Възможно ли е синтетичен магнитен балон, нещо като мини магнитосфера,

Възможно ли е синтетичен магнитен балон, нещо като мини магнитосфера, да отбрани екипажите, които в бъдеще ще пътуват към Марс от смъртоносната галактическа радиация?

Напоследък от ден на ден хора показват растящо предпочитание да се изпрати пилотиран галактически транспортен съд към Марс, освен това колкото е допустимо по-скоро. В същото време към момента няма решение на един от най-сложните въпроси при такова пътешестване – по какъв начин да се отбрани екипажът от смъртоносните равнища на радиация, преди въобще да е достигнал до Червената планета?

Първият проблем са галактическите лъчи, протони движещи се със извънредно висока скорост и идващи отвън нашата слънчева система. Голяма част от тях не могат да доближат Земята, тъй като са блокирани от магнитното поле, което я обгръща, а съвсем всички останали са блокирани от атмосферата на нашата планета.

Вторият проблем идва непосредствено от Слънцето. То също разпръсква електрони и протони и посредством слънчевия вятър те идват към нас. Този безоблачен вятър съвсем е обезвреден от магнитосферата на планетата, само че когато се излезе от нея, тази отбрана липсва.

Защитата на астронавтите от слънчевия вятър може да бъде релативно по-лесна. По-дебели стени на галактическия транспортен съд като цяло са задоволителни с цел да защитят хората в него.

Не е по този начин обаче с галактическите лъчи. Протоните, от които са формирани галактическите лъчи, имат повече сила и изискват по-сложна отбрана. Наред с това, не постоянно галактическите лъчи съдържат единствено протони. Понякога те съставляват хелиево ядро – два протона и два неутрона. Това ги трансформира в нещо като патрони – доста бързи и с четири пъти по-голяма маса от протоните на елементарния безоблачен вятър. Когато се сблъскат с някаква материя, примерно стените на галактическия транспортен съд, те се разпадат до атоми и изпълват пространството с радиация.

Космическите лъчи съставляват заредени частици, които обаче, могат да бъдат спрени от дребна магнитосфера заобикаляща кораба. Ако сходен балон може да бъде построен на самия транспортен съд, тогава и дебелината на външните стени на кораба няма да бъде нужно да е толкоз огромна и корабът няма да бъде толкоз тежък.

За страдание нещо сходно към момента не е допустимо да бъде реализирано и се създава единствено теоритично. Има няколко компютърни теста, направени неотдавна на сходни магнитни щитове, които са посочили доста понижаване на радиацията, която би стигнала до астронавтите.  За да се построи сходен магнитен щит на кораба обаче, е нужно да се натоварят редица нови материали и съоръжение. Това ще усили размера и масата му, което усложнява полета.

Засега планът е единствено в дизайнерски етап. Скоро обаче следва да бъде основан самият магнитен балон и да се тества действително неговата работа. Учените към този момент се сплотяват към изказванието, че сходен магнитен балон е вероятен. Остава да се види дали това ще бъде решението отварящо вратите към по-далечни полети в космоса.