Ваймаранер
Ваймаранер е извънредно красиво куче, което се е прочуло освен с ловните си качества, само че и с положителния си темперамент и мощния си разсъдък. Това е куче за дейни хора, тъй като има потребност от консумиране на силата си.
История на Ваймаранер
Ваймаранер е доста остаряла порода. Ваймаранерът е интелигентно ловно куче, което дължи своята поява на френски и немски селекционери. Предците на Ваймаранерите са се споменавали в старинни средновековни документи, като се е пишело най-много за красиво и изтънчено сиво куче, благосъстоятелност на френския крал Луи IX. Според описанието тя е била от породата Ваймаранер. Луи IX, прочут и като Свети Луи, през 1248 година е бил покорен в Египет по време на неприятно плануван кръстоносен поход. След като се върнал във Франция, той се заел с развъждането на сивите кучета, които дълго време били известни с името кучетата на Свети Луи.
Дори през днешния ден в ловната литература Ваймаранерите се загатват и с това име. Сивите кучета на краля били страхотни ловци и станали толкоз известни, че през XIV век всеки благородник във Франция имал Ваймаранер. Едрите кучета от тази порода се употребявали за лов на елени, диви свине и даже мечки. Ваймаранерите са доста бързи, по тази причина с лекост преследвали птици и зайци. Кучетата на Свети Луи станали фамозни дотам, че монарсите от други европейски страни също ги харесали.
Благодарение на обстоятелството, че Ваймаранерите били отглеждани напряко в дворците на монарсите, а не в кучкарници, кучетата от тази порода станали извънредно обществени. Красотата на Ваймаранерите привлякла вниманието на най-хубавите европейски художници, измежду които и на фамозния холандски създател Ван Дайк, който нарисувал цяла серия платна с тези красиви кучета. Породата получила името си през 1850 година, като бил употребен фактът, че кучета от тази порода били селекционирани на територията на Източна Германия, по-точно във Ваймар.
Херцогът на Ваймар - Карл Август имал доста кучета от тази порода и през 1880 година любимците му били показани на ревю в Берлин. Херцогът желал да сътвори универсалното куче – бързо, красиво, изтънчено и самоуверено. Затова той провеждал селекция и кръстосвал френските кучета на Свети Луи с разнообразни типове хрътки.
Породата станала обичана и на всички немски аристократи, които дълго време наричали Ваймаранерите сребърни призраци поради цвета на козината им. Този прякор кучетата получили и поради способността си безшумно и ненадейно да изникват зад тила на жертвата си по време на лов. През 1896 година Ваймаранерът бил приет публично за порода. Тогава бил основан и първият немски клуб на феновете на породата, който бил единствено за елитни ловци.
Стандарт на Ваймаранер
Мъжкарите от породата Ваймаранер доближават до 69 сантиметра височина и тежат до 32 кг. Женските са високи до 63 сантиметра и тежат до 29 кг. Муцуната на Ваймаранер е леко заострена, носът е мрачен, само че не черен. Очите са огромни и кехлибарени на цвят. Ушите са огромни и клепнали. Шията е мускулеста, гръдният панер е добре развъртян. Крайниците са дълги и с добре развита мускулатура.
Опашката е дълга. Козината може да бъде два вида и според от това Ваймаранерът е късокосмест или дългокосмест. Късокосместият е с четина, която е толкоз гладка, че наподобява на кожа. Дългокосместият е с четина, която в най-дългата си част - по хълбоците - доближава до 5 сантиметра дължина. Козината може да бъде единствено сива на цвят, позволяват се рижави петна, само че не са желателни.
Грижи за Ваймаранер
Ваймаранерът е доста пламенно куче и има потребност непрекъснато да тича. То не се предлага за развъждане в апартамент. Ваймаранерът обича да тича и непрекъснато да е на открито. Ваймаранерът ще се усеща прелестно, в случай че може да тича и да играе със стопанина си. Не се предлага да извеждате Ваймаранера си без мотив в града, защото той може да се опита да подгони котка или друго дребно животно поради мощно развития си ловджийски инстинкт.
