Фалшивите новини: "Чувам това, което искам да чуя"
Възгледите ни, пристрастията, интуицията и суетата могат да се окажат доста подли, в случай че става дума за податливостта към подправени вести. Все отново допустимо ли е да се въоръжим против тях?
, коронавирусът, ЛГБТ - от ден на ден дезинформация залива интернет в последните години, най-много по отношение на прочувствени и спорни тематики. Понякога е мъчно да се разграничи вярното от погрешното. Някои хора обаче по-лесно се подвеждат от погрешните информации. Защо е по този начин?
Пристрастията ни объркват
Все по-често се приказва за " когнитивни изкривявания " - трендове в мисленето ни, от които ни е мъчно да се отърсим. Възгледите ни и мирогледът ни като цяло играят сериозна роля за податливостта към подправени вести.
Психологът Стефан Левандовски изяснява: " Ако чуя нещо, което желая да чуя, тъй като съответствува с политическите ми възгледи, то шансът да допускам в него е доста по-голям ". Например в случай че някой е на мнението, че позволява прекалено много бежанци в страната, то той по-лесно ще повярва на отрицателни мнения за мигрантите.
Освен това хората постоянно преждевременно се доверяват на интуицията си. Оттам нататък им се коства излишно да ревизират дали нещо е правилно, преди да го споделят и препратят. Мнозина да вземем за пример четат единствено заглавията в интернет. Доказателство за това е опит на медиите The Science Post и NPR, които разгласиха материали с подвеждащи заглавия, с цел да ревизират какъв брой хора ще отворят публикацията, с цел да схванат, че заглавието в действителност не е определящо за наличието ѝ. Повечето не са го създали.
Възползване от отрицателните страсти
Т.нар. " резултат на присъединение към болшинството " също обърква хората. Той се свежда до това, че. Така е и с подправените вести - по-вероятно е да повярваме на нещо, тъй като доста други хора му имат вяра. Например когато забележим обява в обществените мрежи с доста реакции и споделяния.
Паметта ни също не оказва помощ изключително за вярното депозиране на информацията, която ни попада. Често не можем да си спомним дали нещо е правилно или не е. Освен това подправените вести нерядко разчитат на предизвикването на отрицателни страсти. Експертът Левандовски отбелязва, че точно поради това дезинформацията се популяризира шест пъти по-бързо от истината. Тъкмо тези подправени вести най-често стават вирални.
Нарцисизмът пречи на трезвата преценка
Авторите на изследване за откриват, че колкото повече интервюираните споделят, че се доверяват на интуицията си, толкоз по-трудно им е да разпознават подправената информация.
Внимание в изследването се обръща и на така наречен " тъмни " страни от характера - склонността към егоизъм или психопатията. Хората, които имат по-изразени такива черти, са по-склонни да възприемат информацията в сходство с това какво ги устройва и какво - не. Така се увличат по-лесно по подправените вести, тъй като по-трудно отличават обстоятелствата от погрешната информация.
Потребността от внимание и утвърждение
Изследователят Джо Уолтър отбелязва и още нещо, което въздейства на възприемчивостта към подправени вести. Според него разпространението на дезинформация в обществените мрежи е обвързвано и с потребността от обществена интеракция. " Хората, които са дейни в обществените мрежи, се усещат част от общественост, където търсят утвърждение. "
Уолтър дава образец: в случай че някой да вземем за пример напише, че ниските хора са по-предразположени да имат вяра на подправени вести. Подобно нещо се прави не тъй като пишещият му има вяра, а даже противоположното - тъй като не му има вяра, само че желае да бъде занимателен в онлайн общността си.
Какво може да се направи?
Накратко -. Свързани са с характера ни и мирогледа ни.. Освен това.
Въпросът е - по какъв начин можем да станем по-резистентни?. На второ - да разполагаме с задоволително познания и обстоятелства, които освен това периодичен да актуализираме. Това е доста сложен развой, заради което някои хора остават с усещането, че обстоятелствата са постоянно под въпрос и случайно се постановяват от " елитите ". Като да вземем за пример по време на пандемията, когато, само че по-късно това се оказа погрешно.
Един метод да се борим с подправените вести е така наречен " предварителна инспекция ". Идеята е на потребителите да се сервират обстоятелствата, за които се чака да се появят манипулативни или подправени разкази. Например преди избори, когато се чака гласоподавателите да бъдат манипулирани с огромно количество дезинформация.
