Патриаршеско и Синодално Рожденственско послание
Възлюбени в Господа рожби на Светата ни черква,
Пред прага на още една година от дългия низ на времето, броени дни преди с нова вяра за бъдещето да се поздравим с Новолетието, още веднъж означаваме единственото същински ново събитие в историята на човечеството – Рождеството по плът на Божия Син и наш Господ Иисус Христос. С най-дълбока духовна наслада и посредством популяризираме тайнството на Богочовечеството, ставайки очевидци на откриването на умълчаваната от безконечни времена загадка (вж. Рим. 14:24), която свети деятел Павел заслужено назовава „ велика загадка на благочестието “, тъй като, ето: „ Бог се яви в плът “ (1 Тим. 3:16). Бог, Който „ в остаряло време доста пъти и по доста способи приказва на отците посредством пророците “ (Евр. 1:1), през днешния ден, в лицето на Своя Единороден Син, се ражда като Човек и заживява измежду индивиди, та с това да извърши това обновяване на нашата природа, което само можеше да я върне още веднъж към първичната ѝ хубост и съвършенство.
Божият Син пристигна в нашия свят безшумно и с божествено примирение, беше посрещнат не с искра и царствени почести, а с удивлението на витлеемските пастири, които първи се удостоиха да чуят ангелското благовестие: „ Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ “ (Лука. 2:11). На това примирение Той ни учи и до през днешния ден (вж. Мат. 11:29).
Божият Син пристигна измежду нас и беше един от нас, с цел да извърши в напълно смирение волята на Своя Небесен Отец (вж. Йоан. 6:38-40). Това смирение Той ни завеща като правилен залог за нашето „ постоянно избавление “ (Евр. 5:8-9). Той пристигна сред нас изпълнен „ с берекет и истина “ (Йоан. 1:14), с изгаряща Го ревнивост по Дома и делото на Неговия и наш Небесен Отец (вж. Йоан. 2:17). И въпреки и преклонен пред волята на Отца, Той „ поучаваше като подобен, който има власт “ (Мат. 7:29). Тази ревнивост и безкомпромисност във връзка с Божията воля и нейното реализиране в света също ни завеща, с цел да бъдем ние почтени и правилни „ рожби Божии “ (Йоан. 1:12), „ наследници Божии “ и „ сънаследници на Христа “ (Рим. 8:17).
Най-много от всичко обаче ние би трябвало да възприемем и оценим истината, че Господ се роди и стана човек, с цел да свидетелства за безкрайната Божия обич към индивида (1 Йоан. 4:9-10), тъй като Бог „ желае да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината “ (1 Тим. 2:4). Тази божествена и богоподражателна обич Господ освен ни завеща, като най-верен белег за принадлежността ни към Него и Неговата Църква (вж. Йоан. 13:35), само че и ни заповяда като Своя заповед към всекиго от нас: „ Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго “ (Йоан. 13:34). Тази е най-важната Негова заповед към нас – заповедта, която би трябвало да съблюдаваме с най-голямо старание, тъй като в нейното спазване реализираме и най-високото богоподражателство, на което сме способни.
Тази християнска обич има най-различни изражения, само че единственото непрекъснато удостоверение и симптом за нея е това, че тя е деятелна обич – обич, която не е на думи, а на каузи: „ … гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; пътешественик бях, и Ме прибрахте “ (Мат. 25:35). Днес – в деня на Христовото Рождество, когато Божият Син идва в нашия свят поради всички нас, Църквата с особена упоритост напомня таман за това. Нека демонстрираме тази обич с делата си – освен в този блажен ден, само че и във всички дни от нашия живот! Нека мислите и дейностите ни непрекъснато да бъдат ориентирани към всички тези към нас, които са в потребност или в неволя, изоставени или отхвърлени от обществото, страдащи от едно или друго физическо или духовно страдалчество! Само тогава ще можем същински и почтено да посрещнем Богомладенеца в нашите сърца и с чиста и светла наслада да честваме този свят празник.
