Във всеки един камък стои кодът на човечеството.Ако съумеем да

Във всеки един камък стои кодът на човечеството.

Ако съумеем да четем знаците на природата, няма потребност да измисляме кой знае какви огромни сюжети.

Много хора живеят в битието, без да имат ключа за неговото разгадаване.

„ Преди сътворението " би трябвало да се чете от готови хора.

Това сподели в изявление за БГНЕС Христо Славов, публицист, фотограф, строител и бизнесмен, създател на Български културен клуб в София и настойник на българската просвета.

Книгата „ Преди сътворението " на Христо Славов се ражда като една поредност от приказки, които споделя на 6-годишния си наследник, който като дете доста обича да хвърля камъни във водата. Така писателят, разказвайки няколко истории, схваща, че тези герои са част от едно огромно нещо. Както постоянно е казвал, за него това е един подарък от ориста, защото сюжетът на тази книга не е фиктивен, а безусловно е паднал от небето. „ Какъв сюжет е този, в който виждаш реката, която извира на върха на планината и се среща с един камък и от самото начало проследяваш нейния път и техните връзки, до момента в който стигне до морето. Това е сюжетът на природата, на света ", акцентира той.

За Славов камъкът е единствената кутия в света, в която нещата са поставени от вътрешната страна в нея и разглеждайки ги едно по едно, се сещаш за нещата, които са извън. Според него във всеки един камък стои кодът на човечеството, той е очевидец на доста цивилизации и знаейки каква е историята на предходната цивилизация, камъкът е наясно и какво ще бъде бъдещето на актуалната цивилизация. Именно по тази причина избира и за заглавие „ Преди сътворението ", тъй като става дума по тази причина какво се е случило на тази земя преди да се появят хората.

Писателят е безапелационен, че камъкът е нещо живо. В романа му има миг, в който камъкът е съпоставен със скалата, той се оживява, когато няма хора в близост, а когато има, камъкът е срамежлив, не се движи чак толкоз доста, притиска се в себе си, тормози се да изрази себе си. „ Това съм си мислил за камъка. Но когато го погледнеш в профил, всеки камък има някаква физиономия и някакво лъчение. Въпрос на сензитивност е дали хората могат да възприемат тази сензитивност, изразена в някаква форма или в някакво въодушевление ", означи Славов и описа, че затова е посетил и Великденския остров.

Славов е безапелационен, че същинската литература е природата и цитира френския стихотворец Шарл Бодлер, за който природата е изкуството. „ Особено в белетристиката съвсем всички създатели смятат, че би трябвало да описват история. Разказването на история за мен не е литература. Белетристиката и литературата са различен тип реалност ", счита той. Писателят уточни, че с цел да създадеш една художествена реалност, би трябвало да владееш художествения език – метафори, съпоставения, облици, да си играеш с орнаментиката, с цел да повдигнеш действителната преживелица и да я направиш художествена, с цел да могат да я възприемат хората освен чисто мисловно, а прочувствено.

Христо Славов мощно се интересува и написа най-често за човешкото съществуване. „ Много хора живеят в битието, без да имат ключа за неговото разгадаване ", акцентира той и добави, че не би трябвало единствено да съществуваме, а живеейки да разгадаваме сложността на този свят, която с всяка минала година става все по-богата. Именно по тази причина съгласно него би трябвало да четем все по-сложни книги и да получаваме от ден на ден ключове, защото има доста порти за отваряне. Желанието на писателя е да научи читателя да може да отваря всяка врата, която вижда пред себе си, а не да върви и да гледа порти, които са заключени за него.

Романът му, безапелационен е Славов, би трябвало да се чете от готови хора. Въпреки, че книгата му е основана за деца, тя може да се чете и от възрастни. Тя изисква централизация, знание за света, защото има заплаха текстът да се размине с читателя, който чака друго четиво и не е подготвен да носи доста ключове в джоба си. „ Искам този свят да бъде разгадан от всеки един, както аз се пробвам да го върша, това е невероятно, естествено, само че може да опитаме ", сподели той.

Първият превод на „ Преди сътворението " е през 2015 година в Гърция. Следват преводи на книгата в Сърбия, Русия, Унгария. Преди няколко месеца романът на Христо Славов излезе на британски език и в Канада – една от дребното страни в Америка, които писателят не е посещавал. Преводът на канадското издание е дело на Кристофър Бъкстон – извънредно добър британски книжовник, преводач и създател на книги. „ Имах подозрения дали той ще се допре до този доста характерен език, доста характерен метод на другарство на героите, само че той се оказа добър ценител, преводът му е добър ", означи Славов.

Писателят описа, че изборът на корица на книгата също е доста комплициран развой, изключително в случай че художникът не е прочел наличието, а то му е било разказано. Такъв точно е казусът с гръцката корица на „ Преди сътворението " – художникът се е доближил оптимално до българския вид, тъй като книгата му е била разказана и не е потърсил характерното. Унгарската и съветската корица на романа, показа той, също доста си наподобяват. На сръбската корица, описа Славов, има нереални, съвсем комични фигури, тъй като на художника му е направил усещане оня звук, в който не може да се разбере кое е съществено и кое не, тъй като писателят употребява доста подигравка и самоирония. Може би една от най-интересните корици на романа е канадската, която изобразява камък, хвърлен в пространството на галактиката и е доста говорещ и особен. Това се дължи на обстоятелството, че художничката е вникнала в наличието, когато е прочела книгата, също така със Славов много време са говорили и по телефона.

Романът „ Преди сътворението " е преведен и в Испания преди два месеца, само че към момента си чака издателя. Голяма е вероятността преди Испания, книгата да излезе първо в Аржентина, защото е проявен огромен интерес към испанския превод.

Славов насочи провокация към читателите – освен да четат книгата му, само че и да осъзнаят нуждата си да разгадават времето. „ Яснотата в живота основава зрелостта и свободата, а умният, интелигентният, образованият човек, е свободният човек. Никак не е свободен този, който не владее или не е употребявал това време да открива истините за света ", заключи писателят. /БГНЕС