Обещай ми любов, обещай ми тревога, обещай ми процент, без който не мога
"Възраждане " се сетиха да извадят от шкафа един злощастен законопроект
В последните дни дружно с инфлацията, войната в Украйна и проблемите сред съдружните сътрудници обществото ни се сблъска челно с още една тематика, върху която постоянно всички обичат да се упражняват.
И този път тематиката се появи от конфликта сред два колоса в актуалното ни пространство - звездите на българската сцена и Политическа партия "Възраждане ".
А тематиката е повече от паметна - "Възраждане " се сетиха да извадят от шкафа един злощастен законопроект, който от началото на второто десетилетие на XXI век все е в ръцете на политиците (или по-скоро в устите им), само че по този начин и в никакъв случай не стига нито до зала, нито до душите и сърцата на българите, написа
И това е законопроектът за повече българска музика в родния ефир.
Малко история на законопроекта за повече българска музика
Откакто се е пръкнала тая пуста народна власт у нас, все се чудим за какво нещата не вървят добре. И по отношение на това кой какъв отговор дава на този въпрос, то той се нарежда ту в ляво, ту в дясно, ту в демократичната, ту в консервативната част на политическия набор.
Но постоянно има едни непрекъснати величини и те постоянно са, по този начин да се каже, надпартийна полезност. Такова нещо е и прословутият законопроект за повече българска музика в ефира.
Неговата история стартира през далечната към този момент 2011, по времето на някогашната страховита политическа мощ РЗС, посредством един неин народен представител -Емил Велинов.
„ Изпълнителите и създателите на нова българска музика са в едно подчинено състояние по отношение на международните създатели и реализатори на музика. Това са пазарни трендове, радио и телевизионните оператори се стремят да стартират в своите стратегии главно международни реализатори. Полека – лека българската музика взе все по-рядко да се чува в ефир и на това би трябвало да се постави край “, декларира националният представител Велинов в изявление за Дарик радио на 14 септември 2011 година
Проектозаконът не минава, след това стартират поредност от разтърсвания, измежду които митингите против приемането на АСТА у нас, и в последна сметка концепцията не минава.
Но продължава да витае в публичното пространство. И най-много - сдруженията, които се грижат за събиране на авторските права на българските музиканти вършат всичко по силите си, с цел да лобират за сходен закон.
Това обаче по някаква причина не може да се случи. Докато през 2020 следващата огромна акция на "Музикаутор ", съпроводена със социологическо изследване на "Алфа рисърч ", поръчано от самото сдружение, демонстрира следните резултати: на въпроса "Какви упования имате за междинен брой пускани български музикални творби в медиите " с "категорично да " са дали отговор 24,7 % от интервюираните, а с "по-скоро да " - 47,6 %. А на въпроса за желанията на българите към българската и задграничната музика в медиите имаме 41,7 % декларирали изрично интерес към българската музика, и 43,9 %, за които това няма значение.
Това изследване довежда до срещи с политици, само че единствено групата на Обединени патриоти приема концепцията на "Музикаутор " за своя и внася в деловодството на Народното събрание законопроект. Всъщност те са два - за промени в Закона за радиото и малкия екран - за квоти за българска музика в радио и телевизионния ефир, и за противопоставяне на дезинформацията в интернет.
Проектът за квотите е отритнат с 13 "въздържали се " и единствено двама дали своят вот "за " още на стадий "комисия по просвета " в Народното събрание. До зала още веднъж не се стига.
Така концепциите за повече българска музика остават да висят във въздуха, с ясното чувство, че някой в цялата история е в ролята на лапнишаран.
Повече българска музика в ефира - обстановката към днешна дата
Не си мислете, че тематиката е завършена...
Към днешна дата Оперативна програма към този момент ги няма в Народното събрание, само че тяхното място бе заето от други националисти - "Възраждане ". И тематиката за българска музика в ефира се върна по този начин, както птичките се връщат през пролетта.
В новия проектозакон на "Възраждане " (който за момента към момента не е облечен в текст, а се водят разисквания и дискусии) се предлага "минимум 50% българска музика в ефира на Българска национална телевизия и БНР ".
Темата се движи от депутата Цвета Галунова, която споделя, че тази смяна е закъсняла, само че нужна.
