Остава офлайн. Ще бъде ли възстановен достъпът до интернет в Иран
Иранците претърпяват едно от най-дългите спирания на интернет в историята, откакто управляващите постановиха цифрово затъмнение от 8 януари, когато започнаха кървави репресии против протестиращите против режима.
Въпреки че управляващите потушиха траялите седмици демонстрации против режима в Иран с невиждана брутална мощ, към момента не е ясно по кое време ще възстановят достъпа до интернет.
Дори когато услугите бъдат възобновени, иранците може да останат трайно отрязани от световния интернет, защото управляващите принуждават жителите да употребяват създадена в страната „ интранет “, която работи без значение от международния интернет, предизвестяват цифрови специалисти.
NetBlocks , организация за наблюдаване на интернет, съобщи на 20 януари, че прегледът на трафика от някои лимитирани услуги и платформи допуска, че държавното управление може да се движи пробно към „ съгласуваност въз основата на бял лист “.
Бял лист е тип интернет цензура, при която управляващите блокират достъпа до огромна част от световния интернет, като изборно разрешават достъп до стеснен брой утвърдени уеб страници, приложения и услуги.
Filterbaan , иранска организация за цифрови права, обвързвана с основаната в Тексас Miaan Group, твърди, че интернет политиката на Ислямската република е минала към „ безусловно блокиране “, като спирането на връзката към този момент е по дифолт, а достъпът се дава единствено изборно.
Анализът разказва преход от „ необятно публикувано пречистване “ към това, което Filterbaan назовава „ ръководство на връзките в жанр казарма “, при което чиновниците третират свързаността като изключение, а не като норма.
На 19 януари държавен чиновник даде обещание, че достъпът до интернет ще се върне към „ естественото “ до края на седмицата. Но новинарският уеб страница IranWire заяви на 15 януари, че държавната говорителка Фатеме Мохаджерани е декларирала пред публицисти, че достъпът до интернационалния интернет няма да бъде вероятен най-малко до персийската Нова година през март.
Продължаващото спиране на интернет е нанесло необятно публикувани вреди на цифровата стопанска система на Иран.
Реза Олфатсефат , секретар на Асоциацията за интернет бизнес в страната, сподели че блокирането към този момент е предизвикало финансови загуби в размер на над 400 трилиона риала (288 милиона долара) на дребни и огромни предприятия.
История на блокиранията
Иран контролира достъпа до известните обществени медийни платформи от 2009 година, когато избухнаха всеобщи митинги след оспорваното преизбиране на популисткия президент Махмуд Ахмадинеджад .
По време на митингите през ноември 2019 година против неочакваното нарастване на цените на горивата, иранските управляващи за първи път постановиха национално блокиране на интернет, като започнаха жестоки репресии против стачкуващите.
Прекъсвания на интернет бяха наложени и по време на траялите месеци митинги
Твърдолинейните сили в Иран поддържат продължаващото цифрово блокиране, като се придържат към формалната позиция, че изключването на интернет е от решаващо значение за отбраната на националната сигурност в интервали на неустойчивост.
Дори в случай че управляващите възстановят достъпа до интернет, колкото и стеснен да е той, наподобява, че няма проект за възобновяване на достъпа до известните приложения за обществени медии, в това число Instagram, WhatsApp и Telegram, до които иранците имаха достъп преди този момент.
„ Предвид актуалните условия в страната, няма място за възобновяване на достъпа до задгранични приложения за известия “, съобщи Ахмад Нируманд , началник на иранската Комисия за цифрова промяна, държавна конструкция. Това значи, че след блокирането интернет ще бъде наличен единствено за утвърдени от страната канали.
Иранските управляващи от години се пробват да насърчат хората да употребяват локални приложения за обществени медии, като блокират достъпа до известни задгранични други възможности, само че без необикновен триумф. Блокираните задгранични приложения за обществени медии остават известни, като доста иранци употребяват VPN, с цел да заобиколят държавния надзор.
Въпреки че управляващите потушиха траялите седмици демонстрации против режима в Иран с невиждана брутална мощ, към момента не е ясно по кое време ще възстановят достъпа до интернет.
Дори когато услугите бъдат възобновени, иранците може да останат трайно отрязани от световния интернет, защото управляващите принуждават жителите да употребяват създадена в страната „ интранет “, която работи без значение от международния интернет, предизвестяват цифрови специалисти.
NetBlocks , организация за наблюдаване на интернет, съобщи на 20 януари, че прегледът на трафика от някои лимитирани услуги и платформи допуска, че държавното управление може да се движи пробно към „ съгласуваност въз основата на бял лист “.
Бял лист е тип интернет цензура, при която управляващите блокират достъпа до огромна част от световния интернет, като изборно разрешават достъп до стеснен брой утвърдени уеб страници, приложения и услуги.
Filterbaan , иранска организация за цифрови права, обвързвана с основаната в Тексас Miaan Group, твърди, че интернет политиката на Ислямската република е минала към „ безусловно блокиране “, като спирането на връзката към този момент е по дифолт, а достъпът се дава единствено изборно.
Анализът разказва преход от „ необятно публикувано пречистване “ към това, което Filterbaan назовава „ ръководство на връзките в жанр казарма “, при което чиновниците третират свързаността като изключение, а не като норма.
На 19 януари държавен чиновник даде обещание, че достъпът до интернет ще се върне към „ естественото “ до края на седмицата. Но новинарският уеб страница IranWire заяви на 15 януари, че държавната говорителка Фатеме Мохаджерани е декларирала пред публицисти, че достъпът до интернационалния интернет няма да бъде вероятен най-малко до персийската Нова година през март.
Продължаващото спиране на интернет е нанесло необятно публикувани вреди на цифровата стопанска система на Иран.
Реза Олфатсефат , секретар на Асоциацията за интернет бизнес в страната, сподели че блокирането към този момент е предизвикало финансови загуби в размер на над 400 трилиона риала (288 милиона долара) на дребни и огромни предприятия.
История на блокиранията
Иран контролира достъпа до известните обществени медийни платформи от 2009 година, когато избухнаха всеобщи митинги след оспорваното преизбиране на популисткия президент Махмуд Ахмадинеджад .
По време на митингите през ноември 2019 година против неочакваното нарастване на цените на горивата, иранските управляващи за първи път постановиха национално блокиране на интернет, като започнаха жестоки репресии против стачкуващите.
Прекъсвания на интернет бяха наложени и по време на траялите месеци митинги
Твърдолинейните сили в Иран поддържат продължаващото цифрово блокиране, като се придържат към формалната позиция, че изключването на интернет е от решаващо значение за отбраната на националната сигурност в интервали на неустойчивост.
Дори в случай че управляващите възстановят достъпа до интернет, колкото и стеснен да е той, наподобява, че няма проект за възобновяване на достъпа до известните приложения за обществени медии, в това число Instagram, WhatsApp и Telegram, до които иранците имаха достъп преди този момент.
„ Предвид актуалните условия в страната, няма място за възобновяване на достъпа до задгранични приложения за известия “, съобщи Ахмад Нируманд , началник на иранската Комисия за цифрова промяна, държавна конструкция. Това значи, че след блокирането интернет ще бъде наличен единствено за утвърдени от страната канали.
Иранските управляващи от години се пробват да насърчат хората да употребяват локални приложения за обществени медии, като блокират достъпа до известни задгранични други възможности, само че без необикновен триумф. Блокираните задгранични приложения за обществени медии остават известни, като доста иранци употребяват VPN, с цел да заобиколят държавния надзор.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