Как да не се излекуваме от Голямата чума в Лондон
Възникнала сред 1665 и 1666, Голямата чума не е тъкмо първият път, в койтоЛондон претърпява такава ужасна зараза на заболяването – периодически случаи в града има от доста време. Въпреки това, Голямата чума несъмнено оставя отпечатък. Според смъртните листове от тази година, през 1665 умират 68 596 души вследствие на чумата. Смята се обаче, че този брой е мощно занижен, защото групи като квакерите, да вземем за пример, не оповестяват за смъртните си случаи, а доста небогати просто са изхвърлени в всеобщи гробове без гибелта им да бъде записана. В последна сметка сред 25% и 50% от популацията на Лондон умира от чумата без никой да знае какво я провокира. В един миг се не разрешава събирането на трупове денем, тъй като когато жителите виждат какъв брой са доста, наставала суматоха. Това довежда до някои забавни способи за превенция…
Друго нещо, което лондончани имат вяра, че оказва помощ за разпространяването на чумата, са многочислените бездомни котки и кучета по улиците на града им. Дотолкова, че с формален декрет от крал Чарлз II се подрежда да „ не се позволяват прасета, кучета, котки или домашни гълъби да минават по улиците или да вървят от къща на къща “. В резултат хиляди животни са убити и неотложно заровени или изгорени. Въпреки че кучетата и котките са пренасяли бълхи, инфектирани с чума, счита се, че цялата интервенция в действителност оказва помощ на чумата, защото същите бездомни котки и кучета са направлявали доста по-опасните разпространители на чумата – плъховете.
Карта на Лондон, 1665
Може би най-съмнителното нещо, което лондончани подхващат като мярка за ограничение разпространяването на заболяването, е карантината на всяка къща, в която живее жертва на чумата, за 40 дни. Вратите на тези къщи се заключат и се маркират с огромен червен кръст, над който написа думите: „ Господи, се смили над нас “. За да се подсигурява, че никой няма да избяга, пред къщата постоянно се слагала защита.
Тъй като е било обикновено да се запечатва къща с всичките й жители към момента вътре, без значение дали са заболели или не, лондончани стартират да подкупват инспекторите, които вървят по домовете да търсят признаци на чума, да пренебрегват всевъзможни такива признаци в техния дом. Това е и една от аргументите записаните смъртни случаи да са толкоз малко. Когато не ставало с рушвет, някои напряко бягали от домовете си, оставяйки цялото си имущество, като предпочитали да живеят на улицата вместо да се заразят от чумавия в дома им или да умрат от апетит затворени.
Някои пробивали най-тънката стена на къщата си, с цел да избягат, а един мъж даже взривява входната врата със самоделна бомба от фойерверки. Но евентуално най-гениалният способ за бягство е ловът на пазачи. При него жителите на дома деликатно спускат бесилки през прозореците, с цел да ги сложат към врата на пазача долу пред къщата и да го издърпат нагоре, до момента в който не го обесят, или просто да го душат, до момента в който не им съобщи ключовете. В първия случай, тялото на стражата ще бъде дискретно изхвърлено, като се увие в чаршаф (така наподобява като тялото на жертва на чумата и надлежно никой не би го проверявал и пипал прекомерно много) и се изхвърли безогледно в преминаващата количка с мъртви. Удивително, само че в историческите извори написа, че най-малко „ партида “ охрани, което за нас през днешния ден значи към 20, са били убити по този метод от обезверени жители.
За благополучие и на жителите, и на охраните, чумата мина през есента на 1666 година и безусловно нищо ужасно не се случва с Лондон в миналото отново… Освен в случай че не броим големия пожар, който изпепелява града едвам година по-късно, като унищожава почти 85% площта му в границите на стените. Около 65 000 души са оставени без дом, а огънят изгаря и ужасно доста архиви, свързани с неотдавнашната чума, което затруднява уточняването на неща като точната смъртност и какъв брой хора се заразяват, само че съумяват да се възстановят. След това, несъмнено, и различен път са се случвали ужасни неща в Лондон през неговата доста пъстра история. Но кой брои.
