
щото обича да претърпява голям брой истории с тези, които застават пред обектива му, при фотографиите на Димитри ясно проличава едно. Любовта му към хората.
Именно тя е ключът към откровението, което отличава един кадър от другите и го трансформира в изкуство.
"Хората, които застават пред камерите ни не са предмети и не трябва да бъдат третирани като обекти. Те са живи хора. Тук идва честността на актьора към хората, да има религия. Когато отивам да работя, всякога загивам. И е ужасно. Преминавам през тежък развой на възобновяване. Не намирам покой. Нямам отговор по какъв начин се подвигам на крайници. "
"Аз върша снимка, а не просто фотография ", споделя той и добавя, че за него е значимо освен да хване момента, а да опише цяла история, която да не стопира да вълнува, без значение дали ще я гледаме в този момент или след 10 години. Отговорността обаче коя история е значима, остава за фотографа. Както с него остават триумфите и неуспехите му.
"Фотографията в никакъв случай не може да бъде справедлива. Тя е една машинация. Имаме кадър, в който фотографът е сценарист, продуцент и режисьор. Да, това те прави създател, само че то не е същинско, тъй като това вижда лещата. Ако мръднеш апарата 15 сантиметра, ще видиш нещо друго. Правиш една серия - подредена по един метод споделя едно. Сменяш реда - и описа друго. Ние вършим снимка, с цел да види светът какъв си ти. Фотографията е субективна. "
Да предизвикваш работата си
За Димитри работата му като фотограф е предопределение. За повече от десетилетие зад обектива, той е развил характерна връзка с фотографията.
"Работата ме срутва, влюбва, разлюбва, дава ми всичко и нищо. В момента, в който се усещам изтощен от това, което върша, просто ще спра да фотографирам ", споделя още той.
Няма формула за това по какъв начин се прави сполучлив план. и споделя: "Проектите идват при теб, когато би трябвало да се случат. Аз провокирам работата. Но нямам формула. Гледа се кино, чувам същинска музика, чета литература, която обогатява. И някъде в този миг още веднъж влиза светлината. "
За него от голяма важност е освен гения, комбиниран с доста работа. "Всичко е храброст. Трябва да имаш храброст да покажеш това, което правиш. И да се надяваш някой да го хареса. Ако ти кажат, че не става, да работиш още повече. "
Първичната обич сред Димитри и света, който улавя пред обектива можете да видите в изложба "Фотосинтезис ", а на 16 януари можете да участвате в диалог с създателя на изложбата "Вик " в каге-галерия "Фотосинтезис " от 19:00 часа.
"Важно е да показваш не това, което хората желаят да видят, а непредвиденото ", приключва описа си Димитри. "Така към този момент се прави изкуство. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