Русия губи своите периферии. И ще атакува отново
Във всяка рецесия обвързвана с Русия можем да разчитаме на най-малко две неотменими реакции. Първата е възхвала на политическата виртуозност на съветския президент, която се отприщва при всяка негова атака. Признаването й пък бива превръщано в главен аршин за аналитичност. Втората е неизбежната свръхинтерпретация на съветското държание, обвиването му в пластове от история, народопсихология, просвета, тактика.
Сегашната рецесия не е изключение, без значение от настъпващата скука от следващото им преработване. Ритуалът на тяхното повторение все по този начин запълва ефир и текст.
Митологемите към Путин обаче имат и по-непосредствена функционалност оттатък шерването им като знак за принадлежност. Тя се състои в плътното забулване на другите вероятни разбори на неговото държание и на по-дългосрочния подтекст и динамичности на ръководената от него страна.
Русия непрестанно губи причини и позиции
Всъщност, в случай че създадем крачка обратно, виждаме задоволително отчетлива картина. И тя е че Русия непрестанно губи причини и позиции, губи „ сърцата и мозъците “ на от ден на ден хора, губи въздействие в перифериите си.
Загубеното въздействие в перифериите
Процесът е най-напреднал на запад и юго-запад. Анексията на Крим и навлизането в източна Украйна консолидира голямото болшинство украинци, подвигна залозите на демократизацията й и форсира нейното геополитическо, културно и икономическо превръщане на Запад.
Почти 60% от украинците страната им да стане член на Европейски Съюз, до момента в който едвам 21% избират евразийския съюз, освен това най-вече поданици на източните и окупираните региони. 54% са в изгода и на присъединение към НАТО.
Икономиката на страната последователно се преструктурира и отдалечава от съветската. Например, износът за Русия спада фрапантно като условен дял, от 24% през 2013 година на 6.5% през 2019-та с идентична динамичност при вноса. Европейски Съюз е към този момент търговски сътрудник на страната. Само за интервал от пет години, Китай стана по-голям стопански сътрудник от Русия.
Събитията в Молдова през последните години също са в неподходяща за Москва посока. След доста опити про-европейските партии съумяха да завоюват поредно президентски и парламентарни избори и реализират геополитически завой. Посоката на придвижване на публичните настройки също е задоволително еднопосочна.
Според изследване от 2018 година, 46% от молдовците са в поддръжка на участието на страната в Европейски Съюз, до момента в който 36% избират Евразийския стопански съюз. Само три години по-късно, цели 72% желаят еврочленството, до момента в който втората група остава на 37%. Проучването включва де факто окупираното от руснаците Приднестровие, където е и най-голямата централизация на поддръжници на евразийското участие. В края на предходната година пък Москва непосредствено заплаши Кишинев със прекъсване на газоподаването в опит да притисне реформисткото държавно управление, да му сътвори стопански усложнения и да го принуди да подпише нов дълготраен контракт за доставка. След седмици на закани, през ноември договорът стана факт, а цената на синьото гориво скочи съвсем двойно.
Сътресенията в Беларус са може би най-неочаквания удар за Путин. Бунтът против властническия режим на Лукашенко бе сподавен със свирепо принуждение, невиждано от десетилетия на европейския континент. С това обаче натискът за демократизация няма да бъде овладян, а по-големият проблем за двамата автократи произтича от делегитимирането на техния модел и възходящата им изолираност и обърканост. Самите беларуси виждат това задоволително ясно, освен това още преди вълната от неодобрение.
Само сред януари 2018 година и декември 2019-та, на тези, които мислят, че животът им в съюз с Русия ще е по-добър пада от 64% на 40%. Обратно, желанието към Европейски Съюз скача от 20% на 32%, а броят на несигурните нараства от 12% на 25%. Грузия също продължава да се отдалечава от Москва. Подкрепата за в Европейски Съюз и НАТО е надлежно 77% и 74%, а навлизането на американски и китайски вложения в допълнение отдалечава страната от пост-съветското стопанство.
