Възможно ли е САЩ да навлязат в ново загубено десетилетие

Възможно ли е Съединени американски щати да навлязат в ново " изгубено десетилетие " на фондовите пазари? Това е въпрос, който стартира да вълнува както самостоятелните вложители, по този начин и институционалните играчи. Под термина " изгубено десетилетие " нормално се схваща интервал от 10 години, в който действителната възвръщаемост на фондовия пазар е нулева или даже негативна. Историята на американските пазари познава такива интервали и въпросът през днешния ден е дали сме на прага на следващия подобен стадий.Исторически видяно, сходни епизоди към този момент са се случвали. Голямата меланхолия след 1929 година, интервалът на стагфлация от 60-те и 70-те години, както и дот-ком балонът и последвалата финансова рецесия при започване на XXI век са единствено някои от образците. Във всеки от тези случаи пазарът е минал през години на слаб или никакъв напредък, като действителната рентабилност постоянно е била погълната от инфлацията.Днес, няколко основни фактора карат анализаторите да повдигат въпроса дали следва ново изгубено десетилетие. Един от главните причини е обвързван с равнището на лихвите в стопанската система. Федералният запас на Съединени американски щати, след повече от десетилетие на ниски или даже нулеви лихви, се върна към по-рестриктивна политика за битка с инфлацията. Реалните лихвени проценти сега са доста по-високи, което има директно отражение върху оценките на активите, изключително при акции с висока дълготрайност на паричните потоци като софтуерните компании. Високите лихви освен понижават цената на бъдещите облаги, само че и провокират пренасочване на капитала към по-сигурни принадлежности като облигации.Вторият фактор е обвързван с оценките на американските акции. В момента S&P 500 се търгува при съотношения цена/печалба (P/E) и Shiller CAPE, които исторически са свързвани с по-слаба бъдеща възвръщаемост. Shiller CAPE показателят, да вземем за пример, се намира на равнища към 34x, което допуска действителна рентабилност от към 3-4% годишно при оптимистичен сюжет. Освен това, показателят е доминиран от няколко мегакап компании, свързани с изкуствения разсъдък, чийто напредък и доходи са мощно подвластни от пазарните упования и достъпа до капитал. Всяко изстудяване на ентусиазма към AI може да докара до съществени корекции в цените на тези акции и, затова, на целия показател.Друг значителен риск произтича от фискалната политика на Съединени американски щати. Държавният дълг надвишава 33 трилиона $, а дефицитите не престават да са структурно високи. Ако вложителите стартират да губят доверие в платежоспособността на страната или устойчивостта на дълговата политика, това може да докара до растеж в доходността по облигациите, което още веднъж би оказало напън върху оценките на акциите.Не на последно място, геополитическата неустановеност остава висок фактор. Конфликти в Близкия Изток, напрежения сред Китай и Тайван, или внезапна ескалация в комерсиалните връзки сред Съединени американски щати и други световни стопански системи могат да изиграят ролята на систематичен потрес, който да тласне вложителите към по-нискорискови активи. В подобен сюжет американският пазар също ще пострада, изключително в случай че бъде наранено доверието в $ като международна аварийна валута.Разбира се, има и значително причини срещу концепцията, че следва изгубено десетилетие. Един от най-силните от тях е иновационната интензивност в Съединени американски щати. Технологиите, свързани с изкуствен интелект, автоматизацията, квантовите калкулации и биотехнологиите могат да доведат до нова индустриална гражданска война. Това от своя страна може да поддържа резистентен напредък на облагите и повишение на продуктивността, което ще компенсира част от негативите на високите лихви.Американският финансов пазар също по този начин остава извънредно еластичен. Достъпът до капитал, развиването на различни пазари като частни фондове, както и все по-голямото присъединяване на самостоятелни вложители основават устойчива екосистема за напредък. Ако ФЕД успее да овладее инфлацията без сериозна криза, и в това време стопанската система резервира своя ритъм на нововъведения, капацитетът за напредък в действително изражение не трябва да бъде подценяван.Оценъчните модели, въпреки и да алармират за по-ниска рентабилност, не изключват опция за позитивна действителна възвръщаемост. Така да вземем за пример, Forward P/E на S&P 500 се намира към 20x, което при резистентен напредък на облагите може да бъде целесъобразно. Buffett Indicator, който мери пазарната капитализация по отношение на Брутният вътрешен продукт, също е над историческите си междинни равнища, само че не е на рисковите стойности от 2021 г.Не бива да се подценява и резултатът на инфлацията върху действителната рентабилност. Ако Съединени американски щати съумеят да поддържат инфлация към 2% и лихвите последователно намалеят през втората половина на десетилетието, оценките на акциите ще получат поддръжка. В подобен сюжет даже и сдържан напредък на корпоративните облаги може да обезпечи приемлива възвръщаемост.В умозаключение, рискът от изгубено десетилетие в действителност съществува. Той е подсилен от макроикономически фактори като високи лихви, високи оценки и фискални несъответствия. Но в това време иновационният капацитет, гъвкавостта на американския пазар и опцията за следена инфлация дават съображение за сдържан оптимизъм. Инвеститорите, изключително дълготрайните, би трябвало да се приготвят не толкоз за цялостен застой, що се касае за интервал на по-ниска рентабилност, в който подборът на активи и уравновесеното портфолио ще играят основна роля. Престоят на показателите може да се окаже условен, в случай че се намерят качествени компании в растящи браншове, които да компенсират слабостта на необятния пазар. Така или другояче, бъдещето на американския фондов пазар през идващите 10 години остава нестабилно, само че надалеч не е предрешено в отрицателна посока.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.