Ваймаранерът има потребност от кътче, където да спи ида си почива. То би трябвало да е много огромно, с цел да може кучето да се изпъне и да лежи, без да се свива. Препоръчва се мястото на Ваймаранера да е такова, че да може да следи цялата стая, защото кучетата от тази порода не понасят самотата. Мястото, където Ваймаранерът спи, би трябвало да е с ортопедична основа, защото кучетата от тази порода са едри, само че доста изящни и имат комплицирана мускулна система.
Гръбнакът им има потребност от равни твърди повърхности. Козината на Ваймаранер има потребност от избърсване с влажна забрадка два пъти седмично. Не се предлага кучетата от тази порода да се къпят повече от един път в месеца, с цел да не пострада красивата им четина. Добре е да следите положението на ушите и очите на Ваймаранер, с цел да се избегнат инфекции. Ваймаранерът обича да плува, тъй че през горещините за него е добре да има опция да се отдаде на едно от обичаните си удоволствия.
Обучение на Ваймаранер
Благодарение на мощно развития си разсъдък Ваймаранер елементарно запомня доста огромен брой команди. В това отношение той е един от първенците по запаметяване на команди и изпълняването им. Най-лесно се образова дребния Ваймаранер с игри, които му припомнят за лов, тъй като този инстинкт е доста мощен в кучетата от тази порода. Не би трябвало да се покачва звук на Ваймаранера, в случай че не извърши дадена команда, тъй като той не е от кучетата, които се инатят, а просто може да се пробва да види кой от двамата е водачът - той или стопанинът му. Затова е добре да се съчетае взискателността с похвали и лакомства.
Хранене на Ваймаранер
Най-добрият метод за хранене на Ваймаранер е да смесвате суха храна с натурални артикули. Ваймаранер е куче, което ще е предостатъчно, в случай че му давате понякога сурово или леко термично обработено агнешко месо. Свинското месо не се предлага за кучетата от тази порода. Нискомаслената извара, твърдо сварените яйца, зеленчуци и плодове допълват менюто на Ваймаранер. Препоръчително е да се заобикаля белият ориз, соята и рибата, прясното мляко, сладките и тестените произведения, пикантната и солената храна, пушените меса.
Заболявания на Ваймаранер
Ваймаранер може да страда от преплитане на червата, тазобедрена дисплазия, разнообразни типове дерматити, болести на сърцето, ушни и очни инфекции. Като цяло кучетата от тази порода са доста здрави, само че може да имат стомашни проблеми.
Любопитни обстоятелства за Ваймаранер
Ваймаранерът е куче, което е деликатно, не лае ненужно и е извънредно дисциплинирано. Ваймаранерът е доста интелигентен и постоянно е невъзмутим и се държи с достолепие, без значение от обстановката. Ваймаранер е приет за благородник измежду ловните породи. Ваймаранерът съвършено работи в екип със стопанина си и бързо съумява да хване малък дивеч. Ваймаранерът развива висока скорост и преследва по-едрия дивеч, като употребява разнообразни стратегически умения, с цел да го притисне.
Ваймаранерите се употребяват постоянно в полицията, защото сензитивният им нос елементарно открива опиати. Ваймаранерът постоянно се употребява и в планинските служби, както и за лидер на хора с повредено зрение. Ваймаранерът се схваща добре с деца, само че не се предлага за фамилии с прекомерно дребни деца.
Умното и сензитивно куче от тази порода в никакъв случай няма да прояви експанзия към хлапетата, само че може да ги нарани заради огромните си размери. Няма късмет Ваймаранерът да ухапе дете. Кучетата от тази порода са фамозни с това, че когато носят плячката на стопанина си по време на лов, те я стискат със зъбите си, без да оставят каквато и да е диря по нея.
Ваймаранерът може да се схваща с други домашни любимци, само че това се реализира най-лесно, в случай че е израснал дружно с тях. Случва се даже котки да преобладават във връзка с кучета от тази порода.
Недостатъци на Ваймаранер
Ако Ваймаранерът не получава опция да изразходва силата си, той може да се трансформира в напълно друго куче, което да демонстрира дебелоглав и да прави непрекъснато бели. Представителите на тази порода доста тежко понасят самотата и може да станат асоциални, в случай че бъдат оставяни за дълго време сами. Въпреки че не са нападателни кучета, в случай че решат, че стопанинът им е изложен на заплаха, те ще нападат индивида, който съгласно тях счита да го нападне.
