„Възхвала на Ханс Аспергер" - разказ за аутизма, любовта, взаимността, отговорността, свободата (предложение за четене)
„ Възхвала на Ханс Аспергер. Животът с аутизма “ е покъртителна персонална история, въздействаща като разказ.
И не, това не е просто роман за аутизма, а и за любовта, самоприемането, приемането на другите, фамилията, узряването, взаимността, отговорността, свободата. Разказ за живота.
По думите на създателя „ Възхвала на Ханс Аспергер “ е историята на семейство, в което се е родило невроспецифично дете.
Понятието за невроспецифичност и невроразнообразие (neurodiversity) идва, както множеството сходни неща, от Съединени американски щати, където посредством него се отбелязва фактът на все по-разширяващото се в обществото схващане за кардиналната равнопоставеност и равноприетост на хората с психологични отклонения, главно такива с аутизъм и неговия доста по-високо работещ „ братовчед “ – синдромa на Аспергер.
Какви тъкмо са аргументите за аутизма, е към момента изцяло неразбираемо, като преобладаващата сега доктрина е, че той е форма на генетична различност, която се появява по незнайни аргументи, само че е извънредно устойчива и константна във всички човешки общности, сходно на хомосексуалността.
При аутистите изолацията от дразнителите, идещи от околната среда, е невъзможна по аргументи от неврофизиологично естество, които към момента са забулени в дълбока загадка.
Казано допустимо най-просто – още от най-първите мигове на живота си тези хора живеят в някакъв водовъртеж, въртоп, шемет от оптимално усилени, оптимално непоносими, оптимално ужасяващи слухови, зрителни и всевъзможни други сетивни дразнители, които не им дават успокоение нито за момент.
За създателя
Златко Енев е роден в Преслав през 1961 година Завършва философия в СУ „ Св. Климент Охридски “. От 1990 година насам живее и работи в Берлин, откъдето издава електронното списание „ Либерален обзор “.
Писателското му творчество обгръща шест книги, издадени в България, някои от тях преведени на разнообразни езици: фантастичната трилогия за деца и възрастни „ Гората на призраците “ (2001), „ Паркът на призраците “ (награда на Съюз на българските писатели за най-хубава детска книга за 2003), „ Пустинята на призраците “ (2005); романа, „ Една седмица в парадайса “ (Колибри, 2003); есеистичния алманах „ Жегата като олицетворение на българското “ (2009) и романа „ Реквием за никого “ (2011).
Части от детските му книги са включени в читанката за четвърти клас на българските начални учебни заведения.
