Възникването на полисите е сравнително стар период и можем да

...
Възникването на полисите е сравнително стар период и можем да
Коментари Харесай

Градовете на България: Стара Загора – хилядолетна история на възраждане и опожаряване

Възникването на полисите е относително остарял интервал и можем да видим, че някои градове могат да се похвалят със забележителна история по отношение на други. На територията на България можем да открием редица градове с впечатляваща история и културен принос, за която други може да мечтаят. Един взор към Стара Загора ни демонстрира, че първите първи проблясъци на цивилизация стартират някъде от ранния неолит или почти осем хилядолетия. За толкоз време жителите са се сменили неведнъж, а редица цивилизации са оставили своите следи. В този град всичко приказва за история. Често строителите попадат на римски канализации и други забавни артефакти, заровени подземен. Именно по този начин изникват и неолитните жилища, които датират от 6-тото хилядолетие прочие н. е.

До през днешния ден са извънредно значими за Европа като културно завещание. Имайки поради епохата, в която се заражда цивилизацията, всеки един археолог е жертван да открие най-малко един артефакт, с който да изпревари останалите европейски страни. Ето за какво не би трябвало да се изненадваме, когато се открива най-древното злато. Интересен факт е, че тази полезност е открита на дъното на Варненското езеро и в по този начин наречения Варненски халколитен некропол, само че част от него се озовава в Стара Загора, което би трябвало да ни подсказва, че цивилизацията е била динамична и рядко е оставала на едно място. Азмашката могила, също на територията на града, е първата изцяло проучена и измежду редица завладяващи артефакти попадаме и на първата статуетка.

???????????

Снимка: By Неизвестен – Scanned old photo, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57673634

В региона на Старозагорските минерални бани се откриват площади, където се правят най-различни ритуали, а към това попадаме и на храм, чиято възраст минава 7000 години. Градът може да се похвали и с още една забавна детайлност. Под града се крият медни руди, които в древността са се считали за същинско благосъстояние, след подробен разбор, Института по археометалургични проучвания в Лондон споделя, че извлеченият метал е бил първият, до който се допира европеецът на континента. С съществуването на толкоз самостоятелни източници за прехрана, можем да подизираме, че тук животът в никакъв случай не е спирал. През 106 година сл. Хр. градът получава правото да се самоуправлява и се прекръства на Августа Траяна – в чест на император Траян.

Споменават се историческите архиви, а във времето на подем, Августа Траяна се снабдява с улици, храмове, пазари, спектакъл, конгрес, градски стени, канализация, и още доста други. Освен културни занимания, гладиаторските борби са изцяло задоволителни, за по-кръвожадните фенове на града. Особена пристрастеност се оказват изкуствата и затова в цялата околност могат да се открият фрески, бронзова и каменна пластика, както и разнообразни знаци, които отдават чест на Орфей. Жителите от времето на Римската империя се считат за заможни и топлият климат ги стимулира да строят по-сериозни имения. Формира се добре позната аристокрация, с чиято помощ градът е в сериозен подем. И в случай че има нещо, с което Августа Траяна може да се похвали, това е голямото предпочитание да се възвръща след всяка по тежка офанзива.

В историята на града, тази процедура е одобрена през вековете. Така да вземем за пример през III-IV век се следи първата офанзива на готите. Опитите им да се изправят против безконечния съперник в лицето на Римската империя, не съумява да се размине, само че градът се възвръща и укрепва. Късната древност демонстрира, че градът е бил още веднъж на пътя на най-различни спорове. Тук за следващ път се откриват артефакти, които припомнят за контакт с тогавашния император Зеонон. В негова чест се създава специфичен бронзов съд. Същият се изпраща като контролна мярка в другите римски пазари, където се развива дейна търговия. Освен търговия и разнообразни културни действия, жителите на Берое – имената също се сменят – са измежду първите, които публично одобряват Медиоланския едикт.

 Dionysus's_Procession

Снимка: By B1916 – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45960565

Неговата тежест разрешава на християните да бъдат равноправни на всички останали религии. Ако приказваме за вяра, в местността могат да се открият редица храмове, раннохристиянски църкви и още доста други. Епископът на Берое – Демофил ще взе участие във Втори космополитен събор през 342 година в Сердика (днешна София). В следствие тази чест ще бъде дадена на Константинопол през 381 година Демофил ще бъде изпратен в Константинопол през 355 година, с цел да стане патриарх на Византийската империя – най-високият вероятен сан по това време. Междувременно римският папа Либерий е изпратен на изгнание в града. В края на VI век за следващ път следва съсипия и възобновяване с ново име – Верея. Животът продължава в Средновековието и дейната помощ за император Юнистиан II.

 Tervel kaisar (705-718)

Снимка: By ChernorizetsHrabar – Собствена творба, original seal is kept in the Dumbarton Oaks Byzantine lead seal collection., CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68496489

Той съумява да си върне трона благодарение на българската армия на Тервел. За дейната поддръжка през 705 година двете страни подписват кротичък контракт. Три години по-късно императорът ще изиска да върне тази люлка на цивилизацията, с цел да бъде грубо осъден край Анхиало – антично населено място покрай Поморие. Следващият император Теодосий III Адрамит ще отстъпи дефинитивно Верея и ще даде част от Тракия. Новото помирение идва и с още помощ за Византия. Армията на Тервел ще се разправи с 30-хилядна арабски зложелател, който обсажда Константинопол. В идващите години мнозина ще желаят територията и в следствие ще се трансферира сред България и Византия. През 784 година е владенее на Византийската империя, прекръства се на Иринопол в името на императрица Ирина.

