Ценови ограничения са използвани рядко и с малък успех при влизане в еврозоната
Във всички страни, сменили националната валута с евро, политиците се изправят пред еднакъв боязън: повишение на цените и далавера. Затова насоките на Европейски Съюз предизвикват държавните управления да съчетават проявление на двойни цени с забележими ограничения за отбрана на потребителите. Твърди законови ограничавания на цените се употребяват рядко, само че меки- доброволни или репутационни ограничавания, са съвсем универсални.
Това се споделя в разбор на Фискалния съвет на тематика „ Ценови ограничавания са употребявани рядко и с дребен триумф при влизане в еврозоната “.
Какви са позитивите и негативите от приемане на твърди ограничавания?
Позитиви: Правителството показва интензивност и отговорност. Тушира се краткотрайно обществено напрежение и стоките с тавани на надценките стават по-достъпни за бедните пластове от популацията. Частично се лимитира спекулата за тези артикули и краткотрайно за тях се стабилизира инфлацията.
Негативи: Производителите стартират последователно да губят интерес от производството на тези артикули, вследствие на което се получава дефицит и оформяне на сив сектор; Инвестиционната интензивност намалява– губи се мотивация за качество при доставките и за нововъведения в секторите с ценови ограничавания. Често пъти се основава и информативен безпорядък, подбуден от клюки за цени и наличия. Увеличават се разноските за администрация и надзор.
Преглед на главните прилагани принадлежности и известните им стопански резултати:
Държава и дата на въвеждане на еврото
Вид административна мярка
Как е работила
Измерен еднократен резултат върху инфлацията
Качествен резултат
Франция
2002
Големите вериги за хранителни артикули одобриха самоналожено заледяване на цени от средата на септември 2001 до 31 март 2002
Публично обещание; държавното управление разгласява „ черен лист “ на нарушителите
Евростат пресмята резултат от 0,0–0,16 прочие пункта върху инфлацията за януари 2002 година
Поддържа ниска инфлация, само че заведенията за хранене въпреки всичко покачват цените, а обществото вкарва термина “Teuro ”(„ скъпо евро “)
Финландия 2002
Законово закръгляне на касовите суми: всички заплащания в брой се закръглят до най-близките €0,05 (1- и 2-центовите монети не са в обращение)
Премахва тласъка за слагане на „ странни “ цени
Няма измерим ефект; статистически неутрално закръгляне
Правилото работи и днес; по-късно възприето от Нидерландия, Белгия, Ирландия
Словения 2007
(i) Схема PriceWatch от Асоциацията на потребителите;
(ii) държавно „ Справедливо ценово съглашение “ с търговците
Над 100 продукта следени; компании с покачвания > 6% бяха обществено посочвани онлайн
Общ резултат върху инфлацията ≈ 0,2–0,3 прочие пункта
Реалните покачвания са дребни, само че 83% от словенците имат вяра, че цените са скочили
Кипър
2008
Законова „ Харта за заслужено ценообразуване “– над 7000 компании подписват; пет евро-наблюдателници наблюдават двойните цени
Нарушенията могат да водят до глоби; компаниите лепят стикери за сходство
Финансовото министерство прави оценка резултат от ≈ 0,3 прочие пункта
Малко глоби; доверието на потребителите се покачва
Малта
2008
Инициатива FAIR price + Споразумения за ценова непоклатимост с вносители
6500 компании (≈ 80% от обектите) дават обещание да не покачват цени поради конверсията
Евростат регистрира спомагателна инфлация от ~0,2 прочие пункта
Моделът по-късно общопризнат от Латвия и Литва
Словакия 2009
Етичен кодекс за търговия + всекидневен мониторинг от Търговска ревизия
Фирмите получават синьо евро-лого; инспекторите могат да постановат санкции
Националната банка пресмята резултат под 0,2 прочие пункта
Минимален действителен ефект; разликата сред усещане и действителност по-малка от тази през 2002
Естония
2011
Споразумение за положителни практики при проявление на цени; Антимонополният орган ревизира двойните цени
Публичен „ бял лист “ на съобразилите се компании