Човешкото страдалчество и болката са на всички места към нас. Те ни заобикалят от всички страни и настоятелно ни приканват към това съчувствие и състрадание, което пръв ни сподели Богочовекът Христос. Като Негови възпитаници, членове на Неговата Църква, именуващи се с Неговото име, ние сме призвани от Господа с всичките си сили и съгласно опциите си да демонстрираме благосклонност и поддръжка за всички страдащи и нуждаещи се. От нас се чака да бъдем и милосърдни, както и Небесният наш Отец „ е доброжелателен “ (Лука. 6:35-36). Тогава и Раждащият се през днешния ден във Витлеем Младенец ще е в нас и с нас във всички дни и години на земния ни живот и ще ни укрепва с божествената Си берекет.
Светлината, изгряла в нашия свят с Неговото Рождество, свети и през днешния ден. Той е и остава с нас завинаги (вж. Мат. 28:20), като и до през днешния ден продължава да ни припомня, че ние сме „ солта на земята “ и „ светлината на света “ (Мат. 5:13-14). Да бъдем почтени за Него и за високото си предопределение! Да не се грижим единствено за личното си благоденствие, само че да обърнем поглед към индивида до нас, към неговото страдалчество, и като съзрем в него Самия Христос, имайки всеки път пред очи дивното Божие състрадание към нас, да му подражаваме съгласно силите си! Нека нашето състрадание и жертвена, христоподражателна обич към близък бъдат и същинско благовестие освен със слово, само че и с дело. Тогава и божественият Младенец, чието Рождество честваме през днешния ден, ще посети сърцата и домовете ни, ще ни съгрее със Своята божествена обич и като ни възлюби до дъно (вж. Йоан. 13:1), ще пребъде с нас завинаги като в Свое възжелано „ жилище “ (Йоан. 14:23).
Отечески поздравяваме с Христовото Рождество всички рожби на светата ни Църква, в рамките на Родината ни и надалеч от нея, благопожелавайки здраво здраве, мир и берекет от Господа!
Любовта и милостта на Родилия се през днешния ден Богомладенец, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
Честито Рождество Христово!
Пред прага на още една година от дългия низ на времето, броени дни преди с нова вяра за бъдещето да се поздравим с Новолетието, още веднъж означаваме единственото същински ново събитие в историята на човечеството – Рождеството по плът на Божия Син и наш Господ Иисус Христос. С най-дълбока духовна наслада и посредством популяризираме тайнството на Богочовечеството, ставайки очевидци на откриването на умълчаваната от безконечни времена загадка (вж. Рим. 14:24), която свети деятел Павел заслужено назовава „ велика загадка на благочестието “, тъй като, ето: „ Бог се яви в плът “ (1 Тим. 3:16). Бог, Който „ в остаряло време доста пъти и по доста способи приказва на отците посредством пророците “ (Евр. 1:1), през днешния ден, в лицето на Своя Единороден Син, се ражда като Човек и заживява измежду индивиди, та с това да извърши това обновяване на нашата природа, което само можеше да я върне още веднъж към първичната ѝ хубост и съвършенство.
Божият Син пристигна в нашия свят безшумно и с божествено примирение, беше посрещнат не с искра и царствени почести, а с удивлението на витлеемските пастири, които първи се удостоиха да чуят ангелското благовестие: „ Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ “ (Лука. 2:11). На това примирение Той ни учи и до през днешния ден (вж. Мат. 11:29).
Божият Син пристигна измежду нас и беше един от нас, с цел да извърши в напълно смирение волята на Своя Небесен Отец (вж. Йоан. 6:38-40). Това смирение Той ни завеща като правилен залог за нашето „ постоянно избавление “ (Евр. 5:8-9). Той пристигна сред нас изпълнен „ с берекет и истина “ (Йоан. 1:14), с изгаряща Го ревнивост по Дома и делото на Неговия и наш Небесен Отец (вж. Йоан. 2:17). И въпреки и преклонен пред волята на Отца, Той „ поучаваше като подобен, който има власт “ (Мат. 7:29). Тази ревнивост и безкомпромисност във връзка с Божията воля и нейното реализиране в света също ни завеща, с цел да бъдем ние почтени и правилни „ рожби Божии “ (Йоан. 1:12), „ наследници Божии “ и „ сънаследници на Христа “ (Рим. 8:17).
