Вчера се навършиха 48 години загадъчната смърт на Тамара Джеджева.

Вчера се навършиха 48 години загадъчната гибел на Тамара Джеджева. Тя е родена на 21 октомври 1929 година в Поморие. Умира на 6 ноември 1973 година в Тунис при неизяснени условия. Живее единствено 44 години, само че съумява да се трансформира в една от легендите на българската публицистика. Тамара приключва русенската гимназия “Баба Тонка " и незабавно по-късно стартира да се препитава като пропагандатор на локалния вестник “Дунавска истина ".

Бързо се преквалифицира като професионален създател и се мести в София, където поредно работи в “Народна юноша ", “Земеделско знаме ", “Поглед ", “Жената през днешния ден ", Радио София. Безспорно най-известните ѝ и скандални за времето си изявления се появяват на страниците на “Поглед ". Това е най-търсеният, демократичен и влиятелен вестник в България от края на 60-те и началото на 70-те години. Редом с Тамара там работят Владимир Костов, Дамян Обрешков, Кирил Янев. Тамара Джеджева вечно ще остане в историята на публицистиката ни като първия публицист, написал етюд за бащата на компютъра Джон Атанасов.

Големият български стихотворец Недялко Йорданов напомни това събите в профила си във Facebook:

На 6 ноември 1973 година умря при странни условия най-скандалната журналистка на България през това догматично време Тамара Джеджева. И до в този момент не е дадена публичност за повода на нейната гибел. Отровена с газ в банята на комерсиалния дипломат в Тунис. Повреда в инсталацията. Случайност. И след това – цялостно безмълвие.

Изпратиха ни я в цинков ковчег и не позволиха да я забележим...

Обичах я като родна сестра. И освен, тъй като беше сестра на моята брачна половинка Ивана. А тъй като беше неизменима опора в сложните ми години, които преживявах със възбраната на моите първи три пиеси. С моето уволняване от театъра. С всички мои креативен и житейски проблеми.

Бяхме с Ивана на гроба ѝ и си поговорихме с нея. Знам, че я убиха, само че не желая да знам детайлностите и имената на убийците ѝ. Преди години написах едно стихотворение, което ще обявявам тук в нейна памет. Беше единствено на 44 години. "

НА ТАМАРА

Невидимата ти душа

от необята ме поглежда

с самообладание и със вяра,

че въпреки всичко ще я утеша:

че утаеното кафе

от кафеника ще изпия,

че панталона ще ушия

от сгънатото кадифе,

че счупения лампион

ще се опитам да поправя,

че наема ти ще оставя

на шести, вторник, във " Жилфонд ",

че твоята последна фотография

от лентата ще откопирам,

тиренцето ще поправям

на пишещата ти машинка,

че книгата ще продължа,

пиесата ти ще довърша

и името ти ще избърша

от прахуляк, давност и неистина,

че цинковия ти ковчег

все някой ден ще разпечатам,

с цел да допускам, че в земята

не е заровен различен човек.