Азиатските периферии на Русия също са под дълготраен напън, само че той не е толкоз забележим и забавен за медийната аудитория. Китай от най-малко десетилетие настава по цялото продължение на тези райони, само че го прави относително внимателно, заради нуждата от поддържане на тактическо партньорство с Москва против Запада. Независимо от тази въздържаност обаче, този напън е напълно действителен и се разраства. Москва може и да продължава да е съдия сред политическите кланове в Казахстан , само че последователно губи икономическото си въздействие. Само за интервала сред 2015 и 2018 година, Китай е вложил над 32 милиарда $.
Досега вниманието бе ориентирано към нефт, газ, минерали, сериозна инфраструктура, само че от ден на ден китайски компании отварят в преработвателните промишлености и ставам огромен шеф. Местната стопанска система в южните елементи на Казахстан е към този момент съвсем придатък на китайската, дружно с инфраструктурната съгласуваност.
В останалите страни от централна Азия картината е идентична като китайските вложения там за същия интервал от три години са 6.8 милиарда $ в Туркменистан, 5.4 милиарди в Узбекистан, 4.7 милиарда в Киргизстан и 1.6 милиарда в Таджикистан. На процедура върви тяхното стопанско катурване към Пекин. От 2016 година, Китай има военна база в Таджикистан, а от 2020 година има и нов дипломатически формат особено за страните от централна Азия. Казахстан и Узбекистан латинизираха езиците си, а Токаев приказва китайски, до момента в който президентът на Киргизстан е роден и просветен в Китай и има бизнес ползи там.
Особено притеснителна е обстановка за Москва в Монголия и източен Сибир. Срещите сред президентите на Китай и Монголия са към този момент над 30, а над 90% от износа е в китайска посока, без значение от напреженията във връзка държанието на Пекин в провинцията Вътрешна Монголия. Китайските капитали са главния инструмент за развиване на инфраструктурата на ресурсната стопанска система и опитите за балансиране на Улан Батор са много несполучливи.
Голяма част от елита на страната към този момент се образова в южната съседка, преподаването на китайски език навлиза даже в детските градини, а китайски фондации на доста места заплащат за отоплението им. Ситуацията за съветската страна е още по-притеснителна в далечния Изток. Според калкулации на Росстат и ББС, към ноември 2019 година, съвсем 15% от земята в петте провинции на съветския изток са или благосъстоятелност на китайски компании или под тяхна аренда. Много от номинално съветските компании обаче се ръководят от китайци и по някои оценки действително съвсем 40% от фермерите са от южния комшия на Русия.
Мащабът на китайския напън по тази външна страна е обаче още по-сериозен, в случай че се погледнат капиталовите потоци. Според съветски, в края на 2019-та година китайските вложения съставляват 63% от общия размер в тези райони. И това е наклонност заради съществуването на дълготрайна китайска тактика за развиване на североизтока, в това число посредством трансгранична икономическа интензивност. Елемент от нея е и ресурсното и селско-стопанско обезпечаване на тази част на страната. Миграционната наклонност е.
Ефектите от актуалната рецесия
В по-непосредствен проект, сегашната рецесия създава резултати в най-различни направления, които сигурно не са от изгода за Москва. С изпреварваща информация и дипломация Съединени американски щати конструираха задоволително здрава политическа коалиция и, за разлики от предишни случаи, лишиха детайла на изненада посредством поредност от разкрития и фокусиране върху евентуалните сюжети за развиване на рецесията.
Договорен бе доста по-широк режим от евентуални наказания и този инструмент в този момент бе употребен за въздържане, а не следваща реакция. Макар и с известни нюанси, Съединени американски щати и останалите западни страни съумяха да поддържат синхронизирана дипломатическа интензивност на голям брой равнища.
Москва форсира отварянето на нови канали за военна поддръжка на Украйна
Западното предложение за взаимност пък допуска тъкмо подобен режим на съвместен надзор, какъвто Путин не желае и в този момент би трябвало да отхвърли.