Най-много от всичко обаче ние би трябвало да възприемем и оценим истината, че Господ се роди и стана човек, с цел да свидетелства за безкрайната Божия обич към индивида (1 Йоан. 4:9-10), тъй като Бог „ желае да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината “ (1 Тим. 2:4). Тази божествена и богоподражателна обич Господ освен ни завеща, като най-верен белег за принадлежността ни към Него и Неговата Църква (вж. Йоан. 13:35), само че и ни заповяда като Своя заповед към всекиго от нас: „ Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго “ (Йоан. 13:34). Тази е най-важната Негова заповед към нас – заповедта, която би трябвало да съблюдаваме с най-голямо старание, тъй като в нейното спазване реализираме и най-високото богоподражателство, на което сме способни.
Тази християнска обич има най-различни изражения, само че единственото непрекъснато удостоверение и симптом за нея е това, че тя е деятелна обич – обич, която не е на думи, а на каузи: „ … гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; пътешественик бях, и Ме прибрахте “ (Мат. 25:35). Днес – в деня на Христовото Рождество, когато Божият Син идва в нашия свят поради всички нас, Църквата с особена упоритост напомня таман за това. Нека демонстрираме тази обич с делата си – освен в този блажен ден, само че и във всички дни от нашия живот! Нека мислите и дейностите ни непрекъснато да бъдат ориентирани към всички тези към нас, които са в потребност или в неволя, изоставени или отхвърлени от обществото, страдащи от едно или друго физическо или духовно страдалчество! Само тогава ще можем същински и почтено да посрещнем Богомладенеца в нашите сърца и с чиста и светла наслада да честваме този свят празник.
Човешкото страдалчество и болката са на всички места към нас. Те ни заобикалят от всички страни и настоятелно ни приканват към това съчувствие и състрадание, което пръв ни сподели Богочовекът Христос. Като Негови възпитаници, членове на Неговата Църква, именуващи се с Неговото име, ние сме призвани от Господа с всичките си сили и съгласно опциите си да демонстрираме благосклонност и поддръжка за всички страдащи и нуждаещи се. От нас се чака да бъдем и милосърдни, както и Небесният наш Отец „ е доброжелателен “ (Лука. 6:35-36). Тогава и Раждащият се през днешния ден във Витлеем Младенец ще е в нас и с нас във всички дни и години на земния ни живот и ще ни укрепва с божествената Си берекет.
Светлината, изгряла в нашия свят с Неговото Рождество, свети и през днешния ден. Той е и остава с нас завинаги (вж. Мат. 28:20), като и до през днешния ден продължава да ни припомня, че ние сме „ солта на земята “ и „ светлината на света “ (Мат. 5:13-14). Да бъдем почтени за Него и за високото си предопределение! Да не се грижим единствено за личното си благоденствие, само че да обърнем поглед към индивида до нас, към неговото страдалчество, и като съзрем в него Самия Христос, имайки всеки път пред очи дивното Божие състрадание към нас, да му подражаваме съгласно силите си! Нека нашето състрадание и жертвена, христоподражателна обич към близък бъдат и същинско благовестие освен със слово, само че и с дело. Тогава и божественият Младенец, чието Рождество честваме през днешния ден, ще посети сърцата и домовете ни, ще ни съгрее със Своята божествена обич и като ни възлюби до дъно (вж. Йоан. 13:1), ще пребъде с нас завинаги като в Свое възжелано „ жилище “ (Йоан. 14:23).
Отечески поздравяваме с Христовото Рождество всички рожби на светата ни Църква, в рамките на Родината ни и надалеч от нея, благопожелавайки здраво здраве, мир и берекет от Господа!
Любовта и милостта на Родилия се през днешния ден Богомладенец, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
Честито Рождество Христово!
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