Интересното в тази ситуация е, че сегашната полемика се опира на данните от 2020, когато Оперативна програма се опитваха да прокарат своите промени в законите, като дори се цитира същото това проучване, поръчано от "Музикаутор " на "Алфа рисърч ", още веднъж от 2019 година, което беше употребявано за база при предходния опит да се вкарат квоти за българска музика.
В изявление за Dir.bg депутатът Галунова споделя, че има страни, в които такава квота няма, само че не е и нужно, тъй като там по този начин или другояче се върти родна музика, само че има и такива, в които квоти има. И показва за образец Франция и Гърция, които са страни-членки от Европейски Съюз.
Впрочем, макар първичния песимизъм, някои български музиканти припознаха идеята на "Възраждане " и заеха места в Комисията по просвета, с цел да пазят концепциите на "Възраждане ", преди този момент на Оперативна програма, преди този момент на РЗС.
Кой какво твърди в тази история
Тук някъде стартира разминаването. Проектозаконът на "Възраждане ", най-малко за момента, планува квоти единствено за националните държавни медии - Българска национална телевизия и БНР. Идеите на артистите, които поддържаха идеята, обаче са надалеч по-амбициозни.
И тук стартира новото разделяне, по този начин особено за музикалната колегия у нас. Направи усещане, че припозналите идеята на "Възраждане " са най-вече хора от "естрадната " сцена- дует "Ритон ", Йорданка Христова, Силвия Кацарова. И техните претенции се оказаха толкоз радикални, че "Възраждане " с тяхната "скромна " концепция за най-малко 50 % внезапно започнаха да наподобяват като скромна центристка партия с умерени хрумвания.
Еманация на този дух бяха няколко странни изявления, като това на гранд дамата на българската сцена Йорданка Христова, която опита да направи някаква притча, обвързвана с българската музика и новините на турски.
Но още по-величествено беше присъединяване на Силвия Кацарова в предаването "Лице в лице " по БТВ, където някогашната фронтдама на "LZ " по този начин усили бюджета на БНР (твърдейки, че той е 150 милиона лева), че евентуално е провокирала най-малко няколко хипертонични рецесии - както в БНР, по този начин и в министерството на финансите.
В последна сметка тоталното разминаване сред вероятното и невъзможното роди каламбура по какъв начин българският шоубизнес заплаща вместо на родните артисти на Шакира. И това провокира серия от мемета в обществените мрежи.
А тематиката за следващ път олекна.
Още повече тя олекна, когато депутатът Христо Петров, ака Ицо Хазарта, се разгласи срещу квотите и съобщи нещо, което от дълго време се приказва в публичното пространство - съгласно него "спасителните квоти за българска музика са за некадърници "
А какъв е казусът в реалност
Всъщност обстановката изисква да кажем следното - Българска национална телевизия и БНР са медиите, които най-вече въртят българска музика.
И това си има своето обективно пояснение, изключително във връзка с БНР. Националното ни държавно радио в действителност е продуцент. То продуцира българска продукция - целият Златен фонд на радиото да вземем за пример. И има изключително огромен интерес тази продукция да се върти, тъй като като продуцент радиото получава отчисления за нея.
Истината е, че което и сдружение за права да попитате, то ще ви отговори едно и също - Българска национална телевизия и БНР са най-коректните платци на авторски, изпълнителски и продуцентски права у нас. БНР да вземем за пример има излъчвания със 100 % българска музика, такива със 70, само че като цяло българската музика там е към 46-47 % - т.е. съвсем е достигнала квотата от 50, по този начин мечтана от всички.
Тогава къде се крие казусът с парите на реализатори и композитори?
Той се крие на няколко разнообразни места. Първо - в механичната постоянно работа на медиите, които са привикнали по инерция да си вършат нещата елементарно - получават едни огромни каталози от едни малцина (3-4) компании. И въртят едно и също. Не за друго, а тъй като ги мързи да търсят. А и в доста частни медии длъжността "музикален редактор " съществува единствено виртуално, само че музикалният редактор я е с готварско учебно заведение, я е стругар, я е приключил "Двигатели с вътрешно горене ", само че е братчед на притежателя.