Всъщност, рецесията съумя да сътвори вероятни темплейти за реакция на западния свят, без значение от това по кое време тъкмо съветският президент ще реши да употребява още веднъж мощ. Нещо повече, с държанието си Москва форсира отварянето на нови канали за военна поддръжка на Украйна – през Прибалтика, Англия и Полша, засилва про-натовските настроения в цяла Скандинавия и извади Берлин от комфортната балансираща позиция. Успя да тласне към осъвременяване политиката за въздържане на НАТО тъкмо преди изработването на новата стратегическа идея. Руското държание ще започва и последваща вълна от интеграция в региона на европейската енергийна политика и даде спомагателна инерция на отвесните енергийни коридори на „ остарелият континент “. Списъкът с резултати от виртуозната съветска политика може да бъде удължен.
Трудностите пред Русия и бъдещето
Трудностите пред Русия обаче отиват надалеч оттатък провокираните реакции в границите на сегашната рецесия. Икономическият модел на страната продължава да е ресурсно-ориентиран, олигархичен и затворен. Лишен от динамичност и вероятност, той даже не съумя да развие евразийския съюз, за който се и чува все по-малко и съвсем слезе от политическо въоръжение.
Агресивната агитация на разнообразни идеологеми също позамлъкна и участва епизодично. Политическите репресии доближиха кулминационна точка през последните години и лишиха от легитимност и наличие всякаква систематична изразителност.
Бъдещето носи още по-големи опасности за страната. Енергийният преход в средносрочен проект ще дестабилизира гръбнака на нейното стопанство, освен това в обстановка на съвсем цялостно неявяване от перспективните огромни промишлености на 21-и век.
Русия има все по-малко какво да предложи
Отдалечаването от Запада пък рискува да я трансформира в пленник на стопанската и политическа двигателна сила на Китай. Изплъзването на перифериите е още по-болезнено за Москва, тъй като се случва на фона на действителните и мислени недостатъци на западния свят, в които се пробва обществено да се самоубеди Кремъл.
Реалността е, че Русия има все по-малко какво да предложи и губи позиции.
Все по-малко народи желаят да търгуват и поддържат връзка с нея, все по-рядко тя се приема за модел, за опора и за общо бъдеще. Голата мощ просто не може да скрие и обезврежда тази действителност и от ден на ден наподобява на финален мотив. И на самопризнание за невъзможност.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Сегашната рецесия не е изключение, без значение от настъпващата скука от следващото им преработване. Ритуалът на тяхното повторение все по този начин запълва ефир и текст.
Митологемите към Путин обаче имат и по-непосредствена функционалност оттатък шерването им като знак за принадлежност. Тя се състои в плътното забулване на другите вероятни разбори на неговото държание и на по-дългосрочния подтекст и динамичности на ръководената от него страна.
Русия непрестанно губи причини и позиции
Всъщност, в случай че създадем крачка обратно, виждаме задоволително отчетлива картина. И тя е че Русия непрестанно губи причини и позиции, губи „ сърцата и мозъците “ на от ден на ден хора, губи въздействие в перифериите си.
Загубеното въздействие в перифериите
Процесът е най-напреднал на запад и юго-запад. Анексията на Крим и навлизането в източна Украйна консолидира голямото болшинство украинци, подвигна залозите на демократизацията й и форсира нейното геополитическо, културно и икономическо превръщане на Запад.
Почти 60% от украинците страната им да стане член на Европейски Съюз, до момента в който едвам 21% избират евразийския съюз, освен това най-вече поданици на източните и окупираните региони. 54% са в изгода и на присъединение към НАТО.
Икономиката на страната последователно се преструктурира и отдалечава от съветската. Например, износът за Русия спада фрапантно като условен дял, от 24% през 2013 година на 6.5% през 2019-та с идентична динамичност при вноса. Европейски Съюз е към този момент търговски сътрудник на страната. Само за интервал от пет години, Китай стана по-голям стопански сътрудник от Русия.
Събитията в Молдова през последните години също са в неподходяща за Москва посока. След доста опити про-европейските партии съумяха да завоюват поредно президентски и парламентарни избори и реализират геополитически завой. Посоката на придвижване на публичните настройки също е задоволително еднопосочна.
