Дойче Веле: АЕЦ ”Белене” - обогатяване на олигарски или сближаване с Русия
Възстановяването на плана АЕЦ ”Белене ” цели или персонално обогатяване на избрани олигарси, или геополитическо доближаване с Русия. До този извод стигат Даниел Кадик и И. Станчев в разбора си за Дойче веле, озаглавен ”Лъчистото бъдеще на България ”.
Даниел Кадик, политолог от демократичната немска фондация " Фридрих Науман ", добре познава страната и политическия ѝ дневен ред. В началото на публикацията Кадик и Станчев описват предисторията на плана АЕЦ " Белене " и напомнят многочислените противоположни решения за и срещу построяването ѝ.
" Такова държание илюстрира непоследователността на българската политика и растящото съветско въздействие в района. Влияние, което в бъдеще ще блокира новаторските концепции в региона на възобновимите сили ", пишат те.
Авторите считат, че възраждането на плана " Белене " може да се дължи и на появяването на китайски вложители. Но Пекин не е бил първият адрес, към който се обърнаха българите. " Напротив, българският президент Румен Радев първо се срещна с Владимир Путин. Няколко дни по-късно същото направи и министър председателят Бойко Борисов.
Позицията на държавното управление в София може и да се е трансформирала, въпросите към АЕЦ обаче остават. Не е ясно да вземем за пример кой какъв брой счита да влага в плана и по какъв начин тъкмо ще се подходи към екологическите опасности. Дори в случай че се обезпечи 100% частно финансиране, рискът от нуклеарна повреда отново ще се носи от държавното управление. Същото важи и за преправянето на нуклеарните боклуци. Тази опасности се укрепват още и от очевидните дефекти в строителното дело и нарасналата земетръсна заплаха в района. "
Който и да завоюва състезанието, ще би трябвало да строи с оборудването, което към този момент е доставено от " Росатом ", пишат създателите и цитират българския енергиен специалист Васко Начев. Според него имената на евентуални вложители, които сега са в оборот, просто хвърлят прахуляк в очите на обществеността, за бъде тя уверена, че планът си коства, а парите за рестартирането му са оправдани. " В последна сметка и този опит за възкръсване на АЕЦ " Белене " няма да докара до нищо, в случай че страната не поеме уговорката, че ще купува на избрана цена създаваната сила. Просто и този път ще бъдат вложени големи суми. "
Визията на Европейски Съюз за бъдещето на енергетиката планува децентрализиране на производството на електрическа енергия, прекосяване от изкопаеми към възстановяеми източници и от контролиран към свободен пазар. Но България като че ли избира различен път и залага на великански съветски нуклеарен план с държавни гаранции. Ако до 2030 година се осъществят проектите на държавното управление за АЕЦ " Белене ", страната към този момент ще разполага с две съветски АЕЦ с общ потенциал от 4000 мегавата, който покрива към 70% от енергийните разноски на България. В тези АЕЦ съветски са освен технологиите, само че и нуклеарното гориво. Редом с това 90 % от газа в България също се внася от Русия.
Но съветското въздействие върху българския енергиен пазар не се изчерпва единствено с производството не електрическа енергия и с износа на газ. Единствената рафинерия в България принадлежи на съветския колос " Лукойл ". Липсата на диверсификация, изключително във времената на дейна съветска външна политика и предвид на енергийната сигурност, дава съображение за опасения както вътре в страната, по този начин и в Европейски Съюз. "
Авторите цитират запасите на Европейската комисия към плана и напомнят, че съгласно европейските наставления ТЕЦ-овете в страната би трябвало да бъдат закрити някъде към 2030 година, в случай че не са осъвременени.
" Професор Христо Василев, един от създателите на проучването " Стратегии за развиване на енергетиката в България до 2030 година ", счита, че през 2030, когато " Белене " би трябвало да стартира да създава ток, цената на електрическата енергия от възобновими източници ще бъде най-малко два пъти по-ниска спрямо атомната. Според него освен това състояние българските консуматори ще заплащат 800 милиона евро повече за ток, в случай че изберат АЕЦ, вместо ветропарковете и другите форми на резистентен енергодобив, енергийните депа и интелигентните електромрежи.