Това обаче не е толкоз съществено, колкото идващото. И то е, че извънредно доста пари, които сдруженията за ръководство на права би трябвало да прибират, остават неприбрани. Визирам заведенията, които са длъжни да заплащат стикери към "Музикаутор " и "Профон ", само че самите сдружения явно нямат потенциала да събират тези пари. И по този начин те остават неприбрани. Много заведения с дребни суми да вземем за пример... А най-интересното е, че в действителност няма система за мониторинг какво се върти в заведенията и се разчита на медийния мониторинг. Демек, в случай че сте от ъндърграунда, няма да вземете нищо, тъй като няма действително отчитане.
Има обаче един доста сериозен проблем. Той се корени във обстоятелството, че мнозина не са създали нужното да записват творбите си. Особено в подтекста на това, че те би трябвало да се пререгистрират още веднъж, в случай че в миналото сте го правили, тъй като сдруженията у нас минаха към специфични софтуери, които наблюдават какво къде се излъчва и ви дават доклад даже на самите вас. Само че мнозина, заради отвращение или заради съмнение, от дълго време са се отказали да записват нещата си. А сдруженията, повярвайте, не умират от предпочитание да вършат акции, тъй като непотърсените пари в някакъв миг стопират да са ви дължими. И след това сдруженията ги преразпределят. Просто като боб...
Има и още нещо. Тарифите за лъчение у нас са смешни. Особено в частните радиостанции. Там могат да ви излъчат парче, от което, в случай че сте няколко създатели, да вземете по 2 стотинки на калпак. И това е повече от неуместно, тъй като и да ви скъсат от въртене, най-после няма да можете да си купите и два пакета дъвки.
В този ред на мисли има да се работи доста, само че не в тази посока, а в други - повишение на цените за лъчение, доста по-успешна събираемост на парите от заведенията, които са ползватели на музика и не на последно място - в случай че би трябвало сдруженията се постанова да отидат във всеки град и да създадат огромни акции, в които да обяснят на личните си членове по какъв начин сполучливо да записват интелектуалната си благосъстоятелност. И да спрем да вземем за пример да си продаваме правата за 10 години, когато пишем музика за реклами (и аз съм го правил, а не е по никакъв начин хубаво това).
А можем ли да създадем изцяло протекционистки закон?
За това също се е говорило. Да задължим всички да въртят българска музика. Звучи добре, само че я ми кажете да вземем за пример - в случай че имате профилирано радио, което върти единствено хаус музика, от кое място, за бога, ще намерите 60 % българска хаус музика? И с това завършвам тая тематика. Има някои неща, които не е хубаво да се пипат. Например частната благосъстоятелност. В Съединените щати хората имат право да бранят собствеността си, знаете, даже с персоналното си оръжие...
Не сме Северна Корея и мисля, че по този начин е по-добре...
Опит за умозаключение
С този материал се пробвах да ви дам няколко разнообразни направления за разсъждение. Впрочем, аз не съм изцяло склонен с моя другар Ицо Хазарта във връзка с неговата теза. И ще се обоснова - у нас доста постоянно превъзходна музика остава зад борда. Поради аргументи, които описах нагоре. Игнорирането на младите става на разнообразни равнища и обстоятелството, че в мазетата е цялостно с забавни групи, само че никоя от тях не получава грам медийно въздействие, опровергава изцяло другояче разумните думи на депутата рапър.
Но в този момент ще се върна на подкрепящите концепцията на "Възраждане " (преди това на Оперативна програма, преди този момент на РЗС) за закон за квоти за българска музика.
Преди няколко години същата част от музикалната колегия прокара едни срамни ремонти в устава на "Музикаутор ", които на процедура лишиха от право на глас всички млади членове на сдружението, до момента в който същите не натрупат избрана сума от авторски права.
Въпросът ми е по кое време представителите на естрадната сцена бяха откровени? Сега, когато желаят "спасителни квоти "? Или тогава, когато пренебрегнаха младите, с цел да могат единствено те да вземат решение в сдружението за авторски права?
Ето този въпрос е доста значим за мен. Защото, в случай че си покажем разпечатките кой какъв брой взема, поставям бас, че ще разберете какво голямо разделяне има в музикалните среди.
Иначе можем да обещаем доста неща - обич, паника, 100 % квота, само че в случай че няма промени, ще стане същото, което стана с Национален фонд "Култура " в министерството на културата - замириса на пари и стана ужасно.