Евростат: 0,2–0,3 прочие пункта през първото тримесечие на 2011
Проблемите с ценовото усещане са краткотрайни
Латвия
2014
Кампания „ Справедлив въвеждач на еврото “ – непринудено заричане, лого, гореща линия + мониторинг на цените
Над 3000 компании се причисляват преди еврото
Европейска комисия заключава, че резултатът е „ доста стеснен “, ~0,1–0,2 прочие пункта
Кампанията е информационен успех; възприета от Литва
Литва
2015
Меморандум за положителни бизнес практики (стикер „ заслужено ценообразуване “)
Банки и търговци поемат ангажимент да не злоупотребяват; инспектори ревизират
Централната банка пресмята резултат от 0,11 прочие пункта върху инфлацията
Общественото доверие нараства; по-слаба инфлационна суматоха от 2002
Хърватия 2023
Задължителни тавани на цените(олио, мляко, брашно, захар, пиле и свинско) септ. 2022 – март 2023 + дълъг интервал на двойно проявление на цени и гореща линия
Законово избрани оптимални цени; етикети демонстрират обхванатите артикули
Отчита се „ лек “ резултат от еврото при услугите; няма всеобщо покачване на инфлацията
Таваните опазиха потребителската кошница по време на по-широка енергийна рецесия
Какво демонстрира този опит?
Твърдите тавани на цени са изключение. Само Хърватия – в условия на висока световна инфлация – употребява ясни законови тавани, и то върху стеснен брой съществени храни.Меките принадлежности са стандарт:Двойно проявление на цени (обикновено 4–12 месеца) обезпечава бистрота при конвертиране.Доброволни кодекси за „ заслужено ценообразуване “ дават репутационни изгоди на лоялните компании, без да лимитират пазара.Интензивен мониторинг и обществено „ изтъкване “ на нарушителите (PriceWatch, евро-наблюдателници, горещи линии) възпират злоупотреби без да изкривяват цените.Измеримият резултат върху инфлацията е най-малък – нормално 0,0–0,3 процентни пункта, изцяло в границите на естествената месечна волатилност. Въпреки това възприетата инфлация постоянно е доста по-висока, което значи, че връзката е толкоз значима, колкото и контролът.Правилата на Европейски Съюз за конкуренция и вътрешен пазар са определящи. Правителствата могат да вкарват тавани единствено краткотрайно и при ясни обществени основания; по тази причина множеството залагат на по-лекия модел „ кодекс + мониторинг “.
Много по-често, и нормално задоволително, се ползват точно доброволните съглашения за заслужено ценообразуване, подкрепени от натоварен мониторинг, двойно проявление на цени и действителни наказания при злоупотреби, както направи Франция. В последна сметка обаче, резултатът върху инфлацията е бил не повече от няколко десети от процентен пункт – а от време на време и нулев.
Само Хърватия през 2023 година е прибягвала до твърди ценови ограничавания, които проработиха единствено отчасти. Някои семейства бяха защитени от скокове в цените на силата и храните, само че общата инфлация не се промени, а доста компании съумяха да заобиколят рестриктивните мерки.
Защо непълен триумф?
Правителството ограничи цените на електрическата енергия, газа и горивата, замрази цените за централно отопление и контролира главните храни (олио, брашно, захар, свинско месо, пилешко месо, мляко и др.). Тези необятни ограничения бяха удължени през 2023-2024 година, а през януари 2025 година описът с съществени артикули с ограничаване беше уголемен до 70 продукта. Незабавен резултат: Те краткотрайно смекчиха инфлационния напън върху тези характерни продукти и сметките за сила на семействата.Макро резултат: Общата инфлация спадна от двуцифрени цифри през 2022 година до към 4,3% до май 2024 година, само че остана над междинното равнище за еврозоната и даже доближи още веднъж 4,3–5,0% при започване на 2025 година, един от най-високите равнища в зоната.
В умозаключение:
Мерките реализират тясната си краткосрочна цел за отбрана на потребителите, само че не съумяват да реализират по-голямата - за нормализиране на инфлацията. По-голямото предизвикателство би било ръководството на усещането за инфлация, а не самото ѝ ниво.
FaceBookTwitterPinterest