 Costantinopoli,_solido_dell'imperatrice_irene,_797-802

Снимка: By Sailko – Собствена творба, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64965625

Именно тя отделя средства за възобновяване, откакто го посещава персонално. Открит е стенна живопис от същата година, който удостоверява и потвърждава тази история. Същият гласи “ Възобновиха тази цитадела Господарите на Вселената Константин и Ирина, Премъдри и Всеславни императори. Те приканват Христос да бъде пръв защитник на правилния град. “. Можем да видим в какъв брой ранен стадий днешна Стара Загора получава своята библейска благословия. От 817 година до 860 година още веднъж ще носи името Берое. Заслуга има Крум с редица огромни военни победи. Превръща се в огромна териториална единица – комитат. Религията се оказва от изключително значение и до през днешния ден се счита, че княз Борис I приема християнството на старозагорския връх Аязмото – прочут през днешния ден като парк „ Митрополит Методий Кусев “.

Изгубени са формалните данни, които да потвърдят и този факт, редица учени би трябвало да се възползват от косвени известия в архивите, с цел да потвърдят дали това е истина или не, само че до този миг точно Стара Загора се счита за старта на покръстването. За следващ път следва прекръстване на града на Боруй – от прабългарската дума „ цитадела “. Следва следващото опожаряване от войските на Фридрих I Барбароса и неговите кръстоноснци. С рухването под османска власт идват и първите съществени беди. Градът продължава да е културен и стопански център, само че тъкмо подобен османците не са очаквали да намерят. Оказва се, че даже езикът им е задоволително безпаричен, с цел да могат да наименоват всичко, което виждат. В следствие много имената на монументи и предмети ще получат турски синоними.

 Rainakn

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=640513

Въпреки чумните епидемии и гладът, Стара Загора продължава инато да съществува, сменяйки име след име. Тук ще отворят порти класно учебно заведение, употребяващо към този момент методологията на Априловската гимназия. След него идва ред на девическо класно учебно заведение, а привлечените имена оставят светла диря в българската история. Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков и още доста други ще преподават на младите българи. От тези учелища ще излязат имена като Васил Левски и Райна Попгеоргиева. Противно на османските окупатори, жителите сами решили да сменят името на града и от Ески Загра, те се стопират на Железник. На 13 април 1871 година се взима последното и дефинитивно решение за прекръстване. По този метод Стара Загора се трансформира в първия прекръстен град още преди освобождението.

Разбира се, жителите отказвали да одобряват османското наличие. Малко преди Априлското въстание да даде своя международен отзив, старозагорци са първите, които вършат опит за въстание. За страдание същото е потушено кърваво, само че не пречупва духа на останалите. Страхът, че през днешния ден се подвигат към 1000 души и с подръчни материали могат да се трансфорат в толкоз сериозна опасност, почнала да прокарва нужният боязън измежду останалите. Длъжни сме да отбележим за протокола, че първият български байрак е изработен точно в Стара Загора и изпреварва доста всички останали, в това число и дареното Самарско знаме.

 KG_BRCC_STARA_ZAGORA_REVOLT_FLAG_1875

Снимка: By B1916 – Регионален Исторически Музей Стара Загора, starozagorskinovini.com,kultura.bg, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=49227514

Едно от последните заличавания ще пристигна по време на Руско-турската война. През лятото на 1877 година силите на ген. Гурко и ген. Столетов влизат в града. Докато градът „ тържествува “ своето избавление, силите на Сюлейман паша не престават своето нахлуване. До през днешния ден архивите споделят една съществена неточност – отвод от по-добро въоръжаване на опълченците. Въпреки сериозните борби на 31 юли, врагът превъзхожда неведнъж съветските сили и българското опълчение. Кръв се лее за всеки сантиметър, само че най-после идва време за оттегляне и евакуиране към планината. В идващите дни се прави кръвопролитие на близо 15 000 души, които по този начин и не се погребват, а в идващите години костите им ще бъдат открити. Именно тази борба се счита за първото бойно кръщене на Българското опълчение и войска.

 

 Klane_na_Stara_Zagora

Снимка: By Unknown autor, begining of 20 century – http://www.protobulgarians.com/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=39297381

И до момента в който цифрата убити пораства, останалите деца и дами са поробени и изпратени за продажба в Турция. Една година по-късно след завръщането на съветската войска, гледката е покъртителна. Животът е западнал, а още по-лошото е, че признаци за възобновление няма. Единствената пощадена постройка се оказва джамията, която и до през днешния ден продължава да стои в града като спомен за тъкмо това кръвопролитие. След освобождението градът е част от Източна Румелия, а след обединяването за следващ път се завръща в България. Един много забавен факт е, че макар всички набези, опожарявания и нападения, Стара Загора постоянно съумява да се запази и възроди, още веднъж и още веднъж.

Заглавна фотография: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44781779

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР