Пловдивски магистрат раздава правосъдие под звуците на песнопения
Възможно ли един арбитър да преглежда някое пипкаво данъчно дело, прехвърляйки хиляди страници фактури и счетоводни документи, и това да става под звуците на църковни песнопения? Ако съдията е някогашният към този момент началник на Пловдивския административен съд Георги Петров, това е освен допустимо, а и действителна процедура. „ Църковните песнопения си звучат тихичко в кабинета ми и по този начин, до момента в който работя, в никакъв случай не не помня за отговорността, която нося”, споделя за маниера си на работа Петров.
Още като дете баба му го посветила във вярата. „ Човек не помни от кой момент може да приказва. По същия метод и аз не зная от кой момент имам вяра в Господ”, изяснява съдията пред " Марица ".
Кабинетът му е цялостен с икони, а Пловдивският административен съд е единствената правосъдна палата в страната, в която има параклис. Георги Петров го е основал с персонални средства, а иконата на Свети Георги Зограф, настойник на дребния храм, е донесъл самичък от Света гора. Петров върви там постоянно и се труди като харизанин. „ Наименованието идва от подарявам - даряваш труда си в интерес на манастира”, изяснява съдията. Той бере маслини на Атон и почиства трапезарията наред с останалите харизани, измежду които има и други високопоставени в светския живот хора.
Петров има вяра, че властта на съдията е дадена от Бога и същинският съд след това е доста по-строг точно към съдиите. „ Като съдии ни е дадена властта да прилагаме човешкия закон, само че не би трябвало да забравяме, че след това ще отговаряме по Божия закон. Както ти съдиш, по този начин ще бъдеш съден после”, е веруюто, с което подхожда към всеки проблем.
Често споделя, че в никакъв случай не би трябвало да се не помни: зад досиетата по едно дело стоят живи хора. Затова и от време на време е толкоз мъчно един арбитър да вземе решение, отчитайки единствено обстоятелствата по делото и закона.
" Ще помня постоянно едно данъчно дело. Човекът беше работил по корабите, с цел да си храни фамилията. Плавал под либерийски байрак, единствено че не заявил приходите си. И Национална агенция за приходите си търсеха налозите. Ставаше дума за млад мъж, който умря при злополука, до момента в който течеше делото. Жена му остана вдовица с две дребни деца. Четях досиетата и си мислех по какъв начин на тази жена единствено това липсва след гибелта на мъжа - да заплаща налози. Но нямаше по какъв начин. Много умувах, усещах се недобре, откакто се произнесох в интерес на Национална агенция за приходите, но законът е безапелационен - налозите трябваше да бъдат платени. А пречупиш ли един път закона, би трябвало да станеш и да си тръгнеш, към този момент не може да си съдия”, споделя Петров.
Не му е по-лесно и когато би трябвало да анулира административен акт против потвърден извършител. В съдилищата постоянно падат наказателни постановления поради недовиждане и глупави неточности на администрацията. Например КАТ стопират някой пийнал или дрогиран да кара с гневна скорост, само че след това пропущат да сложат дата на наказателното разпореждане или сбъркват модела на колата. „ В такива случи си казваш: идващия път, когато този кара пийнал, може на пътя да е моето дете. Но законът си е закон - не може да пожелаваме от жителите да го съблюдават, а да си затваряме очите пред нарушаванията на администрацията”, обобщава Петров.
През 2007 година той основава Пловдивския административен съд и го управлява в продължение на два мандата - допреди месец. За тези 10 години е видял какви ли не безобразия на всевъзможни институции, само че въпреки всичко счита, че администрацията стартира малко по малко да внимава. „ 28 години очевидно са незадоволителни, с цел да се преодолее напълно манталитетът от предходните публични връзки. Преди 1989 година имаше един Закон за административното произвеждане, в който беше записано, че „ Административният акт е закономерен до доказване на противното”. Това даже не е хипотеза за факт, а хипотеза за право. И в този момент в законите има хипотеза за факт - смята се да вземем за пример, че брачният партньор на майката е татко на детето. А това беше хипотеза за право, смяташе се, че страната постоянно е права и жителите би трябвало да потвърждават противоположното. Има останки от това мислене и до момента, по тази причина и в доста от моите решения съм написал, че законите са наложителни както за жителите, по този начин и за администрацията”, изяснява Петров.
След 10 години на шефския пост Георги Петров става редови арбитър в Пазарджишкия административен съд. „ Много хора ми се чудят, тъй като имах предложение да отида на работа във Върховния административен съд. Не считам, че човек се ражда шеф, още по-малко пък, че моята майка ме е родила шеф. И въобще не е наложително един път като си бил началник, след това безусловно да търсиш друга такава позиция”, твърди Петров.
Всеки административен началник на съд има право единствено на два мандата. И той е уверен, че това е вярно и ненапразно по света това ограничаване съществува за куп властови позиции. „ За два мандата, в случай че си бил предан на работата си, ти се изчерпваш. Затова трети мандат не би трябвало да има”, безапелационен е той. И прибавя, че нормативно би трябвало да е регламентирано един арбитър на избран интервал от време да сменя региона, в който правораздава. Защото в Пловдив към този момент всички го познават. А в Пазарджик няма да има кой да му звъни по телефона и да пита за резултата от някое дело. Което прочее е неправилно, тъй като информации се вършат в деловодството на съда.
Когато се наливаха основите: Хора ме последваха в нищото
„ Когато през 2007 година създавахме Административния съд, нямахме постройка, бюра, компютри, нищо. Казвали са ми, че е огромен късмет да бъда първият ръководител на новия съд, само че в действителност моят късмет беше хора да тръгнат след мен в нищото”, признателен е на ориста Георги Петров. Тогава чиновниците, приели предлагането да работят с него, напущат сигурните си работни места и му гласоподават доверие. 10 години по-късно той може да изброи всички чиновници на съда по дребни имена, наясно е с проблемите им и постоянно знае, когато някой има болен в фамилията.
В " Света гора ": Харизанинът и „ История Славянобългарска”
Като харизанин, който от години подарява част от своя труд на манастира „ Св. Георги Зограф” на Света гора, Георги Петров доста пъти е виждал оригинала на „ История Славянобългарска”. „ Много обичам да чета, само че в никакъв случай не съм мислил, че човек може толкоз мощно да се развълнува от една книга. Ала когато застанах за пръв път пред „ История Славянобългарска”, писана с ръката на Паисий, бях безусловно разтресен. Но тя не е просто една книга”, споделя той. А в случай че му се наложи да тръгне на уединен остров и да има право единствено на една книга, тя ще бъде Библията.
Още като дете баба му го посветила във вярата. „ Човек не помни от кой момент може да приказва. По същия метод и аз не зная от кой момент имам вяра в Господ”, изяснява съдията пред " Марица ".
Кабинетът му е цялостен с икони, а Пловдивският административен съд е единствената правосъдна палата в страната, в която има параклис. Георги Петров го е основал с персонални средства, а иконата на Свети Георги Зограф, настойник на дребния храм, е донесъл самичък от Света гора. Петров върви там постоянно и се труди като харизанин. „ Наименованието идва от подарявам - даряваш труда си в интерес на манастира”, изяснява съдията. Той бере маслини на Атон и почиства трапезарията наред с останалите харизани, измежду които има и други високопоставени в светския живот хора.
Петров има вяра, че властта на съдията е дадена от Бога и същинският съд след това е доста по-строг точно към съдиите. „ Като съдии ни е дадена властта да прилагаме човешкия закон, само че не би трябвало да забравяме, че след това ще отговаряме по Божия закон. Както ти съдиш, по този начин ще бъдеш съден после”, е веруюто, с което подхожда към всеки проблем.
Често споделя, че в никакъв случай не би трябвало да се не помни: зад досиетата по едно дело стоят живи хора. Затова и от време на време е толкоз мъчно един арбитър да вземе решение, отчитайки единствено обстоятелствата по делото и закона.
" Ще помня постоянно едно данъчно дело. Човекът беше работил по корабите, с цел да си храни фамилията. Плавал под либерийски байрак, единствено че не заявил приходите си. И Национална агенция за приходите си търсеха налозите. Ставаше дума за млад мъж, който умря при злополука, до момента в който течеше делото. Жена му остана вдовица с две дребни деца. Четях досиетата и си мислех по какъв начин на тази жена единствено това липсва след гибелта на мъжа - да заплаща налози. Но нямаше по какъв начин. Много умувах, усещах се недобре, откакто се произнесох в интерес на Национална агенция за приходите, но законът е безапелационен - налозите трябваше да бъдат платени. А пречупиш ли един път закона, би трябвало да станеш и да си тръгнеш, към този момент не може да си съдия”, споделя Петров.
