Вчера в първата част на материала ви разказахме как жена

Вчера в първата част на материала ви разказахме по какъв начин жена е можела да попадне в лагер, тъй като е облякла къса пола и по какъв начин любовта за наслаждение преди 1989 година на процедура е била неразрешена. Препоръката за „ съприкосновение “ в брака, само за раждането на деца, несъмнено, е била за секс 1-2 пъти седмично. Днес продължаваме описа с отношението към хомосексуалните, порното и еротиката в изкуството.

Хомосексуалността е едно от многото отклонения от нормата, чието проявяване е неразрешено по време на социализма, написа в свое изследване гейактивистката Моника Писанкънева. Хомосексуалните не са били по-репресирани от етническите турци или религиозните хора, само че са били репресирани по друг метод - посредством отхвърли да се признае съществуването им като характерна еднаквост.

„ По време на социализма не е имало редовно гонене на хомосексуални хора - спорадичните арести и правосъдни каузи нормално са били свързани с някаква по-широка идеологическа акция. Макар да има данни, че след 1960 година хомосексуалността е била изследвана като характерна еднаквост в смисъла на Фуко от българските психиатри и сексолози, тя в никакъв случай не е била обсъждана като такава в политическия дискурс. Видимостта на хомосексуалистите е била неразрешена по същия метод, както видимостта на хората с увреждания или изоставените деца - всички те са били обсъждани като неприемливи отклонения от нормата, за които би трябвало да се поставят грижи, без да се дава обществено публичност “, написа Писанкънева в публикацията си „ Забраненият плод: сексуалността по време на комунизма “.

Хомосексуалността беше осъждана като нездрава сексуално-морална процедура, която разкрива удивление от западния метод на живот и може да бъде „ излекувана “ посредством изправителен труд или публично неодобрение, напомня тя. В последна сметка хомосексуалността се преглежда като намаляване на социалистическия морал, което може да „ болести “ всекиго.

Един от първите български учебници по психиатрия за студенти в медицинските университети, в който има публикация за хомосексуалността, е от 1963 година Тя е класифицирана като тип психопатия - измежду перверзните психопатии, дружно с мастурбацията, фетишизма, ексхибиционизма, садизма, мазохизма, зоофилията, некрофилията и воайорството. В този учебник има единствено три фрази за хомосексуалността, в които тя се дефинира като „ неестествено полово увлечение към сътрудници от един и същи пол “ и се загатва, че тя се среща по-често измежду мъжете, в сравнение с измежду дамите. Мъжката хомосексуалност е наричана още „ педерастия “, а женската – „ сапфизъм “ (по името на Сафо) или „ лесбийство “. В главата „ Профилактика и лекуване на психопатията “ в същия учебник като най-успешно лекуване се показва трудотерапията.
Процесът против известни хомосексуални българи
През 1964 година Българската комунистическа партия инициира най-големия процес против хомосексуални хора в историята си. Двадесет и шестима души с друго обучение и специалности: писатели, музиканти, литературни критици, артисти, както и елементарни служащи, са задържани за хипотетични хомосексуални връзки и проява на разлагащия се капиталистически морал.

Въпреки че разпитите в съда се организират при закрити порти, част от информацията за процеса доближава до необятната общност и има за цел да запечата страха от правосъдно гонене в съзнанието на хората с влечение към личния пол. В обвинителния акт написа, че през последните години са засечени голям брой случаи на хомосексуални връзки в огромните градове сред българи и гостуващи чужденци от капиталистическите страни. Тази процедура била довела до увеличение на броя на венерическите заболявания и представлявала опасност за социалистическия морал.

В документа се загатва и фактът, че някои представители на литературния хайлайф са почнали война със социалистическия натурализъм и са се пробвали да разпространяват такива рискови форми на изкуството като индивидуализма и символизма в литературното списание „ Залез “ (самото име е имало за цел да внуши залеза на социалистическата култура). Тези хора пропагандират „ свободната обич “, каквато се практикува на Запад сред сътрудници от един и същи пол.

Всички задържани в този развой са мъже. Някои от тях са били наказани на до 6 години за упражняване на „ хомосексуализъм “ и представляване на опасност за етичния кодекс на социалистическия жител. Интересното в обвинителния акт на този развой е, че той преглежда хомосексуалните връзки на задържаните като въпрос на избор и симптом на привличане към западните полезности.

Хомосексуалността се преглежда като свободно определена противозаконна процедура, която опонира на нормите на социалистическото общество. Следователно се допуска, че тя може да бъде изкоренена посредством изправителен труд или друга форма на законово наказване.

През 1968 година смяна в Наказателния кодекс декриминализира хомосексуалността. Мотивите за смяната остават скрити за обществеността. Възможно пояснение е, че либерализацията на Наказателния кодекс по това време следва модел, присъщ за други социалистически страни от Източния блок.
Изневерите и социализма
Разбираемо, за честотата и броя на изневерите преди 1989 година няма никаква статистика.

