Националният форум за преход към сетълмент T+1 постави ясен акцент

Националният конгрес за преход към сетълмент T+1 сложи явен акцент върху една от най-важните инфраструктурни промени за финансовия пазар в последните десетилетия – съкращаването на времето за сетълмент на покупко-продажби с финансови принадлежности. Конференцията събра представители на регулатори, тържища, депозитари, капиталови медиатори и пазарни участници, които разискаха не просто техническите параметри на прехода, а стратегическите последствия за ликвидността, риска и конкурентоспособността на българския пазар.Преминаването към T+1 значи, че покупко-продажбите ще се уреждат един работен ден след сключването им, вместо досегашния стандарт T+2. На пръв взор това наподобява като чисто оперативна смяна, само че в действителност става дума за фундаментално пренареждане на метода, по който действа пазарната инфраструктура. По-краткият сетълмент понижава кредитния и контрагентния риск, лимитира потребността от обезпечения и прави системата по-устойчива при стресови сюжети. Именно тези причини стоят в основата на световната наклонност към ускорение на сетълмента.Примерите от огромните пазари към този момент са налице. Съединените щати минаха към T+1 през 2024 година, като процесът бе подготвян години наред с дейното присъединяване на всички звена – от клиринг и депозитари до брокери и институционални вложители. Първоначалните опасения за оперативни усложнения и спад на ликвидността не се оправдаха. Напротив, пазарът съумя да се приспособява относително гладко, а по-бързият сетълмент се трансформира в нов стандарт, който усъвършенства ръководството на риска и понижи систематичните експозиции. Канада също се причисли към този модел, а в Европа тематиката към този момент е във фокуса на регулаторите и пазарните инфраструктури.Именно европейският подтекст е основен за България. Като относително дребен и отворен пазар, локалната екосистема няма лукса да изостава структурно от водещите практики. Преходът към T+1 се преглежда освен като мярка за повишение на сигурността, само че и като инструмент за по-добра интеграция със западните пазари. В свят, в който капиталът се движи с все по-висока скорост, всяко софтуерно или процедурно закъснение се трансформира в конкурентен минус.По време на форума бе очебийно, че действителните провокации не са концептуални, а организационни. По-краткият сетълмент изисква по-бърза обработка на покупко-продажби, по-добра синхронизация сред участниците и по-висока степен на автоматизация. За капиталовите медиатори това значи вложения в системи, промени в работните процеси и по-строга дисциплинираност при ръководството на ликвидността. За депозитарите и клиринговите институции – оптимизация на циклите и по-тясна съгласуваност с интернационалните инфраструктури.В същото време изгодите не се изчерпват с ръководството на риска. По-бързият сетълмент освобождава капитал, понижава нуждата от финансиране „ сред датите “ и евентуално прави търговията по-ефективна за дейните участници. За институционалните вложители това значи по-добро потребление на ресурсите, а за пазара като цяло – по-висока оперативна прелест. В дълготраен проект сходни промени могат да окажат позитивен резултат върху ликвидността, изключително в случай че са съчетани с други промени и тласъци за присъединяване.Интересен акцент в полемиките бе и въпросът за синхронизацията сред другите класове активи и пазари. При T+1 всяко разминаване сред валутни, финансови и деривативни пазари става по-видимо. Това слага на дневен ред потребността от по-добра съгласуваност освен на национално, само че и на районно равнище. В този смисъл преходът към T+1 не е изолирана промяна, а част от по-широк развой на рационализация на пазарната инфраструктура.Общият звук на форума бе прагматичен. Участниците не подцениха сложността на процеса, само че и не го показаха като неизпълним. Опитът на други пазари демонстрира, че при добра подготовка и явен график рисковете могат да бъдат ръководени. По-важното е, че отлагането на сходна стъпка носи свои лични опасности – риск от маргинализация и отдалечаване от световните стандарти.Преходът към T+1 е още едно доказателство, че финансовите пазари се движат в посока по-висока скорост, по-нисък риск и по-голяма софтуерна интеграция. За България това е тест за зрялост на пазарната екосистема и способността ѝ да се приспособява към световните промени. Форумът ясно сподели, че тематиката към този момент не е „ дали “, а „ по какъв начин “ и „ по кое време “. И точно от отговорите на тези въпроси ще зависи до каква степен локалният пазар ще успее да се нарежда съответно в новата среда.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.