Възможно ли е да си обичал някой толкова силно и

Възможно ли е да си обичал някой толкоз мощно и любовта да си отиде? Възможно ли е да не искаш да целуваш устни, за които до през вчерашния ден си умирал? Възможно ли е да мразиш този, който безусловно си обичал? И си се клел във честност. И той е бил целия ти свят. Щастието. Смисълът.

Кога свършва любовта и стартира омразата? Колко би трябвало да си засегнат, с цел да мразиш този, който си обичал? Нима прошката и разкаянието може да върнат любовта назад в сърцето ти? И прекомерно късно ли е за любовта?

Любов в точния момент – или обичаш в този момент, или в никакъв случай не ще ти се даде този късмет. Ами в случай че в този момент не си подготвен. Всъщност, ти в никакъв случай няма да бъдеш подготвен да обичаш. Просто го правиш. Любовта извира от теб. Но и бързо си отива. Тогава, когато има повече болежка, вместо наслада. Тогава, когато индивидът, в който си се влюбил най-сетне смъква своята маска и разбираш, че си влюбена в чужд. Кога си отива любовта и какво да вършим, когато това стане?

Ето кои са аргументите, заради които изпитваш неприятни усеща към своя сътрудник.  

Отегчена си

Любовта трае три години. Но от време на време и много по-малко. А неналичието на обич си проличава в връзките сред мъжа и дамата. Просто се трансформират. Заедно с целувките и милувките. Не е същото. Интимността става все по-рядка, а всекидневието ви сиво. Отегчаваш се. От него. От любовта. От живота. И започваш да изпитваш странни и смесени усеща. Но на кого си ядосана? Ако огънят е изгаснал, ами разпали го. Върни онази искра, която и двамата ви палеше. Давай, какво още чакаш?

Той се е трансформирал

Промяната е хубаво нещо. Тя е потребна. Но единствено смяната към по-добро. Но същинският въпрос е дали човек е податлив към нея? Или в действителност смяната е маската, която смъкваме, когато към този момент свикнем с даден човек. И сме твърдо уверени, че той към този момент е толкоз влюбен в нас и привикнал с нас, че няма никакъв късмет да не одобри същинското ни аз.

Той не е този, в който се влюби първоначално. Сега, ти имаш възприятието, че живееш с различен човек. Непознат за теб. И това те вбесява. Но на кого се ядосваш? На него, че те излъга или на себе си, че не съумя да видиш същинския му облик, заслепена от любовта?

Крие нещо от теб

Тайните, които крият двама сътрудници един от различен са най-големият и рисков зложелател на сполучливата връзка. Те са разрушителни, а подозренията за тях и догатките какво може да крие той от теб са мъчителни и провокират стихия от страсти. Все неприятни. Емоции, които се трансформират в ненавист. Защото в съзнанието ти изникват най-черните мисли – за невярност, изменничество, липсва на обич. И започваш да се настройваш отрицателно към твоя сътрудник, който крие нещо от теб. И по този начин последователно любовта се трансформира в ненавист, липса на доверие, боязън. А по този начин го обичаше…

Не чувстваш същото като преди

Тази специфична връзка, която имаше преди с него в този момент я няма. Отишла си е, само че не си усетила по кое време. Може би по този начин ви е било писано. И любовта ви не е била вечно. Любовта ви е имала период на валидност, а време минава толкоз бързо и незабелязано, че не си забелязала по кое време ви е напуснала. Вече не усещаш тази специфична връзка, която имахте двамата. Толкова бяхте свързани, че не ви бях нужни думи, с цел да се разбирате. Но уви – от време на време любовта не е като в приказките, а по-скоро трагични филми, които пък показват действителността.

Но кой не обича сладникавите неистини, които по този начин добре хранят сърцето?