Вдъхновен от реални събития и личности, вълнуващ роман за живота

...
Вдъхновен от реални събития и личности, вълнуващ роман за живота
Коментари Харесай

Клуб Петък вечер - най-новият вълнуващ роман за живота на 5 необикновени жени

Вдъхновен от действителни събития и персони, трогателен разказ за живота и творчеството на пет невероятни дами - "Клуб петък вечер " излиза на 23-ти август.

За книгата

Стокхолм, края на XIX век

Всяка седмица пет дами се събират, с цел да споделят креативните и духовните си търсения. Освен че рисуват и разискват значими тематики, те организират и сеанси в опит да приканват духове, които да ги направляват в работата им. Сред тези невероятни дами е Хилма аф Клинт, пионерка в нереалната живопис. Но светът към момента не е подготвен за радикалната иновативност в творчеството ѝ. Затова нейните картини са скрити, а името ѝ потъва в давност.

Ню Йорк, в наши дни

Повече от 100 години по-късно кураторът Ибън Елиът работи по галерия на Хилма аф Клинт. По криволичеща пътека той се връща обратно във времето, с цел да повдигне вълнуващи въпроси за дамите в изкуството. Защо приносът на Хилма в абстракционизма не е приет? Защо самата тя запечатва картините си с указания да бъдат отворени двайсет години след гибелта ѝ? И каква роля имат нейните приятелки в живота и творчеството ѝ?

През 2018 година картините на Хилма аф Клинт биват изложени в „ Гугенхайм “ и това е най-посещаваната експозиция в историята на музея.

Вдъхновени от събитието, София Лундберг, Алисън Ричман и М. Дж. Роуз изследват в романа си ориста, пристрастеността и нишките, които свързват пет дами, предизвикващи традициите в изкуството и обществото в свят, изпълнен с трудности и равнодушие.



Авторите

В своята същина романът „ Клуб Петък вечер “ дълбае в това какво значи да си актьор и да имаш другарски кръг, който поддържа желанието ти да оставиш нещо значимо на този свят след себе си. Да се заставиш да навлезеш в непозната територия, да бъдеш самоуверен и да си надълбоко уверен в своите визии, на които да останеш правилен, макар натиска и скептицизма на външния свят. Хилма аф Клинт е основала революционни за нейното време произведения и все пак до неотдавна беше навсякъде отхвърляна, неразбрана или пренебрегната. Дори самото оцеляване на картините е знамение, имайки поради, че в продължение на десетилетия са били на тавана, без да бъдат съхранявани професионално – още един образец за устойчивостта на изкуството все пак. Жалко е, че тя и De Fem не бяха живи през 2019 година, с цел да видят шестстотинте хиляди души, които си купиха билет за изложбата в „ Гугенхайм “ – най-голямата посещаемост в музея въобще. Явно тя е била права. Рисувала е за бъдещето.
София Лундберг, Алисън Ричман и М. Дж. Роуз

София Лундберг е работила като публицист и редактор на списание. Дебютният й разказ „ Червеният бележник “ се трансформира в международна сензация. Критиците правят оценка високо умеенето на Лундберг да води читателите на странствуване през времето и пространството, любовта и загубата, и дефинират писателката като блестяща нова звезда в скандинавската литература.



Алисън Ричман е бестселъров създател на седем романа, измежду които „ Изгубената брачна половинка “, „ Италианската градина “, „ Последната картина на Ван Гог “, „ Синът на майстора на маски “. Книгите ѝ са оповестени в тридесет страни и непроменяемо получават утвърждение от рецензията и от читателите. Тя живее в Лонг Айлънд със брачна половинка си и двете си деца, където сега работи върху идващия си разказ.



М. Дж. Роуз е нюйоркчанка и интернационално приет създател на двайсет романа, съавтор на три профилирани книги за хартиен маркетинг и създател на AuthorBuzz – рекламна организация, която оказва помощ на писатели да промотират книгите си. Публикувана е допълнително от трийсет страни, а телевизионният сериал „ Предишен живот “ (Fox, 2010) е основан на нейния интернационален бестселър „ Прераждане “.



