Отиде си последният рицар от възпитаниците на Военните на Н.В. училища
Вчера си отиде кап. Атанас Илев - последният ученик на ВНВУ, офицер, джентълмен на ордена " За храбост " и почетен ръководител на Съюза. Отиде си навръх Илинден, единствено няколко дни преди да навърши 101 години. Неговият заслужен живот беше, е и ще бъде образец и ентусиазъм за всички нас. Отиде си един смел и героичен офицер - с висок морал, непоколебимо възприятие за правдивост и непреклонен дух, един добър човек... последният рицар. Вечна му памет!
Поклонението следва. Ще качим покана към всички, които биха желали да отдадат последна респект към кап. Атанас Илев, оповестиха от
Ето какво написа по този печален мотив, ръководител на Съюза на възпитаниците на воненето на негово величество учебно заведение и родолюбивите потомци.
„ Отиде си и последният от огромните хора. Бях в гимназията, когато навлязох измежду тях. Тогава бяха няколкостотин мъже при започване на 70-те си години, към момента цялостни с сила. После започнаха да си потеглят един по един, все по-често. От един миг взех решение да не го разгласяваме в блога ни, тъй като ставаше като табло за некролози, а те самите се стремяха към живота и участваха с живота си.
На 94 години през есента ми се обади по телефона и ми сподели " Искам за следващата година да планираш занапред с твоята кола да отидем до гр. Х... аз ще платя бензина, там има монумент на едни летци, някъде през април ще бъде... " Аз не дръзвам да възнамерявам за април следващата година. Той над 90 правеше проекти за години напред. И ги изпълняваше. На 92 пътувахме до Страцин да се поклоним на Парашутната тайфа.
Последно ми се обади преди три седмици. Каза ми безусловно: Обаждам ти се, тъй като времето е прелестно и на сърцето ми е леко, да те поздравя, да кажа, че съм добре, с акъла си съм, единствено краката не ме държат, само че мисля за всички вас и ви приветствам!
Писал съм и отново ще пиша и ще споделям, че считам за благослов в живота си, че можах да познавам тези хора, те да ме обикнат и да ми се доверят, да приказват с мен по мъжки, да споделят мемоари и мисли.
Мога да приказвам до безспир, по какъв начин те са формирали визията ми за национализъм, за родолюбие, за дълг... и всичко ще бъде правилно. Но за мен те бяха най-качествените хора, които срещнах в този 30 годишен преход, не за това, а тъй като бяха единствените, които ме учиха на добрина.
Никой в политиката, в интелигенцията, в обществото... никой не показваше добрина във времена на пристрастености. Тези мъже, които бяха убивали на война и убивани в мир, бяха единствените хора в цялото ни бурно общество, от които нито един път не видях и не чух някого да псува, да назова с вулгарни думи собствен конкурент, да приказва с ненавист, завист или отплата за тези, които са съсипвали живота му, или за съперника на бойното поле. От никого не съм чувал толкоз мощни думи против войната, както от тях, водилите стотици мъже в пердах. Те завоюваха сърцата и уважението на всеки човек, до който се допряха - на всеки министър на защитата, на всеки боен от запаса от Народната и от новата настояща войска, на всеки президент.... и в това време в никакъв случай не промениха на клетвата и разбиранията си, не се нагодиха към обстановка. Започваха всяка своя колекция с " Отче наш ", както са ги учили във Военното учебно заведение.
Отиде си един безпределно добър човек, който, уверен съм е трансформирал живота на хиляди хора, пресекли пътя му, тъй като им е посочил своята, от време на време стъписваща добрина и човечност.
Благодаря ти за всичко!
Поклонението следва. Ще качим покана към всички, които биха желали да отдадат последна респект към кап. Атанас Илев, оповестиха от
Ето какво написа по този печален мотив, ръководител на Съюза на възпитаниците на воненето на негово величество учебно заведение и родолюбивите потомци.
„ Отиде си и последният от огромните хора. Бях в гимназията, когато навлязох измежду тях. Тогава бяха няколкостотин мъже при започване на 70-те си години, към момента цялостни с сила. После започнаха да си потеглят един по един, все по-често. От един миг взех решение да не го разгласяваме в блога ни, тъй като ставаше като табло за некролози, а те самите се стремяха към живота и участваха с живота си.
На 94 години през есента ми се обади по телефона и ми сподели " Искам за следващата година да планираш занапред с твоята кола да отидем до гр. Х... аз ще платя бензина, там има монумент на едни летци, някъде през април ще бъде... " Аз не дръзвам да възнамерявам за април следващата година. Той над 90 правеше проекти за години напред. И ги изпълняваше. На 92 пътувахме до Страцин да се поклоним на Парашутната тайфа.
Последно ми се обади преди три седмици. Каза ми безусловно: Обаждам ти се, тъй като времето е прелестно и на сърцето ми е леко, да те поздравя, да кажа, че съм добре, с акъла си съм, единствено краката не ме държат, само че мисля за всички вас и ви приветствам!
Писал съм и отново ще пиша и ще споделям, че считам за благослов в живота си, че можах да познавам тези хора, те да ме обикнат и да ми се доверят, да приказват с мен по мъжки, да споделят мемоари и мисли.
Мога да приказвам до безспир, по какъв начин те са формирали визията ми за национализъм, за родолюбие, за дълг... и всичко ще бъде правилно. Но за мен те бяха най-качествените хора, които срещнах в този 30 годишен преход, не за това, а тъй като бяха единствените, които ме учиха на добрина.
Никой в политиката, в интелигенцията, в обществото... никой не показваше добрина във времена на пристрастености. Тези мъже, които бяха убивали на война и убивани в мир, бяха единствените хора в цялото ни бурно общество, от които нито един път не видях и не чух някого да псува, да назова с вулгарни думи собствен конкурент, да приказва с ненавист, завист или отплата за тези, които са съсипвали живота му, или за съперника на бойното поле. От никого не съм чувал толкоз мощни думи против войната, както от тях, водилите стотици мъже в пердах. Те завоюваха сърцата и уважението на всеки човек, до който се допряха - на всеки министър на защитата, на всеки боен от запаса от Народната и от новата настояща войска, на всеки президент.... и в това време в никакъв случай не промениха на клетвата и разбиранията си, не се нагодиха към обстановка. Започваха всяка своя колекция с " Отче наш ", както са ги учили във Военното учебно заведение.
Отиде си един безпределно добър човек, който, уверен съм е трансформирал живота на хиляди хора, пресекли пътя му, тъй като им е посочил своята, от време на време стъписваща добрина и човечност.
Благодаря ти за всичко!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