Депутатите приеха ключови промени в Бюджет 2026 на второ четене
След маратонски и остри диспути, траяли до късно вечерта, народните представители одобриха на второ четене главните параметри на държавния бюджет за 2026 година .
Макроикономическата рамка, препоръчана от държавното управление на „ Прогресивна България “, планува бюджетен недостиг от 5,7% от Брутният вътрешен продукт (около 7,3 милиарда евро), плануван стопански растеж от 2,6% и средногодишна инфлация от 4,3% .
Финансовият министър Гълъб Донев прикани от трибуната за „ реалистични настройки и упования “, като дефинира новата план-сметка като първа значима стъпка към непоклатимост и фискален баланс. Според формалните планове общите доходи възлизат на 49,6 милиарда евро , до момента в който разноските ще доближат рекордните 56,8 милиарда евро . За покриване на недостига и остарели отговорности е заложена опция за вдишване на нов държавен дълг в размер до 10,1 милиарда евро .
Най-сериозни политически конфликти в пленарната зала провокираха промените в обществената сфера, прокарани през преходните разпореждания на закона. Измененията трансформират напълно пазара на труда в България:
Нова методика за трудов стаж: Той към този момент ще се пресмята на база направени часове , а не по календарни дни. От ръководещото болшинство аргументираха мярката с пресичането на порочни практики при хора, водени фиктивно на 4-часов работен ден, и изсветляване на стопанската система. Опозицията в лицето на Политическа партия и Демократична България разкритикува решението с претекст, че това ще удари съществено почасово работещите, младите родители и студентите. Замразяване на минималната заплата: Отпада досегашният механизъм за автоматизирано повишение на минималното заплащане. Нов модел за индексиране ще се договаря занапред сред синдикати и работодатели за Бюджет 2027. Тавани на заплатите: Мнозинството се отхвърли от концепцията да наложи предел върху възнагражденията на мениджърите в държавните предприятия. Въведен бе обаче таван за ръководителя на Комисията за финансов контрол (КФН) в размер на 95% от заплатата на президента.
По време на дебатите депутатът от Демократична България Мартин Димитров сигнализира, че високият недостиг от близо 6% и големият нов дълг водят страната към сериозна бюджетна рецесия и натоварват бъдещите генерации. От „ Продължаваме промяната “ също оповестиха, че финансовата рамка е „ удар по работещите “.
Въпреки съпротивата, в границите на същата сесия Народното събрание съумя дефинитивно да одобри и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Държавното публично обезпечаване (ДОО) , с което бяха одобрени и по-високите осигурителни прагове, влизащи в действие от август 2026 година. С новия бюджет се понижава и държавната дотация за вероизповеданията от 20 лв. на 7,7 евро на глава от популацията.