Откъс от книгата

***

Когато всички се събрахме, кураторката пристигна да ни поздрави и ни поведе на обиколка измежду това, което се смяташе за най-хубавата сбирка на локални художници в света, в това число творби от Гьоста Адриан-Нилсон, Иван Агуели, Вера Нилсон, Свен Ерихсон, Нилс Дардел, Сири Деркерт, Бьорн Льовин и Мари-Луис Екман.
– И в този момент, най-новото ни попълнение – зала, отдадена на Хилма аф Клинт. Силно се гордеем с това, че най-накрая ще имаме непрекъсната експозиция на някои от най-значимите ѝ произведения – изясни кураторката, въвеждайки ни в идващото помещение.
– Помниш ли я?
Блайт не вървеше до мен по време на обиколката, само че в този момент някак се бяхме озовали един до различен.
– Не – отвърнах.
Тя изглеждаше разочарована. Влязохме в пространно помещение с високи тавани. Осем големи картини, по две на всяка стена, изпълваха пространството с цвят. Погледът ми се местеше от едно загадъчно платно на друго. Тези картини бяха обилни, свежи и вълнуващи. Красиви композиции в оранжево, розово, алено, жълто, светлосиньо и бледолилаво. Всяка картина сама по себе си беше обособен свят и въпреки всичко те говореха на един и същи алегоричен език, внушаващ цветя, семена, утроби, вагини, ембриони, луни, слънца и звезди.
Всъщност незадълбочено си спомнях за Хилма аф Клинт. Тя беше измежду художниците, които Блайт загатваше в магистърската си теза, и по тази причина се намираше в периферията на избледнелите ми мемоари. Конфликтът ми с онази част от изследването ѝ, която се занимаваше със суеверия, се беше трансформирал в сериозен проблем посред ни и една от аргументите да се разделим. Блайт вярваше във всевъзможни езотерични хрумвания. А аз – ами, единствената религия, която изповядвам, е неверието.
Гласът на кураторката ме върна в сегашното:
–...петъчните им вечерни сеанси стартират през хиляда осемстотин деветдесет и шеста. А през хиляда деветстотин и шеста Хилма аф Клинт приема отправеното ѝ от духовете предизвикателство и през идващите девет години се посвещава на това, което тя назовава „ Картини за храма “, шест от които виждате тук. Произведенията са общо 100 деветдесет и три, в разнообразни размери. Всеобхватната цел на Хилма е била да съобщи познанието, че всичко е едно. Искала е да покаже какво се намира оттатък забележимия дуалистичен свят. Първоначално храмът, който се загатва в заглавието на тази поредност, не се е отнасял безусловно до фактическа постройка. По-късно тя се пробва да я построи благодарение на Рудолф Щайнер, само че не съумява. Затова аз го одобрявам по-скоро като метафора за духовно развиване.
Докато слушах, оглеждах картина след картина. И тогава забелязах десетките спирали в нереалните композиции. Специфични форми, които познавах като петте си пръста. Хеликоидът, който Хилма аф Клинт беше изобразила още веднъж и още веднъж, бе същата форма като главната структура на музея, в който работех от седем години, музея „ Гугенхайм “ в Ню Йорк.
– Извинете – споделих, когато кураторката спря да приказва.
– Да, господин Елиът?
– Казахте, че ги е нарекла „ Картини за храма “? – Натъртих на последната дума.
– Да, тъкмо по този начин.
Отсреща Блайт кимна едвам видимо, потвърждавайки, че съм се натъкнал навръх това, което е знаела, че ще виждам.
През хиляда деветстотин четиресет и трета година, когато първият шеф на „ Гугенхайм “, Хила Ребай, написа на Франк Лойд Райт с молба да проектира постройката на музея, тя разказва визията си като място, което ще бъде храм за душата. Точните ѝ думи.
Как е допустимо една на процедура непозната художничка от Швеция да е нарисувала тези картини за лъкатушен храм, цялостен с творби на изкуството, трийсет години преди Франк Лойд Райт даже да е почнал да проектира лъкатушен храм, цялостен с творби на изкуството?
Блайт още веднъж беше застанала до мен. Този път долових уханието ѝ, което след всичките тези години към момента помнех.
– Ето това към този момент е дело на Хеката – прошепна.

