Абракадабра. Кой лъже хората с референдуми и предоговаряне на членството в ЕС
" Възраждане " дава обещание да предоговори участието на България в Европейски Съюз и да провежда референдуми за овакантяване на Европейски Съюз и НАТО. В тези обещания има най-малко три казуса. Първо, те опонират на водената до момента външна политика. Второ, те са стимулирани с погрешни изказвания. Трето, те са невъзможни за осъществяване.
Половината от партиите, които ще вземат участие в изборите в България,. Сред обединенията, които съгласно социологическите изследвания ще влязат в идващия парламент, обаче, една се отличава с радикални послания във връзка с присъединяване на България в Европейския съюз (ЕС) и НАТО . “Възраждане ” намерено и без доказателства приказва за “вреди ”, които страната търпи от участието си в тези организации, и предлага “решение ”.
Представители на партията споделят, че в случай че ръководят, ще “предоговорят ” изискванията на участието на България в Европейски Съюз. А в случай че Европа не извърши изискванията им, ще провеждат референдум, на който българите да гласоподават дали да изоставен Съюза. Кандидатите от партията дават обещание подобен референдум и за участието на България в НАТО. Тези предизборни обещания звучат от изяви на претенденти на “Възраждане ” по Българска национална телевизия, БНР и други национални медии.
Само че тези обещания са “абсолютно невъзможни ” за реализиране, споделиха пред Свободна Европа двама специалисти. България нито може да контракти разнообразни условия за своето участие в Европейски Съюз от това на останалите страни, нито може да организира референдуми за участието си в Европейски Съюз или НАТО. Последното е неприемливо не за друго, а тъй като точно българската конституция и българският закон не го позволяват.
Освен невъзможни за реализиране обаче, тези предизборни обещания на “Възраждане ”, които идват редом с проруските позиции на партията, са и рискови, считат специалистите.
“Според мен зад тези позиции на “Възраждане ” се крие целеустремено деяние за конфигуриране на колкото е допустимо по-голяма част от българското общество против Европейски Съюз, за отделяне на България от Обединена Европа и свободния свят, за превръщането ни в периферна на съветския режим властническа репресивна страна ”, сподели пред Свободна Европа Христо Христов, учител по право на Европейски Съюз в Софийския университет.
Какво дава обещание “Възраждане ”
Конкретните неща, които дават обещание претендентите на “Възраждане ” във връзка с участието на България в Европейски Съюз и НАТО, са три:
“предоговаряне ” на участието на България в ЕС;референдум за участието в Европейски Съюз, в случай че Европа не се съгласи с българските условия;референдум за участието в НАТО.
Тези обещания идват на фона на погрешни изказвания, че България губи стопански, политически и обществено от участието си в двете организации. Кандидатите от “Възраждане ” ги популяризират паралелно с обещания за доближаване на България с Русия и изказвания, че това е належащо за икономическото развиване на страната.
“Затова приказваме за предоговаряне на изискванията за участие на България в Европейски Съюз ”, сподели водачът на партията Костадин Костадинов пред на 10 септември.
“Единственият референдум, който може да се организира, е за участието на България в Европейски Съюз. За предоговарянето не е необходим референдум. Създава се преговорен екип, който слага своите условия в Европейски Съюз, и се беседва като еднакъв с еднакъв. ”
Костадинов дава обещание “нормализация на връзките с Русия " и референдум за участието в НАТО, тъй като България е изгубила " три пъти от своя защитителен капацитет. ” Други представители на партията също повтарят това заричане в своите предизборни изяви и пред медиите.
Обещание за предоговаряне на изискванията за участие в Европейски Съюз даде и друго известно лице на партията, Цончо Ганев пред на 10 септември.
“Това считаме да създадем. И когато “Възраждане ” ръководи, точно това ще създадем първо – предоговаряне на изискванията с Европейски Съюз. ”
Подобни обещания на претенденти от “Възраждане ” се срещат и в други техни предизборни изяви, без в тях да има повече детайлности за това по какъв метод тъкмо те считат, че би трябвало да бъде “предоговорено ” участието на България в Европейски Съюз. Това не е конкретизирано и в програмата на партията на формалната ѝ страница.