Според изследване от 2018 година, 46% от молдовците са в поддръжка на участието на страната в Европейски Съюз, до момента в който 36% избират Евразийския стопански съюз. Само три години по-късно, цели 72% желаят еврочленството, до момента в който втората група остава на 37%. Проучването включва де факто окупираното от руснаците Приднестровие, където е и най-голямата централизация на поддръжници на евразийското участие. В края на предходната година пък Москва непосредствено заплаши Кишинев със прекъсване на газоподаването в опит да притисне реформисткото държавно управление, да му сътвори стопански усложнения и да го принуди да подпише нов дълготраен контракт за доставка. След седмици на закани, през ноември договорът стана факт, а цената на синьото гориво скочи съвсем двойно.
Сътресенията в Беларус са може би най-неочаквания удар за Путин. Бунтът против властническия режим на Лукашенко бе сподавен със свирепо принуждение, невиждано от десетилетия на европейския континент. С това обаче натискът за демократизация няма да бъде овладян, а по-големият проблем за двамата автократи произтича от делегитимирането на техния модел и възходящата им изолираност и обърканост. Самите беларуси виждат това задоволително ясно, освен това още преди вълната от неодобрение.
Само сред януари 2018 година и декември 2019-та, на тези, които мислят, че животът им в съюз с Русия ще е по-добър пада от 64% на 40%. Обратно, желанието към Европейски Съюз скача от 20% на 32%, а броят на несигурните нараства от 12% на 25%. Грузия също продължава да се отдалечава от Москва. Подкрепата за в Европейски Съюз и НАТО е надлежно 77% и 74%, а навлизането на американски и китайски вложения в допълнение отдалечава страната от пост-съветското стопанство.
Азиатските периферии на Русия също са под дълготраен напън, само че той не е толкоз забележим и забавен за медийната аудитория. Китай от най-малко десетилетие настава по цялото продължение на тези райони, само че го прави относително внимателно, заради нуждата от поддържане на тактическо партньорство с Москва против Запада. Независимо от тази въздържаност обаче, този напън е напълно действителен и се разраства. Москва може и да продължава да е съдия сред политическите кланове в Казахстан , само че последователно губи икономическото си въздействие. Само за интервала сред 2015 и 2018 година, Китай е вложил над 32 милиарда $.
Досега вниманието бе ориентирано към нефт, газ, минерали, сериозна инфраструктура, само че от ден на ден китайски компании отварят в преработвателните промишлености и ставам огромен шеф. Местната стопанска система в южните елементи на Казахстан е към този момент съвсем придатък на китайската, дружно с инфраструктурната съгласуваност.
В останалите страни от централна Азия картината е идентична като китайските вложения там за същия интервал от три години са 6.8 милиарда $ в Туркменистан, 5.4 милиарди в Узбекистан, 4.7 милиарда в Киргизстан и 1.6 милиарда в Таджикистан. На процедура върви тяхното стопанско катурване към Пекин. От 2016 година, Китай има военна база в Таджикистан, а от 2020 година има и нов дипломатически формат особено за страните от централна Азия. Казахстан и Узбекистан латинизираха езиците си, а Токаев приказва китайски, до момента в който президентът на Киргизстан е роден и просветен в Китай и има бизнес ползи там.
Особено притеснителна е обстановка за Москва в Монголия и източен Сибир. Срещите сред президентите на Китай и Монголия са към този момент над 30, а над 90% от износа е в китайска посока, без значение от напреженията във връзка държанието на Пекин в провинцията Вътрешна Монголия. Китайските капитали са главния инструмент за развиване на инфраструктурата на ресурсната стопанска система и опитите за балансиране на Улан Батор са много несполучливи.
Голяма част от елита на страната към този момент се образова в южната съседка, преподаването на китайски език навлиза даже в детските градини, а китайски фондации на доста места заплащат за отоплението им. Ситуацията за съветската страна е още по-притеснителна в далечния Изток. Според калкулации на Росстат и ББС, към ноември 2019 година, съвсем 15% от земята в петте провинции на съветския изток са или благосъстоятелност на китайски компании или под тяхна аренда. Много от номинално съветските компании обаче се ръководят от китайци и по някои оценки действително съвсем 40% от фермерите са от южния комшия на Русия.
