Възрастните българи си спомнят, че едно време киселото мляко имаше

Възрастните българи си спомнят, че едно време киселото мляко имаше продължителност 72 часа, след което вкисваше и трябваше да се изхвърли. Днес млякото става за ястие, даже и цялостен месец да е престояло в хладилника. По времето на плановата стопанска система държавният млекопроизводител „ Сердика ” си е възнамерявал доставките, знаейки потреблението и потребностите на пазара и всеки ден е зареждал прясна стока с продължителност 3 дни, която бързо се е изкупувала от популацията и е нямало заплаха да находища и да се изхвърли.
Има разлика и във усета. Преди млякото беше в действителност кисело, а в този момент е на границата да стартира да сладни. Вкусът, потребните качества и уникалността на продукта се дължат на наложителната симбиоза сред два съществени микроорганизма: лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус (единствената безвредна за индивида стрептококова бактерия).

От съотношението сред двете бактерии пък зависи по-киселият (лактобацилус) или по-сладкият (термофилус) усет на продукта. Киселата вирее и се възпроизвежда единствено по нашите географски ширини, по тази причина е един от националните знаци на България. Тази бактерия основава апетитен и потребен артикул, само че и бързо го скапва.
Консистенцията в този момент също е изменена.
Киселото мляко преди беше с тъничък пласт вода от горната страна (нещо като саламура). Днес млякото стои твърдо в кофичката като торта и не пуска капчица вода. А производителите поставят в него нишесте и други добавки, които да го създадат по-гъсто и компактно.

Припомняме, че непрестанно у младите се насажда изказванието, че по време на социализма не е имало чипс, енергийни питиета, шоколадови яйца, кроасани, хамбургери и безусловно сме умирали от апетит. Да. Нямаше ги тези отпадъци. Казвам отпадъци, тъй като всеки знае какво съдържат и по какъв начин тровят хората.
Но от апетит не сме умирали. Не зная дали едно модерно дете познава дъха на същинския топъл самун с препечена коричка. А не на земелите, който идват замразени от чужбина и се пекат в супермаркетите. Този мирис на самун беше незаместим. И не, не сме го мирисали единствено. Ядяхме го с същинско овче или краве сирене, които се продаваха на всички места. Мажеха ни филии с същинско масло – от това, което в този момент не може на никое място да се откри. Върху него слагаха пълен слой малмелад, или сладко. В магазините имаше всевъзможни сладка, само че бабите правеха домашни.

От смокини, от малини, от къпини, от череши, от праскови и дюли и дори от портокалови кори.
И в случай че днешните младежи мислят, че сме яли единствено самун, бъркат. Вкъщи постоянно имаше готвено. Бабите ни се пенсионираха на 55 години и ни гледаха и все се въртяха пред печката. Оттам идваха ухания на пилешка чорба, на страхотна бобена супа, на чорба от киселец и лапад с доста масло и настъргано сирене, на телешка яхния, на пържени картофки, на кюфтета от същинска кайма, на пълнени чушки или сарми, на качамак с масло и сирене, на пържени филийки, на пилешка каша и всевъзможни вкусотийки.

Като започнеше сезонът на рибата, целият квартал ухаеше. Печена, пържена, на фурна, плакия…Аз не обичах риба и доста ми се караха нашите. Плашеха ме, че иска ми се изкривят костите и ще станат чупливи. За злощастие това се случи, само че не зная дали поради рибата. В ранното ми детство по улицата минаваше първо млекарят и продаваше мляко напряко от гюмовете. Ходихме с порцеланови купи, а той ни го слагаше с черпак. Нямаше боязън от отравяне, никой не ревизираше хигиената. Едно гъсто мляко с каймак от горната страна, ядяхме, ушите ни плющяха.
После минаваха продавачите на риба, след това на домашно сирене. В края на лятото изникваха големи грамади от дини, пъпеши, домати и чушки, а след това и тикви напряко върху платнища на земята. Купувахме дини с чували. Бяха по-малки, само че доста вкусни.
Инфо: Ретро