Свободна Европа изпрати до пресцентъра на партията покана за изявление във връзка политиката и целите ѝ към Европейски Съюз, НАТО и Русия, само че до публикуването на текста не получихме отговор.
В тези обещания има най-малко три казуса. Първо, те опонират на водената от България външна политика през последните десетилетия. Второ, те са стимулирани с погрешни изказвания. И трето, те са невъзможни за реализиране.
Възможно ли е “предоговаряне ” на участието в Европейски Съюз
Не е допустимо една страна да “предоговори ” изискванията на участието си в Европейски Съюз, споделиха пред Свободна Европа двама специалисти - преподавателят по право на Европейски Съюз в Софийския университет доцент доктор Христо Христев и директорката на портал “Европа ” Юлиана Николова .
“Това е безусловно невероятно ”, сподели Николова в телефонно изявление.
“Договорът за участието на България в Европейски Съюз дефинира по какъв начин България взе участие в процеса на взимане на решения и по какъв начин ползва признатото преди нашето участие законодателство. [...] Няма клаузи, които да могат да бъдат предоговорени. ”
“Тази абракадабра “предоговаряне на изискванията за участие на България в Европейски Съюз ”, не е рационална формула, която подхожда на правото и обективната действителност, а опит за пропагандно-комуникационна магическа хватка ”, сподели Христев.
“Чрез нея нормално субектите на крайната десница или крайната левица в Европа ловят наивни гласоподаватели или се пробват да опаковат по-приемливо антиевропейската си политика. ”
България взе участие във вземането на решения на европейско равнище посредством своето присъединяване в Съвета на Европейски Съюз и посредством своите евродепутати. В Съвета на Европейски Съюз вземат участие всички страни членки и всяка от тях има глас. Той взе участие в приемането на решения и законодателни актове дружно с Европейския парламент . За някои решения - да вземем за пример във връзка с външната политика - се изисква единогласие в Съвета, което значи, че всяка страна има право на несъгласие. Такъв образец е наложеното от Унгария несъгласие на цялостното европейско петролно ембарго против Русия.
“България от 2007 година взе участие във всяко едно решение ”, което се взима на равнище Европейски Съюз, сподели Юлиана Николова.
Освен това, всички страни вземат участие в Европейски Съюз при едни и същи условия, добави Христев.
“Няма разнообразни условия за участие на другите страни. И няма по какъв начин да има, тъй като това би нарушило правилото на тъждество на страните членки ”, сподели преподавателят по право на Европейски Съюз.
Представителите на “Възраждане ” съпоставят обещанията си за “предоговаряне ” на участието на България в Европейски Съюз с хрумвания за промяна на Съюза, предлагани от Европейската комисия, френския президент Еманюел Макрон и други европейски водачи. Място за съпоставяне сред двете обаче няма, споделят специалистите.
Ако в бъдеще се стигне до промени в договорите, това ще включва продължителни диспути сред всички страни членки, които би трябвало да се съгласят какво и по какъв начин да трансформират, сподели Юлиана Николова.
Възможен ли е референдум за излизане от Европейски Съюз и НАТО
Като последваща стъпка претендентите от “Възраждане ” дават обещание референдум за участието на България в Европейски Съюз. По думите им те биха я подхванали, в случай че изискванията на страната за предоговаряне на участието в Европейски Съюз не се одобряват. Това обаче също е невероятно - не разрешават го законът и българската конституция, споделиха Юлиана Николова и Христо Христев.
Законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление планува, че “референдум по въпроси, уредени в подписани от Република България интернационалните контракти, може да се създава преди тяхната ратификация ”. Договорът за присъединението на България към Европейски Съюз е утвърден от българския парламент през 2005 година
Конституцията планува, че “ратифицираните от Народното събрание контракти могат да бъдат изменяни или денонсирани единствено по реда, посочен в самите контракти, или в сходство с общопризнатите правила на интернационалното право. ” Това съгласно специалистите изключва опцията да се организират референдуми за участието на България в Европейски Съюз, а и в НАТО, най-малко при настоящата конституция.
