Във времето, в което Сталин решава да превземе Източна Европа

Във времето, в което Сталин взема решение да превземе Източна Европа и да извърши един от най-големите геноциди в историята на човечеството, нареждайки се до другият вманиачен деспот – Хитлер, историята помни едно огромно безчовечие. Познаваме го като Катинското кръвопролитие и избиването на хиляди поляци, оглавяващи елита на страната.

Оказва се, че тази процедура не е непозната и с практикува доста години наред.

Офицерите от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) организират едно от най-големите кланета в Беларус сред 1937 и 1941 година Локацията на закононарушението е горска околност до Минск – Курапати. За интервал от близо 4 години се носят митове за осъществените закононарушения.

Истината излиза едвам през 1988 година с първите разкопки във въпросната околност. Откриването на телата води до завеждането на престъпен случай, тъй като до този миг няма архиви за осъщественото закононарушение от страна на Съюз на съветските социалистически републики. До януари 1989 година излиза наяве, че Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са умъртвили не по-малко от 30 хиляди души.

Голямата изненада е, че няма никакви архиви за случилото се, както в министерството на правораздаването, по този начин и във всяка друга институция на Беларус. През 1994 година самостоятелна комисия се обръща към Президентската администрация, с цел да изиска осъществяването на следствие. Немски офицери идват на мястото и откриват по следите, че става въпрос за европейски евреи. Ексхумацията е сред октомври 1997 и май 1998 година под контрола на боен арбитражен съд, който следи за спазването на главните правила. И до през днешния ден за тази гора се водят най-различни митове и мнозина дебатират и отхвърлят намесата на Съюз на съветските социалистически републики, въпреки и през днешния ден да липсва независимост на словото в Беларус, която да не слугува на Лукашенко.

Мнозина считат, че всеобщото кръвопролитие в местността Курапати е част от доста по-голям репресионен развой, който се извършва по повеля на Сталин. Въпросните гонения са индексирани още от 20-те години на предишния век, когато немските бойци от Първата Световна война напущат страната. Малко след Руско-полския спор идва времето и на Беларус, където обстановката излиза отвън надзор. Страната приема социализма като съществена вяра и политическа идеология, стартира всеобща чистка от евентуалните врагове на народа, а към този момент век по-късно не може да се види никакво избавление.

Опитът за народна власт в Беларус е осуетен в края на 1929 година с опита на организация, която се бори за демократични права. Веднага се заражда контра-революционно придвижване, което издърпва посоката на политиката още по-далече от концепцията за независимост. През 1933 година идва и идната изненада, множеството жертви са хора, които са приключили руския институт и могат да бъдат съпротива, през 1930 година са били единствено членове на остарялото потомство, които към момента имат някакво въздействие.

В зората на 30-те години има цяла акция против по този начин наречените противников обществени съсловия. По време на колективизацията излиза наяве, че жертвите ще стартират да порастват в геометрична градация. През 1937 година Сталин към този момент е наредил да се отстрани всеки, който може да бъде евентуален зложелател и съпротива на неговото притежание. Издава се даже специфична заповед в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) – 00447, в която се показва кои хора да бъдат отстранени или непосредствено изпратени в Гулаг. Разделени на две категории, нещастниците би трябвало да застанат пред отряда за разстрел или да отидат в трудов лагер – никой не може да е безапелационен кое тъкмо е по-доброто.

Другата причина за тази чиста форма на експанзия се крие във обстоятелството, че Беларус има западна граница и Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да я затвори. Освен политически водачи, Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) стартира да лови и цели етноси. По заповед 00485 на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) се подрежда задържането на 140 хиляди души в цялостен Съюз на съветските социалистически републики. Около 111 хиляди са екзекутирани. Мнозина се дефинират като врагове на народа, като сътрудници и друга вражеска мощ. Около 17 772 души са убити по време на първата чистка в Беларус. В страната са арестувани и към 21 258 поляци, следвани от други етноси, които се преглеждат като съперници на Сталин. През идващите няколко години в Беларус са арестувани и наказани към 18 500 души.

В някои страни се стопира тази активност, защото Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да насочи военни сили в други райони. След нападението на Германия в Полша, Съюз на съветските социалистически републики употребява своя скришен анекс, с цел да окупира Западен Беларус и да го трансформира в своя колония, която по-късно също би трябвало да се радва на формалната чистка. Хората, които извършват заръките на Сталин са персони като Лаврентий Берия и Г. Йогода. Берман, който получава управлението на Беларус, съумява да репресира близо 60 хиляди души от началото на 1938 година През идната ще осъзнае, че може да стане жертва на своите господари и по-късно е задържан и изпратен в затвор.

