На бюджета му предстоят сериозни дългови плащания
България към този момент съумя да пласира първите си две облигационни излъчвания в условия, когато страната сменя паричната си единица от лв. в евро.
Аукционът на първата емисия, която излезе на пазара, се организира на 19 януари. Това бяха двегодишни облигации с общ номинал 150 млн. евро, които носят рента от 2.25% годишно и рентабилност от 2.33 %. Втората емисия бе пласирана напълно неотдавна - на 26 януари. Нейният номинал още веднъж е 150 млн. евро. Тези облигации обаче са петгодишни и носят рента от 2.75%, като постигнатата по тях рентабилност е 2.94 %.
Доколко въпросните излъчвания за общо 300 млн. евро са сполучливи, е мъчно да се каже, тъй като няма база за съпоставяне. Липсват излъчвания със сходни параметри като пазар, срочност и валута, с цел да проверим дали влизането в еврозоната в действителност води до понижаване на цената, която бюджетът заплаща за взимане на дълг.
България остава една от страните в Европейски Съюз с най-ниско съответствие на дълг към Брутният вътрешен продукт
В края на третото тримесечие на 2025 година съотношението на брутния държавен дълг към Брутният вътрешен продукт в еврозоната възлиза на 88,5%
База за съпоставяне обаче скоро ще се появи, защото е съвсем несъмнено, че нови, и то обилни по размер излъчвания ще бъдат препоръчани. Ако не от държавното управление в оставка, то от служебния кабинет. Аргумент за това е освен нуждата от финансиране на настоящите огромни държавни разноски, само че и идният падеж на две големи по мярка облигационни отговорности. Ако погледнете Бюлетин " Дълг и гаранции на подсектор " Централно ръководство " за ноември 2025 година в статистиката на страницата на Министерството на финансите (Бюлетинът за декември още не е излязъл), ще видите, че на 24 февруари 2026-а падежира петгодишна облигационна емисия с общ номинал 1.7 милиарда лв., или близо 869.2 млн. евро. Впрочем тя е с нулева рента и рентабилност от 0.02% годишно.
Еднократното погасяване на такова обвързване изисква авансово струпване на ликвидност, с цел да не натовари държавния бюджет, който така и така е мощно разтърсен заради разюзданата проразходна политика, водена няколко години наред, както и поради обстоятелството, че е в удължителен интервал поради неналичието на гласуван постоянен бюджет за 2026-а. А това води до редица законови ограничавания.
Не бива да забравяме, че след февруарското огромно дългово заплащане, съгласно бюлетина на финансовото ведомство, има и още едно. То е през юли 2026-а и е за 802.75 млн. лв., или за близо 410.44 млн. евро. За него също ще би трябвало предварителна подготовка, изключително в случай че към този миг още веднъж сме със служебно държавно управление и без постоянен бюджет за 2026-а. А това напълно не е изключено като вид.
България е страната в Европейски Съюз с най-нисък външен дълг
Той е в размер на 23.9% от БВП
Аукционът на първата емисия, която излезе на пазара, се организира на 19 януари. Това бяха двегодишни облигации с общ номинал 150 млн. евро, които носят рента от 2.25% годишно и рентабилност от 2.33 %. Втората емисия бе пласирана напълно неотдавна - на 26 януари. Нейният номинал още веднъж е 150 млн. евро. Тези облигации обаче са петгодишни и носят рента от 2.75%, като постигнатата по тях рентабилност е 2.94 %.
Доколко въпросните излъчвания за общо 300 млн. евро са сполучливи, е мъчно да се каже, тъй като няма база за съпоставяне. Липсват излъчвания със сходни параметри като пазар, срочност и валута, с цел да проверим дали влизането в еврозоната в действителност води до понижаване на цената, която бюджетът заплаща за взимане на дълг.
България остава една от страните в Европейски Съюз с най-ниско съответствие на дълг към Брутният вътрешен продукт
В края на третото тримесечие на 2025 година съотношението на брутния държавен дълг към Брутният вътрешен продукт в еврозоната възлиза на 88,5%
База за съпоставяне обаче скоро ще се появи, защото е съвсем несъмнено, че нови, и то обилни по размер излъчвания ще бъдат препоръчани. Ако не от държавното управление в оставка, то от служебния кабинет. Аргумент за това е освен нуждата от финансиране на настоящите огромни държавни разноски, само че и идният падеж на две големи по мярка облигационни отговорности. Ако погледнете Бюлетин " Дълг и гаранции на подсектор " Централно ръководство " за ноември 2025 година в статистиката на страницата на Министерството на финансите (Бюлетинът за декември още не е излязъл), ще видите, че на 24 февруари 2026-а падежира петгодишна облигационна емисия с общ номинал 1.7 милиарда лв., или близо 869.2 млн. евро. Впрочем тя е с нулева рента и рентабилност от 0.02% годишно.
Еднократното погасяване на такова обвързване изисква авансово струпване на ликвидност, с цел да не натовари държавния бюджет, който така и така е мощно разтърсен заради разюзданата проразходна политика, водена няколко години наред, както и поради обстоятелството, че е в удължителен интервал поради неналичието на гласуван постоянен бюджет за 2026-а. А това води до редица законови ограничавания.
Не бива да забравяме, че след февруарското огромно дългово заплащане, съгласно бюлетина на финансовото ведомство, има и още едно. То е през юли 2026-а и е за 802.75 млн. лв., или за близо 410.44 млн. евро. За него също ще би трябвало предварителна подготовка, изключително в случай че към този миг още веднъж сме със служебно държавно управление и без постоянен бюджет за 2026-а. А това напълно не е изключено като вид.
България е страната в Европейски Съюз с най-нисък външен дълг
Той е в размер на 23.9% от БВП
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