Мащабът на китайския напън по тази външна страна е обаче още по-сериозен, в случай че се погледнат капиталовите потоци. Според съветски, в края на 2019-та година китайските вложения съставляват 63% от общия размер в тези райони. И това е наклонност заради съществуването на дълготрайна китайска тактика за развиване на североизтока, в това число посредством трансгранична икономическа интензивност. Елемент от нея е и ресурсното и селско-стопанско обезпечаване на тази част на страната. Миграционната наклонност е.
Ефектите от актуалната рецесия
В по-непосредствен проект, сегашната рецесия създава резултати в най-различни направления, които сигурно не са от изгода за Москва. С изпреварваща информация и дипломация Съединени американски щати конструираха задоволително здрава политическа коалиция и, за разлики от предишни случаи, лишиха детайла на изненада посредством поредност от разкрития и фокусиране върху евентуалните сюжети за развиване на рецесията.
Договорен бе доста по-широк режим от евентуални наказания и този инструмент в този момент бе употребен за въздържане, а не следваща реакция. Макар и с известни нюанси, Съединени американски щати и останалите западни страни съумяха да поддържат синхронизирана дипломатическа интензивност на голям брой равнища.
Москва форсира отварянето на нови канали за военна поддръжка на Украйна
Западното предложение за взаимност пък допуска тъкмо подобен режим на съвместен надзор, какъвто Путин не желае и в този момент би трябвало да отхвърли.
Всъщност, рецесията съумя да сътвори вероятни темплейти за реакция на западния свят, без значение от това по кое време тъкмо съветският президент ще реши да употребява още веднъж мощ. Нещо повече, с държанието си Москва форсира отварянето на нови канали за военна поддръжка на Украйна – през Прибалтика, Англия и Полша, засилва про-натовските настроения в цяла Скандинавия и извади Берлин от комфортната балансираща позиция. Успя да тласне към осъвременяване политиката за въздържане на НАТО тъкмо преди изработването на новата стратегическа идея. Руското държание ще започва и последваща вълна от интеграция в региона на европейската енергийна политика и даде спомагателна инерция на отвесните енергийни коридори на „ остарелият континент “. Списъкът с резултати от виртуозната съветска политика може да бъде удължен.
Трудностите пред Русия и бъдещето
Трудностите пред Русия обаче отиват надалеч оттатък провокираните реакции в границите на сегашната рецесия. Икономическият модел на страната продължава да е ресурсно-ориентиран, олигархичен и затворен. Лишен от динамичност и вероятност, той даже не съумя да развие евразийския съюз, за който се и чува все по-малко и съвсем слезе от политическо въоръжение.
Агресивната агитация на разнообразни идеологеми също позамлъкна и участва епизодично. Политическите репресии доближиха кулминационна точка през последните години и лишиха от легитимност и наличие всякаква систематична изразителност.
Бъдещето носи още по-големи опасности за страната. Енергийният преход в средносрочен проект ще дестабилизира гръбнака на нейното стопанство, освен това в обстановка на съвсем цялостно неявяване от перспективните огромни промишлености на 21-и век.
Русия има все по-малко какво да предложи
Отдалечаването от Запада пък рискува да я трансформира в пленник на стопанската и политическа двигателна сила на Китай. Изплъзването на перифериите е още по-болезнено за Москва, тъй като се случва на фона на действителните и мислени недостатъци на западния свят, в които се пробва обществено да се самоубеди Кремъл.
Реалността е, че Русия има все по-малко какво да предложи и губи позиции.
Все по-малко народи желаят да търгуват и поддържат връзка с нея, все по-рядко тя се приема за модел, за опора и за общо бъдеще. Голата мощ просто не може да скрие и обезврежда тази действителност и от ден на ден наподобява на финален мотив. И на самопризнание за невъзможност.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