Всъщност изневерите се практикуват мъчно, защото в хотелите е неразрешено регистрирането на двойки, които нямат подписан брак между тях. Разцъфтяват забежките по време на командировка, а командировките, конгресите, партийните и ведомствените празници и сбирки зачестяват.

Тъй като се стимулира демографският напредък, Народна република България не окуражава абортите. За да направи аборт, една жена би трябвало да мине първо през кварталния партиен комитет и да изясни за какво не може да задържи детето. Има даже интервал, в който абортите са изцяло неразрешени.
Социализмът и порното
По време на социализма легално порно няма. Първият български порнофилм излиза полулегално чак през 1990 година. „ Секспартия бридж “ е сниман от третокурсника във ВИТИЗ Деян Русев – Бърд. В него взе участие и починалият към този момент някогашен водач на организацията на дребните хора в България Георги Софкин. Декорът за този филм е по този начин наречената римска вила на скулптора Пламен Канев в Панчарево, а участниците са подбирани с разгласи във вестника за дребни разгласи „ Куриер “.

Този първи порнофилм си остава и финален – българското кино продължава да има проблеми със сексуалността и еротиката даже и в сериозните си продукции, камо ли да се опита да се развие в порноиндустрията. Това също си има своите аргументи в социализма.
Изкуството и цензурата
Социалистическото изкуство през 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век не толерира открити прояви на полово предпочитание. Всяко обрисуване на любовта и половото привличане оттатък границите на зачеването и раждането на деца служи постоянно единствено за заклеймяване на секса като наслаждение.

В българските филми сексът най-често е обезчестяване. Няма протяжни, обилни любовни подиуми, няма голи тела, няма любовни игри. Смята се, че обръщането на прекомерно огромно внимание на сексуалността, даже в границите на фамилията, понижава работния капацитет на " строителите на комунизма " и е тематика табу в изкуството.

„ В някои от шедьоврите на българския социалистически разказ половата обич е разказана като второстепенна по значимост по отношение на любовта към партията. Предаността към ръководещата партия и нейната политика се индоктринираше като родствена връзка с " партията-майка " и тази визия се насърчаваше от формалната теория в учебно заведение и на работното място. Специално място в изкуството беше отделено на работническите другарства ( " другарства " ), защото те допринасяха за укрепването на трудовата или военната единица. Приятелството се насърчаваше като по-важно от любовта, изключително когато обединяваше напъните на служащите за реализиране на обща цел “, написа Моника Писанкънева.

Официалната цензура е изключително мощна по времето на половата гражданска война на Запад, когато в огромните градове в България също се появява някаква зачатъчна форма на хипи придвижване. Разнообразието и половата независимост се възприемат като опасност, тъй като черпят от идеологиите, известни на Запад.

Известна по-голяма независимост в изкуството, медиите и в общественото изложение на сексуалността става позволена и по-видима през втората половина на 80-те години с началото на руската " перестройка ".

Появяват се няколко български кино лентата, които намерено подлагат на критика минусите на режима, като неналичието на независимост на изложение, неналичието на морал у служащите, корупцията и " клиентелизма ". Те съдържат и любовни подиуми, показващи голи тела и подмятания за полови дейности. Това е ново събитие в социалистическото изкуство. Тенденцията към по-голяма неприкритост и независимост на изложение е новата инструкция, която идва от Москва и която българските партийни водачи прецизно следват.
Сексбиблията на социализма
Преди 1989 година най-популярната книга, в която българите могат да прочетат освен това за половия живот, е „ Мъжът и дамата интимно “ от Зигфрид Шнабл, прочут сексолог и психолог от Германска демократична република.
Корицата на " Мъжът и дамата интимно ".

Това бе настолно четиво във всеки дом, добре прикрито на горния заден рафт на библиотеката. Ето някои фрагменти от интимното настолно четиво:
„ Сексуалният живот на мъжа и дамата съставлява една справедлива действителност. “„ По отношение на половото образование на младежите съществуват ясни и безапелационни партийни постановки. “„ Сексуалността никога не е най-важното в нашия живот! Оставим ли я обаче да вилнее без надзор, тя унищожава дълбокото наличие и смисъла на нашето съществувание. “„ Половите усложнения не са изолирано събитие. 44% от дамите най-често не доближават до облекчаване. “„ Желанието да бъдем щастливи и в най-интимния човешки контакт е изпълнимо. Това, че неговото осъществяване още не е станало реалност за всеки жител на нашата страна, е предизвикателство към науката. “„ Ленин е споделил в един диалог с Клара Цеткин: „ В половия живот се демонстрира освен даденото от природата, а и култивираното ”.„ Девойката обича с цялата си персона, без раздор сред любовта и секса. “„ Подготовката за брака не е единствено педагогическа мярка. Най-добра подготовка дава образцовият във всяко отношение фамилен живот на родителите. Това е допустимо единствено в едно общество с безукорен морал, освободено от употреба и подтисничество. “„ Личното долни дрехи не би трябвало да се преносва повече от една седмица, а при усилена работа - повече от четири дни. “
 ---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.