, коронавирусът, ЛГБТ - от ден на ден дезинформация залива интернет в последните години, най-много по отношение на прочувствени и спорни тематики. Понякога е мъчно да се разграничи вярното от погрешното. Някои хора обаче по-лесно се подвеждат от погрешните информации. Защо е по този начин?
Пристрастията ни объркват
Все по-често се приказва за " когнитивни изкривявания " - трендове в мисленето ни, от които ни е мъчно да се отърсим. Възгледите ни и мирогледът ни като цяло играят сериозна роля за податливостта към подправени вести.
Психологът Стефан Левандовски изяснява: " Ако чуя нещо, което желая да чуя, тъй като съответствува с политическите ми възгледи, то шансът да допускам в него е доста по-голям ". Например в случай че някой е на мнението, че позволява прекалено много бежанци в страната, то той по-лесно ще повярва на отрицателни мнения за мигрантите.
Освен това хората постоянно преждевременно се доверяват на интуицията си. Оттам нататък им се коства излишно да ревизират дали нещо е правилно, преди да го споделят и препратят. Мнозина да вземем за пример четат единствено заглавията в интернет. Доказателство за това е опит на медиите The Science Post и NPR, които разгласиха материали с подвеждащи заглавия, с цел да ревизират какъв брой хора ще отворят публикацията, с цел да схванат, че заглавието в действителност не е определящо за наличието ѝ. Повечето не са го създали.
Възползване от отрицателните страсти
Т.нар. " резултат на присъединение към болшинството " също обърква хората. Той се свежда до това, че. Така е и с подправените вести - по-вероятно е да повярваме на нещо, тъй като доста други хора му имат вяра. Например когато забележим обява в обществените мрежи с доста реакции и споделяния.
Паметта ни също не оказва помощ изключително за вярното депозиране на информацията, която ни попада. Често не можем да си спомним дали нещо е правилно или не е. Освен това подправените вести нерядко разчитат на предизвикването на отрицателни страсти. Експертът Левандовски отбелязва, че точно поради това дезинформацията се популяризира шест пъти по-бързо от истината. Тъкмо тези подправени вести най-често стават вирални.
Нарцисизмът пречи на трезвата преценка
Авторите на изследване за откриват, че колкото повече интервюираните споделят, че се доверяват на интуицията си, толкоз по-трудно им е да разпознават подправената информация.
Внимание в изследването се обръща и на така наречен " тъмни " страни от характера - склонността към егоизъм или психопатията. Хората, които имат по-изразени такива черти, са по-склонни да възприемат информацията в сходство с това какво ги устройва и какво - не. Така се увличат по-лесно по подправените вести, тъй като по-трудно отличават обстоятелствата от погрешната информация.
Потребността от внимание и утвърждение
Изследователят Джо Уолтър отбелязва и още нещо, което въздейства на възприемчивостта към подправени вести. Според него разпространението на дезинформация в обществените мрежи е обвързвано и с потребността от обществена интеракция. " Хората, които са дейни в обществените мрежи, се усещат част от общественост, където търсят утвърждение. "
Уолтър дава образец: в случай че някой да вземем за пример напише, че ниските хора са по-предразположени да имат вяра на подправени вести. Подобно нещо се прави не тъй като пишещият му има вяра, а даже противоположното - тъй като не му има вяра, само че желае да бъде занимателен в онлайн общността си.
Какво може да се направи?
Накратко -. Свързани са с характера ни и мирогледа ни.. Освен това.
Въпросът е - по какъв начин можем да станем по-резистентни?. На второ - да разполагаме с задоволително познания и обстоятелства, които освен това периодичен да актуализираме. Това е доста сложен развой, заради което някои хора остават с усещането, че обстоятелствата са постоянно под въпрос и случайно се постановяват от " елитите ". Като да вземем за пример по време на пандемията, когато, само че по-късно това се оказа погрешно.
Един метод да се борим с подправените вести е така наречен " предварителна инспекция ". Идеята е на потребителите да се сервират обстоятелствата, за които се чака да се появят манипулативни или подправени разкази. Например преди избори, когато се чака гласоподавателите да бъдат манипулирани с огромно количество дезинформация.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