“Конституцията, законът и здравият разсъдък не разрешават да организирате референдуми по избрани въпроси ”, сподели Христо Христев.
“Това може да стане единствено при смяна на конституцията ”, сподели Юлиана Николова. Дали “Възраждане ” би съумяла да събере болшинство за смяна на конституцията съгласно мен е противоречиво, изключително в случай че смяната цели това. ”
Кандидатите от “Възраждане ” дават образец с Англия, която през 2016 година организира референдум за участието си в Европейски Съюз и по-късно напусна Съюза. Но националното право на Англия разрешава провеждането на подобен референдум, а българският закон и българската конституция - не.
Защо тогава “Възраждане ” дава обещание това
След като осъществяването на тези обещания е невероятно, за какво тогава претендентите от “Възраждане ” не престават да ги повтарят?
Христо Христев вижда директна връзка сред тези послания на партията и проруските ѝ позиции.
“Казано в резюме, считам, че зад това, което прави “Възраждане ” се вижда ясна връзка с дневния ред, задачите и дейностите на режима на Путин и че те са инструмент на въздействието на новата съветска тирания в България. ”
Юлиана Николова счита, че претендентите от “Възраждане ” “разчитат на незнанието на гласоподавателите ” като дават обещания, които са невъзможни за осъществяване.
“Аз желая единствено да задам въпроса – и като излезем от Европейски Съюз какво? Като излезем от НАТО какво? Кой пази небето ни, когато излезем от НАТО? ”, попита Николова.
“Да се отхвърля позитивният резултат от участието в Европейски Съюз е отвод да се отразява действителността, такава каквато е ”, сподели Христов.
Официалните данни демонстрират, че европейските фондове оказват позитивно въздействие върху стопанската система на България, а след присъединението към Европейски Съюз брутният вътрешен артикул и приходите се покачват.
България е членка на Европейски Съюз от 2007 година, а на НАТО - от 2004 г.
Половината от партиите, които ще вземат участие в изборите в България,. Сред обединенията, които съгласно социологическите изследвания ще влязат в идващия парламент, обаче, една се отличава с радикални послания във връзка с присъединяване на България в Европейския съюз (ЕС) и НАТО . “Възраждане ” намерено и без доказателства приказва за “вреди ”, които страната търпи от участието си в тези организации, и предлага “решение ”.
Представители на партията споделят, че в случай че ръководят, ще “предоговорят ” изискванията на участието на България в Европейски Съюз. А в случай че Европа не извърши изискванията им, ще провеждат референдум, на който българите да гласоподават дали да изоставен Съюза. Кандидатите от партията дават обещание подобен референдум и за участието на България в НАТО. Тези предизборни обещания звучат от изяви на претенденти на “Възраждане ” по Българска национална телевизия, БНР и други национални медии.
Само че тези обещания са “абсолютно невъзможни ” за реализиране, споделиха пред Свободна Европа двама специалисти. България нито може да контракти разнообразни условия за своето участие в Европейски Съюз от това на останалите страни, нито може да организира референдуми за участието си в Европейски Съюз или НАТО. Последното е неприемливо не за друго, а тъй като точно българската конституция и българският закон не го позволяват.
Освен невъзможни за реализиране обаче, тези предизборни обещания на “Възраждане ”, които идват редом с проруските позиции на партията, са и рискови, считат специалистите.
“Според мен зад тези позиции на “Възраждане ” се крие целеустремено деяние за конфигуриране на колкото е допустимо по-голяма част от българското общество против Европейски Съюз, за отделяне на България от Обединена Европа и свободния свят, за превръщането ни в периферна на съветския режим властническа репресивна страна ”, сподели пред Свободна Европа Христо Христов, учител по право на Европейски Съюз в Софийския университет.
Какво дава обещание “Възраждане ”
Конкретните неща, които дават обещание претендентите на “Възраждане ” във връзка с участието на България в Европейски Съюз и НАТО, са три:
“предоговаряне ” на участието на България в ЕС;референдум за участието в Европейски Съюз, в случай че Европа не се съгласи с българските условия;референдум за участието в НАТО.
Тези обещания идват на фона на погрешни изказвания, че България губи стопански, политически и обществено от участието си в двете организации. Кандидатите от “Възраждане ” ги популяризират паралелно с обещания за доближаване на България с Русия и изказвания, че това е належащо за икономическото развиване на страната.
“Затова приказваме за предоговаряне на изискванията за участие на България в Европейски Съюз ”, сподели водачът на партията Костадин Костадинов пред на 10 септември.
“Единственият референдум, който може да се организира, е за участието на България в Европейски Съюз. За предоговарянето не е необходим референдум. Създава се преговорен екип, който слага своите условия в Европейски Съюз, и се беседва като еднакъв с еднакъв. ”
Костадинов дава обещание “нормализация на връзките с Русия " и референдум за участието в НАТО, тъй като България е изгубила " три пъти от своя защитителен капацитет. ” Други представители на партията също повтарят това заричане в своите предизборни изяви и пред медиите.
Обещание за предоговаряне на изискванията за участие в Европейски Съюз даде и друго известно лице на партията, Цончо Ганев пред на 10 септември.
“Това считаме да създадем. И когато “Възраждане ” ръководи, точно това ще създадем първо – предоговаряне на изискванията с Европейски Съюз. ”
Подобни обещания на претенденти от “Възраждане ” се срещат и в други техни предизборни изяви, без в тях да има повече детайлности за това по какъв метод тъкмо те считат, че би трябвало да бъде “предоговорено ” участието на България в Европейски Съюз. Това не е конкретизирано и в програмата на партията на формалната ѝ страница.
Свободна Европа изпрати до пресцентъра на партията покана за изявление във връзка политиката и целите ѝ към Европейски Съюз, НАТО и Русия, само че до публикуването на текста не получихме отговор.
В тези обещания има най-малко три казуса. Първо, те опонират на водената от България външна политика през последните десетилетия. Второ, те са стимулирани с погрешни изказвания. И трето, те са невъзможни за реализиране.
Възможно ли е “предоговаряне ” на участието в Европейски Съюз
Не е допустимо една страна да “предоговори ” изискванията на участието си в Европейски Съюз, споделиха пред Свободна Европа двама специалисти - преподавателят по право на Европейски Съюз в Софийския университет доцент доктор Христо Христев и директорката на портал “Европа ” Юлиана Николова .
“Това е безусловно невероятно ”, сподели Николова в телефонно изявление.
“Договорът за участието на България в Европейски Съюз дефинира по какъв начин България взе участие в процеса на взимане на решения и по какъв начин ползва признатото преди нашето участие законодателство. [...] Няма клаузи, които да могат да бъдат предоговорени. ”
“Тази абракадабра “предоговаряне на изискванията за участие на България в Европейски Съюз ”, не е рационална формула, която подхожда на правото и обективната действителност, а опит за пропагандно-комуникационна магическа хватка ”, сподели Христев.
“Чрез нея нормално субектите на крайната десница или крайната левица в Европа ловят наивни гласоподаватели или се пробват да опаковат по-приемливо антиевропейската си политика. ”
България взе участие във вземането на решения на европейско равнище посредством своето присъединяване в Съвета на Европейски Съюз и посредством своите евродепутати. В Съвета на Европейски Съюз вземат участие всички страни членки и всяка от тях има глас. Той взе участие в приемането на решения и законодателни актове дружно с Европейския парламент . За някои решения - да вземем за пример във връзка с външната политика - се изисква единогласие в Съвета, което значи, че всяка страна има право на несъгласие. Такъв образец е наложеното от Унгария несъгласие на цялостното европейско петролно ембарго против Русия.