В последните дни дружно с инфлацията, войната в Украйна и проблемите сред съдружните сътрудници обществото ни се сблъска челно с още една тематика, върху която постоянно всички обичат да се упражняват.
И този път тематиката се появи от конфликта сред два колоса в актуалното ни пространство - звездите на българската сцена и Политическа партия "Възраждане ".
А тематиката е повече от паметна - "Възраждане " се сетиха да извадят от шкафа един злощастен законопроект, който от началото на второто десетилетие на XXI век все е в ръцете на политиците (или по-скоро в устите им), само че по този начин и в никакъв случай не стига нито до зала, нито до душите и сърцата на българите, написа
И това е законопроектът за повече българска музика в родния ефир.
Малко история на законопроекта за повече българска музика
Откакто се е пръкнала тая пуста народна власт у нас, все се чудим за какво нещата не вървят добре. И по отношение на това кой какъв отговор дава на този въпрос, то той се нарежда ту в ляво, ту в дясно, ту в демократичната, ту в консервативната част на политическия набор.
Но постоянно има едни непрекъснати величини и те постоянно са, по този начин да се каже, надпартийна полезност. Такова нещо е и прословутият законопроект за повече българска музика в ефира.
Неговата история стартира през далечната към този момент 2011, по времето на някогашната страховита политическа мощ РЗС, посредством един неин народен представител -Емил Велинов.
„ Изпълнителите и създателите на нова българска музика са в едно подчинено състояние по отношение на международните създатели и реализатори на музика. Това са пазарни трендове, радио и телевизионните оператори се стремят да стартират в своите стратегии главно международни реализатори. Полека – лека българската музика взе все по-рядко да се чува в ефир и на това би трябвало да се постави край “, декларира националният представител Велинов в изявление за Дарик радио на 14 септември 2011 година
Проектозаконът не минава, след това стартират поредност от разтърсвания, измежду които митингите против приемането на АСТА у нас, и в последна сметка концепцията не минава.
Но продължава да витае в публичното пространство. И най-много - сдруженията, които се грижат за събиране на авторските права на българските музиканти вършат всичко по силите си, с цел да лобират за сходен закон.
Това обаче по някаква причина не може да се случи. Докато през 2020 следващата огромна акция на "Музикаутор ", съпроводена със социологическо изследване на "Алфа рисърч ", поръчано от самото сдружение, демонстрира следните резултати: на въпроса "Какви упования имате за междинен брой пускани български музикални творби в медиите " с "категорично да " са дали отговор 24,7 % от интервюираните, а с "по-скоро да " - 47,6 %. А на въпроса за желанията на българите към българската и задграничната музика в медиите имаме 41,7 % декларирали изрично интерес към българската музика, и 43,9 %, за които това няма значение.
Това изследване довежда до срещи с политици, само че единствено групата на Обединени патриоти приема концепцията на "Музикаутор " за своя и внася в деловодството на Народното събрание законопроект. Всъщност те са два - за промени в Закона за радиото и малкия екран - за квоти за българска музика в радио и телевизионния ефир, и за противопоставяне на дезинформацията в интернет.
Проектът за квотите е отритнат с 13 "въздържали се " и единствено двама дали своят вот "за " още на стадий "комисия по просвета " в Народното събрание. До зала още веднъж не се стига.
Така концепциите за повече българска музика остават да висят във въздуха, с ясното чувство, че някой в цялата история е в ролята на лапнишаран.
Повече българска музика в ефира - обстановката към днешна дата
Не си мислете, че тематиката е завършена...
Към днешна дата Оперативна програма към този момент ги няма в Народното събрание, само че тяхното място бе заето от други националисти - "Възраждане ". И тематиката за българска музика в ефира се върна по този начин, както птичките се връщат през пролетта.
В новия проектозакон на "Възраждане " (който за момента към момента не е облечен в текст, а се водят разисквания и дискусии) се предлага "минимум 50% българска музика в ефира на Българска национална телевизия и БНР ".
Темата се движи от депутата Цвета Галунова, която споделя, че тази смяна е закъсняла, само че нужна.
Интересното в тази ситуация е, че сегашната полемика се опира на данните от 2020, когато Оперативна програма се опитваха да прокарат своите промени в законите, като дори се цитира същото това проучване, поръчано от "Музикаутор " на "Алфа рисърч ", още веднъж от 2019 година, което беше употребявано за база при предходния опит да се вкарат квоти за българска музика.
В изявление за Dir.bg депутатът Галунова споделя, че има страни, в които такава квота няма, само че не е и нужно, тъй като там по този начин или другояче се върти родна музика, само че има и такива, в които квоти има. И показва за образец Франция и Гърция, които са страни-членки от Европейски Съюз.
Впрочем, макар първичния песимизъм, някои български музиканти припознаха идеята на "Възраждане " и заеха места в Комисията по просвета, с цел да пазят концепциите на "Възраждане ", преди този момент на Оперативна програма, преди този момент на РЗС.
Кой какво твърди в тази история
Тук някъде стартира разминаването. Проектозаконът на "Възраждане ", най-малко за момента, планува квоти единствено за националните държавни медии - Българска национална телевизия и БНР. Идеите на артистите, които поддържаха идеята, обаче са надалеч по-амбициозни.
И тук стартира новото разделяне, по този начин особено за музикалната колегия у нас. Направи усещане, че припозналите идеята на "Възраждане " са най-вече хора от "естрадната " сцена- дует "Ритон ", Йорданка Христова, Силвия Кацарова. И техните претенции се оказаха толкоз радикални, че "Възраждане " с тяхната "скромна " концепция за най-малко 50 % внезапно започнаха да наподобяват като скромна центристка партия с умерени хрумвания.
Еманация на този дух бяха няколко странни изявления, като това на гранд дамата на българската сцена Йорданка Христова, която опита да направи някаква притча, обвързвана с българската музика и новините на турски.
Но още по-величествено беше присъединяване на Силвия Кацарова в предаването "Лице в лице " по БТВ, където някогашната фронтдама на "LZ " по този начин усили бюджета на БНР (твърдейки, че той е 150 милиона лева), че евентуално е провокирала най-малко няколко хипертонични рецесии - както в БНР, по този начин и в министерството на финансите.
В последна сметка тоталното разминаване сред вероятното и невъзможното роди каламбура по какъв начин българският шоубизнес заплаща вместо на родните артисти на Шакира. И това провокира серия от мемета в обществените мрежи.
А тематиката за следващ път олекна.
Още повече тя олекна, когато депутатът Христо Петров, ака Ицо Хазарта, се разгласи срещу квотите и съобщи нещо, което от дълго време се приказва в публичното пространство - съгласно него "спасителните квоти за българска музика са за некадърници "
А какъв е казусът в реалност
Всъщност обстановката изисква да кажем следното - Българска национална телевизия и БНР са медиите, които най-вече въртят българска музика.
И това си има своето обективно пояснение, изключително във връзка с БНР. Националното ни държавно радио в действителност е продуцент. То продуцира българска продукция - целият Златен фонд на радиото да вземем за пример. И има изключително огромен интерес тази продукция да се върти, тъй като като продуцент радиото получава отчисления за нея.
Истината е, че което и сдружение за права да попитате, то ще ви отговори едно и също - Българска национална телевизия и БНР са най-коректните платци на авторски, изпълнителски и продуцентски права у нас. БНР да вземем за пример има излъчвания със 100 % българска музика, такива със 70, само че като цяло българската музика там е към 46-47 % - т.е. съвсем е достигнала квотата от 50, по този начин мечтана от всички.
Тогава къде се крие казусът с парите на реализатори и композитори?
Той се крие на няколко разнообразни места. Първо - в механичната постоянно работа на медиите, които са привикнали по инерция да си вършат нещата елементарно - получават едни огромни каталози от едни малцина (3-4) компании. И въртят едно и също. Не за друго, а тъй като ги мързи да търсят. А и в доста частни медии длъжността "музикален редактор " съществува единствено виртуално, само че музикалният редактор я е с готварско учебно заведение, я е стругар, я е приключил "Двигатели с вътрешно горене ", само че е братчед на притежателя.
Това обаче не е толкоз съществено, колкото идващото. И то е, че извънредно доста пари, които сдруженията за ръководство на права би трябвало да прибират, остават неприбрани. Визирам заведенията, които са длъжни да заплащат стикери към "Музикаутор " и "Профон ", само че самите сдружения явно нямат потенциала да събират тези пари. И по този начин те остават неприбрани. Много заведения с дребни суми да вземем за пример... А най-интересното е, че в действителност няма система за мониторинг какво се върти в заведенията и се разчита на медийния мониторинг. Демек, в случай че сте от ъндърграунда, няма да вземете нищо, тъй като няма действително отчитане.
Има обаче един доста сериозен проблем. Той се корени във обстоятелството, че мнозина не са създали нужното да записват творбите си. Особено в подтекста на това, че те би трябвало да се пререгистрират още веднъж, в случай че в миналото сте го правили, тъй като сдруженията у нас минаха към специфични софтуери, които наблюдават какво къде се излъчва и ви дават доклад даже на самите вас. Само че мнозина, заради отвращение или заради съмнение, от дълго време са се отказали да записват нещата си. А сдруженията, повярвайте, не умират от предпочитание да вършат акции, тъй като непотърсените пари в някакъв миг стопират да са ви дължими. И след това сдруженията ги преразпределят. Просто като боб...
Има и още нещо. Тарифите за лъчение у нас са смешни. Особено в частните радиостанции. Там могат да ви излъчат парче, от което, в случай че сте няколко създатели, да вземете по 2 стотинки на калпак. И това е повече от неуместно, тъй като и да ви скъсат от въртене, най-после няма да можете да си купите и два пакета дъвки.
В този ред на мисли има да се работи доста, само че не в тази посока, а в други - повишение на цените за лъчение, доста по-успешна събираемост на парите от заведенията, които са ползватели на музика и не на последно място - в случай че би трябвало сдруженията се постанова да отидат във всеки град и да създадат огромни акции, в които да обяснят на личните си членове по какъв начин сполучливо да записват интелектуалната си благосъстоятелност. И да спрем да вземем за пример да си продаваме правата за 10 години, когато пишем музика за реклами (и аз съм го правил, а не е по никакъв начин хубаво това).
А можем ли да създадем изцяло протекционистки закон?
За това също се е говорило. Да задължим всички да въртят българска музика. Звучи добре, само че я ми кажете да вземем за пример - в случай че имате профилирано радио, което върти единствено хаус музика, от кое място, за бога, ще намерите 60 % българска хаус музика? И с това завършвам тая тематика. Има някои неща, които не е хубаво да се пипат. Например частната благосъстоятелност. В Съединените щати хората имат право да бранят собствеността си, знаете, даже с персоналното си оръжие...
Не сме Северна Корея и мисля, че по този начин е по-добре...
Опит за умозаключение
С този материал се пробвах да ви дам няколко разнообразни направления за разсъждение. Впрочем, аз не съм изцяло склонен с моя другар Ицо Хазарта във връзка с неговата теза. И ще се обоснова - у нас доста постоянно превъзходна музика остава зад борда. Поради аргументи, които описах нагоре. Игнорирането на младите става на разнообразни равнища и обстоятелството, че в мазетата е цялостно с забавни групи, само че никоя от тях не получава грам медийно въздействие, опровергава изцяло другояче разумните думи на депутата рапър.
Но в този момент ще се върна на подкрепящите концепцията на "Възраждане " (преди това на Оперативна програма, преди този момент на РЗС) за закон за квоти за българска музика.
Преди няколко години същата част от музикалната колегия прокара едни срамни ремонти в устава на "Музикаутор ", които на процедура лишиха от право на глас всички млади членове на сдружението, до момента в който същите не натрупат избрана сума от авторски права.
Въпросът ми е по кое време представителите на естрадната сцена бяха откровени? Сега, когато желаят "спасителни квоти "? Или тогава, когато пренебрегнаха младите, с цел да могат единствено те да вземат решение в сдружението за авторски права?
Ето този въпрос е доста значим за мен. Защото, в случай че си покажем разпечатките кой какъв брой взема, поставям бас, че ще разберете какво голямо разделяне има в музикалните среди.
Иначе можем да обещаем доста неща - обич, паника, 100 % квота, само че в случай че няма промени, ще стане същото, което стана с Национален фонд "Култура " в министерството на културата - замириса на пари и стана ужасно.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