Не му е по-лесно и когато би трябвало да анулира административен акт против потвърден извършител. В съдилищата постоянно падат наказателни постановления поради недовиждане и глупави неточности на администрацията. Например КАТ стопират някой пийнал или дрогиран да кара с гневна скорост, само че след това пропущат да сложат дата на наказателното разпореждане или сбъркват модела на колата. „ В такива случи си казваш: идващия път, когато този кара пийнал, може на пътя да е моето дете. Но законът си е закон - не може да пожелаваме от жителите да го съблюдават, а да си затваряме очите пред нарушаванията на администрацията”, обобщава Петров.
През 2007 година той основава Пловдивския административен съд и го управлява в продължение на два мандата - допреди месец. За тези 10 години е видял какви ли не безобразия на всевъзможни институции, само че въпреки всичко счита, че администрацията стартира малко по малко да внимава. „ 28 години очевидно са незадоволителни, с цел да се преодолее напълно манталитетът от предходните публични връзки. Преди 1989 година имаше един Закон за административното произвеждане, в който беше записано, че „ Административният акт е закономерен до доказване на противното”. Това даже не е хипотеза за факт, а хипотеза за право. И в този момент в законите има хипотеза за факт - смята се да вземем за пример, че брачният партньор на майката е татко на детето. А това беше хипотеза за право, смяташе се, че страната постоянно е права и жителите би трябвало да потвърждават противоположното. Има останки от това мислене и до момента, по тази причина и в доста от моите решения съм написал, че законите са наложителни както за жителите, по този начин и за администрацията”, изяснява Петров.
След 10 години на шефския пост Георги Петров става редови арбитър в Пазарджишкия административен съд. „ Много хора ми се чудят, тъй като имах предложение да отида на работа във Върховния административен съд. Не считам, че човек се ражда шеф, още по-малко пък, че моята майка ме е родила шеф. И въобще не е наложително един път като си бил началник, след това безусловно да търсиш друга такава позиция”, твърди Петров.
Всеки административен началник на съд има право единствено на два мандата. И той е уверен, че това е вярно и ненапразно по света това ограничаване съществува за куп властови позиции. „ За два мандата, в случай че си бил предан на работата си, ти се изчерпваш. Затова трети мандат не би трябвало да има”, безапелационен е той. И прибавя, че нормативно би трябвало да е регламентирано един арбитър на избран интервал от време да сменя региона, в който правораздава. Защото в Пловдив към този момент всички го познават. А в Пазарджик няма да има кой да му звъни по телефона и да пита за резултата от някое дело. Което прочее е неправилно, тъй като информации се вършат в деловодството на съда.
Когато се наливаха основите: Хора ме последваха в нищото
„ Когато през 2007 година създавахме Административния съд, нямахме постройка, бюра, компютри, нищо. Казвали са ми, че е огромен късмет да бъда първият ръководител на новия съд, само че в действителност моят късмет беше хора да тръгнат след мен в нищото”, признателен е на ориста Георги Петров. Тогава чиновниците, приели предлагането да работят с него, напущат сигурните си работни места и му гласоподават доверие. 10 години по-късно той може да изброи всички чиновници на съда по дребни имена, наясно е с проблемите им и постоянно знае, когато някой има болен в фамилията.
В " Света гора ": Харизанинът и „ История Славянобългарска”
Като харизанин, който от години подарява част от своя труд на манастира „ Св. Георги Зограф” на Света гора, Георги Петров доста пъти е виждал оригинала на „ История Славянобългарска”. „ Много обичам да чета, само че в никакъв случай не съм мислил, че човек може толкоз мощно да се развълнува от една книга. Ала когато застанах за пръв път пред „ История Славянобългарска”, писана с ръката на Паисий, бях безусловно разтресен. Но тя не е просто една книга”, споделя той. А в случай че му се наложи да тръгне на уединен остров и да има право единствено на една книга, тя ще бъде Библията.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