“България от 2007 година взе участие във всяко едно решение ”, което се взима на равнище Европейски Съюз, сподели Юлиана Николова.
Освен това, всички страни вземат участие в Европейски Съюз при едни и същи условия, добави Христев.
“Няма разнообразни условия за участие на другите страни. И няма по какъв начин да има, тъй като това би нарушило правилото на тъждество на страните членки ”, сподели преподавателят по право на Европейски Съюз.
Представителите на “Възраждане ” съпоставят обещанията си за “предоговаряне ” на участието на България в Европейски Съюз с хрумвания за промяна на Съюза, предлагани от Европейската комисия, френския президент Еманюел Макрон и други европейски водачи. Място за съпоставяне сред двете обаче няма, споделят специалистите.
Ако в бъдеще се стигне до промени в договорите, това ще включва продължителни диспути сред всички страни членки, които би трябвало да се съгласят какво и по какъв начин да трансформират, сподели Юлиана Николова.
Възможен ли е референдум за излизане от Европейски Съюз и НАТО
Като последваща стъпка претендентите от “Възраждане ” дават обещание референдум за участието на България в Европейски Съюз. По думите им те биха я подхванали, в случай че изискванията на страната за предоговаряне на участието в Европейски Съюз не се одобряват. Това обаче също е невероятно - не разрешават го законът и българската конституция, споделиха Юлиана Николова и Христо Христев.
Законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление планува, че “референдум по въпроси, уредени в подписани от Република България интернационалните контракти, може да се създава преди тяхната ратификация ”. Договорът за присъединението на България към Европейски Съюз е утвърден от българския парламент през 2005 година
Конституцията планува, че “ратифицираните от Народното събрание контракти могат да бъдат изменяни или денонсирани единствено по реда, посочен в самите контракти, или в сходство с общопризнатите правила на интернационалното право. ” Това съгласно специалистите изключва опцията да се организират референдуми за участието на България в Европейски Съюз, а и в НАТО, най-малко при настоящата конституция.
“Конституцията, законът и здравият разсъдък не разрешават да организирате референдуми по избрани въпроси ”, сподели Христо Христев.
“Това може да стане единствено при смяна на конституцията ”, сподели Юлиана Николова. Дали “Възраждане ” би съумяла да събере болшинство за смяна на конституцията съгласно мен е противоречиво, изключително в случай че смяната цели това. ”
Кандидатите от “Възраждане ” дават образец с Англия, която през 2016 година организира референдум за участието си в Европейски Съюз и по-късно напусна Съюза. Но националното право на Англия разрешава провеждането на подобен референдум, а българският закон и българската конституция - не.
Защо тогава “Възраждане ” дава обещание това
След като осъществяването на тези обещания е невероятно, за какво тогава претендентите от “Възраждане ” не престават да ги повтарят?
Христо Христев вижда директна връзка сред тези послания на партията и проруските ѝ позиции.
“Казано в резюме, считам, че зад това, което прави “Възраждане ” се вижда ясна връзка с дневния ред, задачите и дейностите на режима на Путин и че те са инструмент на въздействието на новата съветска тирания в България. ”
Юлиана Николова счита, че претендентите от “Възраждане ” “разчитат на незнанието на гласоподавателите ” като дават обещания, които са невъзможни за осъществяване.
“Аз желая единствено да задам въпроса – и като излезем от Европейски Съюз какво? Като излезем от НАТО какво? Кой пази небето ни, когато излезем от НАТО? ”, попита Николова.
“Да се отхвърля позитивният резултат от участието в Европейски Съюз е отвод да се отразява действителността, такава каквато е ”, сподели Христов.
Официалните данни демонстрират, че европейските фондове оказват позитивно въздействие върху стопанската система на България, а след присъединението към Европейски Съюз брутният вътрешен артикул и приходите се покачват.
България е членка на Европейски Съюз от 2007 година, а на НАТО - от 2004 г.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