След като прекарахме още много време, обикаляйки из ревюто на Хилма аф Клинт през оня ден в Стокхолм, двамата с Блайт си тръгнахме от музея дружно и поехме пешком към хотела.
– Какво смяташ за всичко това? За спиралите в творбите на Хилма, желанието ѝ да построи Храм за душата, който да подслони картините ѝ, сходството с „ Гугенхайм “? – попита.
– Изумително е.
– А картините?
– Заплетени, комплицирани и гениални. Особено ме заинтригува това, което кураторката сподели за всичките тези творби, запечатани в капсула на времето цели десетилетия.
– Тъжно е, че е била наясно, че никой от съвременниците ѝ няма да оцени нейните картини. Една от нещастията на живота ѝ – отвърна Блайт. – На живота на толкоз доста дами художнички.
– Всъщност съм заинтригуван от датите. Започнала е да рисува сходен тип картини през хиляда осемстотин деветдесет и шеста?
Блайт кимна.
– А по-късно, през хиляда деветстотин и шеста, е почнала серията за храма?
– Да.
– Това значи, че тя предхожда Кандински, Казимир Малевич, Пийт Мондриан и Франтишек Купка с години и не е получила никакво самопризнание за това?
– Да. – Блайт се усмихна. – Едно от нещата, за които ще приказвам следобяд. За обстоятелството, че през днешния ден доста от нас имат вяра, че Кандински е бил повлиян от нея. Знаем, че е бил в Стокхолм в ранните години на двайсети век. По това време Хилма е била в центъра на света на изкуството, а ателието ѝ се е намирало над една от най-значимите галерии. Кандински няма по какъв начин да не е видял тези картини тъкмо в годините, преди стилът му да се промени и той да пробие. Когато погледнеш към творчеството му с тази информация, няма по какъв начин да не забележиш какъв брой доста детайли в картините му са сходни с тези на Хилма. А тя предхожда и него, и останалите. Тя въплъщава ориста на толкоз доста дами, хора от разнообразни култури и новобранци.
Спряхме на моста, с цел да погледаме водния трафик.
– Все още одухотворявам обстоятелството, че тя към този момент е създавала тези комплицирани необективни картини през хиляда деветстотин и шеста, а всички книги показват Кандински и хиляда деветстотин и десета или по-късно като началото на това течение. Толкова малко полемики има за нея. Защо?
– Ами, като за начало, тъй като към хиляда деветстотин и двайсета е престанала да демонстрира картините си на всички отвън „ Петте “. Никой не е разбирал това, което тя се е опитвала да съобщи посредством тях и по тази причина е решила да ги резервира за себе си, до момента в който светът я настигне. Толкова твърдо е била решена да защищити творчеството си, че е записала в наследството си, че архивът с всичките ѝ творби би трябвало да остане запечатан цели двайсет години след гибелта ѝ. В резултат на това никой даже не го е виждал до края на шейсетте. Тогава нейният племенник и бенефициент предложил наследството ѝ на музея, само че те не показали интерес, тъй като не била известна. По-късно той основава фондация на нейно име и от този момент интензивно работи за представянето на творчеството на вуйна му в света на изкуството, само че нещата се случват постепенно. Имала е няколко интернационалните изложения. В Щатите е показвана единствено един път – в градския музей на изкуствата в Лос Анджелис през осемдесет и шеста като част от изложбата „ Духовното в изкуството “. Всъщност отвън Швеция никой не е проявявал интерес към нея.
– Освен теб. Тя е една от художничките, за които писа в магистърската си теза.
Блайт кимна.
Изпуснах дълбока въздишка.
Лодката, която наблюдавахме, прекосяваше реката. Гледах по какъв начин разбутваше настрана плаващите части лед. Тръгнахме надолу по улицата. Пред нас към този момент се виждаше хотелът.
– Е, ето ни още веднъж първоначално... или в края. – В гласа на Блайт се прокрадна горест.
Погледнах към отпуснатите ѝ ръце и без да се замисля, се пресегнах и поех дясната ѝ ръка в моята. Тя извърна очи към мен. И двамата не казахме нищо. Между нас се простираше пропаст, необятна като реката, която преди малко бяхме прекосили. Години неявяване. Години живот, за който другият не знаеше нищо. Ала имаше и още нещо. Нещо, което не се беше трансформирало. Бях го почувствал нощес, усещах го и в този момент.
– Хубаво беше да те видя – сподели.
– Да.
– И... – Тя се поколеба. – Може да поговорим повече. По-късно. Довечера?
– Да.
– Аз... – замлъкна.
– Какво?
– Чудила съм се какво ли ще е да те видя още веднъж. Не смятах, че ще е по този начин.
– Как, Блайт?
Тя се приближи към мен и ме целуна.
Не го чаках. Изобщо.
Източник: woman.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР