Накратко към копейките: Тук не е нито Петроград от 1917, нито Рим от 1922, нито Берлин от 1933
" Възраждане " се опитваха да всеят боязън, а провокираха подбив. Замисълът им е явен: силата и насилието вместо правото и разпоредбите. Не им се получава - нито обезсмислянето на Народното събрание, нито заплашването.
Коментар на Евгений Дайнов,
Гледах фрагменти от митинга на деятели, наричани всекидневно " копейки ", както и фрагменти от скупчването им пред кино " Одеон " за прекъсване излъчването на филм, който не им харесва. Малко преди този момент Кристиан Вигенин насочи към " Възраждане " думите: " Държите се като някаква " Атака " от Али Експрес! ".
Като вехтории от офис за изгубени движимости
Аз обаче, гледайки техните физиономии, се сетих за друго. Сетих се за Рори Галахър, именит китарист и народен воин на Ирландия. Той има парче, което стартира по този начин:
Brute force and ignorance just hit town
Looking like survivors from the Lost and Found…
Вицът тук е в последния ред: " Изглеждат като оживели от изгубени движимости ". Доста дълго време известните с прозвището " копейки " втълпяваха на публичното мнение, че са някакво ново издание на въоръжените матроси в Петроград от 1917 година, или на " черните ризи " на Мусолини от 1922 година, или на " кафявите ризи " на Хитлер от 1933 година. Оказаха се - вехтории от някой офис за изгубени движимости в дребна автогара, да вземем за пример Стамболийски. Не провокират боязън, а подбив. Не съумяват да ни убедят, че бъдещето е тяхно и че е време да привикваме с тази мисъл.
Онзи, който ги насочва (далеч съм от мисълта, че са самозадвижващи се субекти) явно ненапълно схваща от история. Е, в действителност, учебникът е от Али експрес, само че замисълът е явен: силата и насилието вместо правото и разпоредбите да бъдат наложени като регулатори на публичните връзки. Когато това състояние бъде реализирано, обществото стартира да прави това, което му заповядват най-бруталните насилници.
Учебниците по история помнят
В края на 1917 година, в навечерието на свикването на съответно определено Конституционно заседание, в Петроград болшевиките вземат властта с щиковете на напуснали фронта бойци и моряци. Няколко месеца по-късно, по време на първото съвещание на Конституционното заседание, то е необуздано и закрито от същите тези моряци. Оттук насетне е явно, че няма да се ръководи посредством избори, а посредством мощ: властта ще е у оня, който се окаже по-силен от останалите. Към пролетта на 1918 година въоръжените отряди на болшевиките съумяват да смачкат въоръжените отряди на анархистите и на левите социалреволюионери. И болшевиките, оказвайки се най-брутални, поемат цялата власт за идващите седем десетилетия.
От Рим всичко това следи завистливо Бенито Мусолини, тогава основен редактор на вестника на социалистите. Организира свои си въоръжени банди, които назовава " фашисти ". Смачква другите налични банди и през 1922 година поема властта. Него пък от Мюнхен го гледа със злоба малък човек с мустачки а ла Чарли Чаплин на име Адолф Хитлер. В края 1920-те години и той провежда лични въоръжени банди, които по улиците се бият с други въоръжени банди. След като ги побеждават, и с малко помощ от Народното събрание и от кайзера, Хитлер също поема цялата власт.
Един от най-ефективните способи да станеш деспот е да подплашиш популацията с улични банди и по този начин да демонстрираш безпомощността на закона, на парламентаризма и на демокрацията. Щом един път постигнеш това - властта е твоя. Тази точно история някой очевидно я е разказал на упоменатите " копейки " и те от месеци тъкмо това се пробват да създадат. В Народното събрание ежедневно пречат на работата, с цел да показват на хората, че не с парламент и с процедури би трябвало да се ръководи. Паралелно с това се пробват да основават усещането, че точно те управляват публичните пространства и че елементарните жители би трябвало да се опасяват от тях.
На " Възраждане " не им се получава
Само че нито обезсмислянето на Народното събрание, нито заплашването на популацията им се получава. Все отново, с цел да спреш действително парламентарната работа, би трябвало да разгониш депутатите с оръжие в ръка. Иначе влизаш в границите на парламентарната активност, която включва и говорене, и пазарене, и кряскане. А в българския парламент болшинството депутати са въпреки всичко по-големи майстори на думите, в сравнение с са упоменатите " копейки ". Затова последните губят на парламентарен терен и това, че, изчерпвайки скромния си речников ресурс, стартират да целят останалите с храчки, не ги прави да наподобяват изключително мощни.
Провалят се и на терена на уличното принуждение. Последните им два опита за " въстание " се изродиха в смешна подигравка, която никого не съумя да респектира, камо ли да уплаши. А и е знайно от десетилетия, че улиците и площадите на София принадлежат на софиянците с демократични разбирания. Това, че така наречен " копейки " не съумяват да провокират тяхната ответна реакция - т.е. да се изсипят десетина хиляди софиянци, с цел да изметат нормалните стотина " копейки ", демонстрира, че столичани въобще не се усещат застрашени.
Накратко: известните като " копейки " до момента не съумяват нито на парламентарното, нито - на уличното занятие. Тук не е нито Петроград от 1917, нито Рим от 1922, нито пък Берлин от 1933. Местата са други и времената са други. Демокрациите към този момент могат освен да печелят войни срещу диктатурите, както за своя сметка схванаха Мусолини и Хитлер. Демократичните страни - даже България - към този момент могат да се отбраняват от такива субекти и на вътрешния фронт.
Външната среда също не работи в интерес на така наречен " копейки ". В продължение на десетилетие и половина Владимир Путин се опитваше да унищожи основите на западната народна власт и да внесе ужас в нейните редици чрез " постистина ". Очевидната цел бе европейските нации, един път разколебани в своите полезности, да стартират да се подчиняват на силата. Путин си мислеше, че той е най-силният и затова той ще е императорът на Европа.
Колкото по-слаб е Путин, толкоз по-слаби са " Възраждане "
Днес обаче е ясно, че Путин е най-слабият. Вече всички знаят, че - в случай че не ги мързи - могат да си вземат парче съветска територия и от това нищо няма да последва. Това състояние е съкрушително за неговите български следовници, известни с името на съветската " стотинка ", по две аргументи. Първо: точно въз основа на образеца с Путин стана ясно, че ерата на силата не се е върнала. Второ: неговите български следовници се въодушевяват не просто от концепцията за мощ, а от концепцията, че силата е тъкмо в Путин. А тя не е. Всяко негово намаляване води до тяхно намаляване.
Всичко това показва, че сегашните ръководещи не трябва да се преценяват с известните като " копейки ", нито да се опасяват от тях. Тези последните не са изразители на някакви дълбинни национални тежнения срещу демокрацията и в интерес на силата. Никакви политически или управнически решения няма смисъл да се преценяват с тези екземпляри, изсипали се от някой пропуснат склад за изгубени движимости. Зад тях няма " народ " и няма мощ - нито вътрешна, нито външна. Ако им бъде показана спокойна, уверена ръководеща мощ, то техният сегашен лай незабавно ще се трансформира в скимтящо умилкване.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
(Заглавието е на Faktor.bg)
Коментар на Евгений Дайнов,
Гледах фрагменти от митинга на деятели, наричани всекидневно " копейки ", както и фрагменти от скупчването им пред кино " Одеон " за прекъсване излъчването на филм, който не им харесва. Малко преди този момент Кристиан Вигенин насочи към " Възраждане " думите: " Държите се като някаква " Атака " от Али Експрес! ".
Като вехтории от офис за изгубени движимости
Аз обаче, гледайки техните физиономии, се сетих за друго. Сетих се за Рори Галахър, именит китарист и народен воин на Ирландия. Той има парче, което стартира по този начин:
Brute force and ignorance just hit town
Looking like survivors from the Lost and Found…
Вицът тук е в последния ред: " Изглеждат като оживели от изгубени движимости ". Доста дълго време известните с прозвището " копейки " втълпяваха на публичното мнение, че са някакво ново издание на въоръжените матроси в Петроград от 1917 година, или на " черните ризи " на Мусолини от 1922 година, или на " кафявите ризи " на Хитлер от 1933 година. Оказаха се - вехтории от някой офис за изгубени движимости в дребна автогара, да вземем за пример Стамболийски. Не провокират боязън, а подбив. Не съумяват да ни убедят, че бъдещето е тяхно и че е време да привикваме с тази мисъл.
Онзи, който ги насочва (далеч съм от мисълта, че са самозадвижващи се субекти) явно ненапълно схваща от история. Е, в действителност, учебникът е от Али експрес, само че замисълът е явен: силата и насилието вместо правото и разпоредбите да бъдат наложени като регулатори на публичните връзки. Когато това състояние бъде реализирано, обществото стартира да прави това, което му заповядват най-бруталните насилници.
Учебниците по история помнят
В края на 1917 година, в навечерието на свикването на съответно определено Конституционно заседание, в Петроград болшевиките вземат властта с щиковете на напуснали фронта бойци и моряци. Няколко месеца по-късно, по време на първото съвещание на Конституционното заседание, то е необуздано и закрито от същите тези моряци. Оттук насетне е явно, че няма да се ръководи посредством избори, а посредством мощ: властта ще е у оня, който се окаже по-силен от останалите. Към пролетта на 1918 година въоръжените отряди на болшевиките съумяват да смачкат въоръжените отряди на анархистите и на левите социалреволюионери. И болшевиките, оказвайки се най-брутални, поемат цялата власт за идващите седем десетилетия.
От Рим всичко това следи завистливо Бенито Мусолини, тогава основен редактор на вестника на социалистите. Организира свои си въоръжени банди, които назовава " фашисти ". Смачква другите налични банди и през 1922 година поема властта. Него пък от Мюнхен го гледа със злоба малък човек с мустачки а ла Чарли Чаплин на име Адолф Хитлер. В края 1920-те години и той провежда лични въоръжени банди, които по улиците се бият с други въоръжени банди. След като ги побеждават, и с малко помощ от Народното събрание и от кайзера, Хитлер също поема цялата власт.
Един от най-ефективните способи да станеш деспот е да подплашиш популацията с улични банди и по този начин да демонстрираш безпомощността на закона, на парламентаризма и на демокрацията. Щом един път постигнеш това - властта е твоя. Тази точно история някой очевидно я е разказал на упоменатите " копейки " и те от месеци тъкмо това се пробват да създадат. В Народното събрание ежедневно пречат на работата, с цел да показват на хората, че не с парламент и с процедури би трябвало да се ръководи. Паралелно с това се пробват да основават усещането, че точно те управляват публичните пространства и че елементарните жители би трябвало да се опасяват от тях.
На " Възраждане " не им се получава
Само че нито обезсмислянето на Народното събрание, нито заплашването на популацията им се получава. Все отново, с цел да спреш действително парламентарната работа, би трябвало да разгониш депутатите с оръжие в ръка. Иначе влизаш в границите на парламентарната активност, която включва и говорене, и пазарене, и кряскане. А в българския парламент болшинството депутати са въпреки всичко по-големи майстори на думите, в сравнение с са упоменатите " копейки ". Затова последните губят на парламентарен терен и това, че, изчерпвайки скромния си речников ресурс, стартират да целят останалите с храчки, не ги прави да наподобяват изключително мощни.
Провалят се и на терена на уличното принуждение. Последните им два опита за " въстание " се изродиха в смешна подигравка, която никого не съумя да респектира, камо ли да уплаши. А и е знайно от десетилетия, че улиците и площадите на София принадлежат на софиянците с демократични разбирания. Това, че така наречен " копейки " не съумяват да провокират тяхната ответна реакция - т.е. да се изсипят десетина хиляди софиянци, с цел да изметат нормалните стотина " копейки ", демонстрира, че столичани въобще не се усещат застрашени.
Накратко: известните като " копейки " до момента не съумяват нито на парламентарното, нито - на уличното занятие. Тук не е нито Петроград от 1917, нито Рим от 1922, нито пък Берлин от 1933. Местата са други и времената са други. Демокрациите към този момент могат освен да печелят войни срещу диктатурите, както за своя сметка схванаха Мусолини и Хитлер. Демократичните страни - даже България - към този момент могат да се отбраняват от такива субекти и на вътрешния фронт.
Външната среда също не работи в интерес на така наречен " копейки ". В продължение на десетилетие и половина Владимир Путин се опитваше да унищожи основите на западната народна власт и да внесе ужас в нейните редици чрез " постистина ". Очевидната цел бе европейските нации, един път разколебани в своите полезности, да стартират да се подчиняват на силата. Путин си мислеше, че той е най-силният и затова той ще е императорът на Европа.
Колкото по-слаб е Путин, толкоз по-слаби са " Възраждане "
Днес обаче е ясно, че Путин е най-слабият. Вече всички знаят, че - в случай че не ги мързи - могат да си вземат парче съветска територия и от това нищо няма да последва. Това състояние е съкрушително за неговите български следовници, известни с името на съветската " стотинка ", по две аргументи. Първо: точно въз основа на образеца с Путин стана ясно, че ерата на силата не се е върнала. Второ: неговите български следовници се въодушевяват не просто от концепцията за мощ, а от концепцията, че силата е тъкмо в Путин. А тя не е. Всяко негово намаляване води до тяхно намаляване.
Всичко това показва, че сегашните ръководещи не трябва да се преценяват с известните като " копейки ", нито да се опасяват от тях. Тези последните не са изразители на някакви дълбинни национални тежнения срещу демокрацията и в интерес на силата. Никакви политически или управнически решения няма смисъл да се преценяват с тези екземпляри, изсипали се от някой пропуснат склад за изгубени движимости. Зад тях няма " народ " и няма мощ - нито вътрешна, нито външна. Ако им бъде показана спокойна, уверена ръководеща мощ, то техният сегашен лай незабавно ще се трансформира в скимтящо умилкване.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
(Заглавието е на Faktor.bg)
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