Широка полемика сред специалистите сега няма. Води се обаче бурна полемика към това за какво държавното управление внезапно реши още веднъж да постави тематиката " Белене " на масата. Два сюжета са в центъра на вниманието. Първо, че от големите вложения изгода могат да извлекат компании, близки до локални олигарси. Така ще бликне още един извор за източване на държавния бюджет в интерес на частни ползи. Защото образци за преоскъпени обществени планове - колкото искаш. Другото допустимо пояснение гласи, че българското държавно управление умишлено избира геополитически курс към Русия. И в двата случая Европейски Съюз би трябвало да бъде нащрек. "
Даниел Кадик, политолог от демократичната немска фондация " Фридрих Науман ", добре познава страната и политическия ѝ дневен ред. В началото на публикацията Кадик и Станчев описват предисторията на плана АЕЦ " Белене " и напомнят многочислените противоположни решения за и срещу построяването ѝ.
" Такова държание илюстрира непоследователността на българската политика и растящото съветско въздействие в района. Влияние, което в бъдеще ще блокира новаторските концепции в региона на възобновимите сили ", пишат те.
Авторите считат, че възраждането на плана " Белене " може да се дължи и на появяването на китайски вложители. Но Пекин не е бил първият адрес, към който се обърнаха българите. " Напротив, българският президент Румен Радев първо се срещна с Владимир Путин. Няколко дни по-късно същото направи и министър председателят Бойко Борисов.
Позицията на държавното управление в София може и да се е трансформирала, въпросите към АЕЦ обаче остават. Не е ясно да вземем за пример кой какъв брой счита да влага в плана и по какъв начин тъкмо ще се подходи към екологическите опасности. Дори в случай че се обезпечи 100% частно финансиране, рискът от нуклеарна повреда отново ще се носи от държавното управление. Същото важи и за преправянето на нуклеарните боклуци. Тази опасности се укрепват още и от очевидните дефекти в строителното дело и нарасналата земетръсна заплаха в района. "
Който и да завоюва състезанието, ще би трябвало да строи с оборудването, което към този момент е доставено от " Росатом ", пишат създателите и цитират българския енергиен специалист Васко Начев. Според него имената на евентуални вложители, които сега са в оборот, просто хвърлят прахуляк в очите на обществеността, за бъде тя уверена, че планът си коства, а парите за рестартирането му са оправдани. " В последна сметка и този опит за възкръсване на АЕЦ " Белене " няма да докара до нищо, в случай че страната не поеме уговорката, че ще купува на избрана цена създаваната сила. Просто и този път ще бъдат вложени големи суми. "
Визията на Европейски Съюз за бъдещето на енергетиката планува децентрализиране на производството на електрическа енергия, прекосяване от изкопаеми към възстановяеми източници и от контролиран към свободен пазар. Но България като че ли избира различен път и залага на великански съветски нуклеарен план с държавни гаранции. Ако до 2030 година се осъществят проектите на държавното управление за АЕЦ " Белене ", страната към този момент ще разполага с две съветски АЕЦ с общ потенциал от 4000 мегавата, който покрива към 70% от енергийните разноски на България. В тези АЕЦ съветски са освен технологиите, само че и нуклеарното гориво. Редом с това 90 % от газа в България също се внася от Русия.
Но съветското въздействие върху българския енергиен пазар не се изчерпва единствено с производството не електрическа енергия и с износа на газ. Единствената рафинерия в България принадлежи на съветския колос " Лукойл ". Липсата на диверсификация, изключително във времената на дейна съветска външна политика и предвид на енергийната сигурност, дава съображение за опасения както вътре в страната, по този начин и в Европейски Съюз. "
Авторите цитират запасите на Европейската комисия към плана и напомнят, че съгласно европейските наставления ТЕЦ-овете в страната би трябвало да бъдат закрити някъде към 2030 година, в случай че не са осъвременени.
" Професор Христо Василев, един от създателите на проучването " Стратегии за развиване на енергетиката в България до 2030 година ", счита, че през 2030, когато " Белене " би трябвало да стартира да създава ток, цената на електрическата енергия от възобновими източници ще бъде най-малко два пъти по-ниска спрямо атомната. Според него освен това състояние българските консуматори ще заплащат 800 милиона евро повече за ток, в случай че изберат АЕЦ, вместо ветропарковете и другите форми на резистентен енергодобив, енергийните депа и интелигентните електромрежи.
Широка полемика сред специалистите сега няма. Води се обаче бурна полемика към това за какво държавното управление внезапно реши още веднъж да постави тематиката " Белене " на масата. Два сюжета са в центъра на вниманието. Първо, че от големите вложения изгода могат да извлекат компании, близки до локални олигарси. Така ще бликне още един извор за източване на държавния бюджет в интерес на частни ползи. Защото образци за преоскъпени обществени планове - колкото искаш. Другото допустимо пояснение гласи, че българското държавно управление умишлено избира геополитически курс към Русия. И в двата случая Европейски Съюз би трябвало да бъде нащрек. "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