За ползите от членството в ЕС и българските кривини
Във времена на рецесии и спорове колебанието дали сме създали верния избор на сътрудници и интернационалните общности, в които да членуваме, постоянно взима връх. Днес, когато светът е изправен пред най-голямото предизвикателство от времето на Втората международна война, сили набират нови талази от шовинизъм, съмнение в уменията на водачите и песимизъм. В тази комплицирана и спорна ера доста хора с паника се питат постигнахме ли ние, българите, националната цел, с която влязохме в новото хилядолетие -да заживеем по-добре и почтено като пълноправен сътрудник в Европейския съюз.
От 1 януари 2007 година България публично е член на Европейски Съюз.
Да, през днешния ден съмнението е огромно. Можехме ли да се развиваме по собствен път и отвън уговорките на тази или онази общественост. Да, евентуално можехме. Можехме ли да сложим по-високо българския интерес, до момента в който договаряхме обособените глави по контракта за участие? Да, евентуално можехме. Можехме ли да реализираме повече при усвояването на европейските средства? Да, можехме. Наистина можехме да създадем доста повече. Но първата стъпка към постигането на задачата е направена. Идеята за обединена Европа не е от през вчерашния ден. За нея са говорили още огромните мислители на XIX век.
В самия пиедестал на общността стоят концепциите за взаимопомощ и намаляването на неравенството, за свободно придвижване на хората, за това общото богатство да се реализира посредством господство на закона и ефикасна пазарна стопанска система. Конкретните цели на европейските фондове са повишение на конкурентоспособността на локалните стопански системи, резистентност, основаване на трайна претовареност с високоплатени работни места и понижаване на нездравословните въздействия от човешките действия върху околната среда. Каквото и да приказваме през днешния ден, България напредва по всички тези индикатори. Да, не толкоз бързо, колкото другите, не толкоз бързо, колкото ни се желае, само че напредваме. Вижда се по потреблението, по благосъстоянието на хората, по домовете и колите, по това какъв брой доста българи пътуват по света за бизнес, обучение или просто като туристи.
В участието на България в Европейски Съюз, естествено, има и кривини. Но истината е, че за тях не са ни отговорни водачите в Брюксел или европейското законодателство. Тези кривини са си чисто наша, българска направия. И имаме късмет да ги надигнем в идващите години.
Както от дълго време е схванал народът, Господ дава, само че в кошара не вкарва. Така е и с Европа. Помощта по линия на другите донорски стратегии ще продължи да идва към България. Наша работа е да решим дали с разнообразни корупционни схеми ще продължим да крадем заделените милиарди от налозите на европейските ни сътрудници, или ще ги влагаме по този начин, че един ден в действителност да живеем като равни с германците.
Хубавото на концепциите е, че даже да не са осъществени изцяло, не престават да живеят в стремежите на идващите генерации. И в този смисъл оптимистите постоянно са повече от скептиците, на каквато и пропагандна офанзива да са подложени през днешния ден концепциите за обединена и просперираща Европа.
От 1 януари 2007 година България публично е член на Европейски Съюз.
Да, през днешния ден съмнението е огромно. Можехме ли да се развиваме по собствен път и отвън уговорките на тази или онази общественост. Да, евентуално можехме. Можехме ли да сложим по-високо българския интерес, до момента в който договаряхме обособените глави по контракта за участие? Да, евентуално можехме. Можехме ли да реализираме повече при усвояването на европейските средства? Да, можехме. Наистина можехме да създадем доста повече. Но първата стъпка към постигането на задачата е направена. Идеята за обединена Европа не е от през вчерашния ден. За нея са говорили още огромните мислители на XIX век.
В самия пиедестал на общността стоят концепциите за взаимопомощ и намаляването на неравенството, за свободно придвижване на хората, за това общото богатство да се реализира посредством господство на закона и ефикасна пазарна стопанска система. Конкретните цели на европейските фондове са повишение на конкурентоспособността на локалните стопански системи, резистентност, основаване на трайна претовареност с високоплатени работни места и понижаване на нездравословните въздействия от човешките действия върху околната среда. Каквото и да приказваме през днешния ден, България напредва по всички тези индикатори. Да, не толкоз бързо, колкото другите, не толкоз бързо, колкото ни се желае, само че напредваме. Вижда се по потреблението, по благосъстоянието на хората, по домовете и колите, по това какъв брой доста българи пътуват по света за бизнес, обучение или просто като туристи.
В участието на България в Европейски Съюз, естествено, има и кривини. Но истината е, че за тях не са ни отговорни водачите в Брюксел или европейското законодателство. Тези кривини са си чисто наша, българска направия. И имаме късмет да ги надигнем в идващите години.
Както от дълго време е схванал народът, Господ дава, само че в кошара не вкарва. Така е и с Европа. Помощта по линия на другите донорски стратегии ще продължи да идва към България. Наша работа е да решим дали с разнообразни корупционни схеми ще продължим да крадем заделените милиарди от налозите на европейските ни сътрудници, или ще ги влагаме по този начин, че един ден в действителност да живеем като равни с германците.
Хубавото на концепциите е, че даже да не са осъществени изцяло, не престават да живеят в стремежите на идващите генерации. И в този смисъл оптимистите постоянно са повече от скептиците, на каквато и пропагандна офанзива да са подложени през днешния ден концепциите за обединена и просперираща Европа.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