По данните на историци, един от най-кървавите месеци в интервала на пречистване, са сред октомври и декември 1937 година Тъй като пандизите към този момент са цялостни, докараните нещастници би трябвало да бъдат разстреляни през нощта в пандиза или да се водят до околните гори. Нощните изтезания на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) се извършват със общоприет револвер. Оръжието се допира в тила, само че в някои случаи и в челото на жертвата.

Именно това подсказва и произхода на палача, сходна процедура се прила и по време на Катинското кръвопролитие, за което към този момент е доказано, че става въпрос за Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).

Независима комисия открива архиви в Съюз на съветските социалистически републики, които ясно показват, че в този интервал има към 40 члена на въпросната организация, които правят касапницата в гората Курапати.

Аутопсията споделя и друга история. Повечето арестувани не са вървели доста от домовете си, не са стояли в затвор и са били бързо избивани. Повечето даже не са прекосявали през съд, с цел да се откри виновността им. Малцина са с публично облекло, каквото биха носили в правосъдна зала. Онези, които са без персонални движимости в джобовете си, най-вероятно са принадлежали от по-високата класа, само че има и мнозина, които са пощадени от обира. Допуска се, че в множеството случаи не е имало и толкоз време за претършуване на всички. Жертвите са на възраст сред 20 и 60 години, като най-често срещаната възраст е сред 40 и 49 година Сред жертвите са открити и деца.

Вярването, че става въпрос за интелигенция може да се направи по модела обувки, които множеството са носили, големият брой очила, химикалки и други по-луксозни артефакти. В един от труповете са открити католически книжки и молитвеник. Зъбната експертиза показва съществуването на железни коронки, качествени протези, кожени облекла и други.

Площта на всеобщите гробове е над 30-40 ДКА. В един гроб се хвърлят до 50-60 души и до този миг са ексхумирани към 30 хиляди души. По думите на беларуския историк Зианон Пазняк, броят е доста по-голям от посочения. Той продължава да твърди, че в района са заровени близо 250 хиляди души.

През 70-те години Пазняк и неговият сътрудник Евгений Смигалов не могат даже да издигнат тематиката за осъществените зверства. След въвеждането на съветската бистрота от Горбачов, историците повдигат въпроса. Тогава се появява и първата публикация, която споделя за ориста на изчезналите. Някои от старите хора си спомнят, че в едно от селата до Минск, с месеци са идвали камиони през нощта и стрелбата не е серпантина до зори. Районът е бил отцепен и никой граждански не е можел да влезе и да види какво се случва. Пътят до въпросната локация и до през днешния ден носи „ сантименталното “ име „ Пътят на гибелта “.

По думите на други очевидци, изтезанията се случвали по 3 пъти дневно. Веднъж в ранни зори, към 2 часа следобяд и още веднъж след залез. По-късно почнали да се извършват изтезания на кръговиден час. Осъдените е трябвало да копаят своите лични гробове, преди да легнат в тях. Всеки един от очевидците е съумял да разпознае униформата на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), откакто са показани разнообразни модели. През 1988 година комисията събира показания на 55 души, които ги водят до зоната на убийствата.

Днес на същото място има повдигнат мемориал, който ясно припомня за ориста на тези, от които Сталин се е страхувал. Психозата на този грузинец е съумяла да докара една страна до ръба на изгубването ѝ, да я трансформира във безконечна съветска колония, каквато е и до през днешния ден.

Позицията на Съюз на съветските социалистически републики е, че това е деяние на немски бойци, само че след 1990 година Съюз на съветските социалистически републики признава, че е причинител на Катинското кръвопролитие, само че резервира безмълвие за Беларус. Опитите на Беларус и Руската федерация по-късно, не престават да приказват за немска интервенция, само че през 1998 година се прави инспекция и балистиката акцентира, че употребяваното оръжие е било руски револвер Наган.

Геноцид е думата, която показва най-добре режима на Сталин и дава началото си точно от Беларус. Пазняк първи повдига тематиката и показва, че закононарушението дава отговор на всички условия, с цел да се маркира по този метод. Различни историци и писатели не стопират да употребяват въпросната дума, с цел да реализиран най-малко едно нещо – да има някаква правдивост за тези, които просто не са отговаряли на осакатения комунистически модел. И до през днешния ден тъкмо този факт се дебатира изключително съществено.