Георги Господинов: Oтворете една смислена книга - там вече е написано всичко, което сега преживяваме
Във времена на обществена изолираност поради пандемията от новия ковид, Ladyzone.bg започва поредицата #ОстанетеСиВкъщи с известни български актьори - писатели, поети, музиканти, режисьори и артисти, които ще показват обичаните си книги, филми и музика. Така че всеки да може да им се наслаждения - освен по време на самоизолирането у дома, само че и постоянно да намира ентусиазъм в тях.
Новият посетител в рубриката #ОстанетеСиВкъщи е Георги Господинов - един от най-популярните и превеждани български писатели, създател на романите " Естествен разказ ", " Физика на тъгата ", сборника с есета " Невидимите рецесии ", стихосбирката " Там, където не сме ", сборника с разкази " И всичко стана горест " и доста други.
Георги Господинов: Границата сред чара и звяра на предишното е доста тънка Новата творба на писателя е за „ нелепия метод, по който се връщаме в предишното или се опитваме да връщаме предишното през днешния ден “
Преди броени дни българският публицист заяви, че следва да издаде нов разказ, който е писал през последните години и " евентуално ще излезе до месец ", добавя Господинов пред Ladyzone.
Георги Господинов: Ако „ Сляпата Вайша ” можеше да гледа към нашата действителност, щеше да е много тъмно По думите му филмът по описа му би могъл да се случи и у нас
Носител на редица влиятелни литературни награди, измежду които премията " Български разказ на годината " на Националния дарителски фонд " 13 века България " (2013), премията " Ян Михалски " (2016) и полската премия " Ангелус " (2019), беседваме през днешния ден с Георги Господинов за обичаните книги, към които обича да се връща на драго сърце.
Снимка: Фелия Барух
Случи се по този начин, че в самото навечерие на всичко това, през февруари, сложих точка на новия си разказ. Писах го в един свят от през вчерашния ден и като подвигнах глава, светът към този момент беше различен. Темата е на пръв взор друга, само че чувството за паника е било във въздуха. Една от главите прочее стартира с думи за " вируса на предишното ", който завладява света. Вероятно до месец романът ще излезе. Защото, в случай че спрем да четем, пишем и издаваме, чакайки да отмине рецесията, това ще е малко изменничество и бягство. Тъкмо книгите и цялото изкуство ни споделят, вижте, имало е такива неща и преди, имало е чума и пандемия, те са минали и са останали историите. Останал е " Декамерон " на Бокачо, писан по време на чума, останал е " Дневник на чумавата година ", останали са пиесите на Шекспир, стиховете на Пушкин, писани в изолираност. Както споделя Маларме, светът съществува, с цел да се трансформира в книга.
Какво върша в дни като тези? Стоя като всички в следобеда на една стая, чета онлайн или разтварям някоя от книгите, които съм взел със себе си. Тук би трябвало да кажа, че тази рецесия ме завари надалеч от вкъщи и библиотеката ми и това е голяма липса. Дори изолацията не ми е подобен проблем, писателят със самотност не можеш да го стреснеш, само че това, че не мога да дълбая из библиотеката, да извадя една книга, да прочета нещо, да я върна отново, да ревизира какво има зад нея на втората редица, да се изненадам от забравена към този момент книга… Такива работи ужасно ми липсват. Така че всички, които сте до библиотеките си, радвайте им се, вземайте и четете слепешката, каквото ви хване окото.
Георги Господинов за последната си книга: След нея би трябвало да се мълчи В книгата са събрани 103 свръхкратки истории, както ги назовава създателят
Все отново съм взел няколко книги със себе си. Нося ги където и да пътувам. Това са нормално остарели книги, които прелиствам всяка година. И това, може би изненадващо, ще е моята рекомендация. В дни като тези умерено можете да се връщате към някоя остаряла книга. Има изключително успокоение в това. То е като да се завърнеш в стая, където към този момент си живял, сякаш всичко ти е познато и въпреки всичко те изненадва. Впрочем споделят, че след случилото се на 11 септември се следило внезапно повишаване на визитите в музеи и галерии, в частта за остаряло изкуство. Човек има потребност да си препотвърди съществуването и трайността на света. Нещо такова е и с връщането към старите книги.
Винаги нося със себе си един Борхес. Книгата, която в този момент е с мен, е първата, която излезе на български - " Вавилонската библиотека ", излезе през 1989 година и помня по какъв начин я четяхме тогава, като изход към различен свят. Да четеш Борхес в кое да е време е избавление, само че в дни като тези още повече. Отваря нови порти на смисъла, вкарва те в лабиринти от времена, излъчва изключително класическо успокоение.
Георги Господинов: Българската горест е горест на втора степен Трябва да се освободим от страдателния залог, в който мислим, и който идва от предходни времена – нас ни ръководят зле, пуснаха ни ток, пуснаха ни парното, пуснаха ни банани, разяснява писателят в Италия
Бих предложил също остарели създатели - като Сенека, да вземем за пример. " Писма до Луцилий " да вземем за пример би било положително упражнение. Нося си няколко томчета с лирика, поезията е като спешна помощ, идва постоянно първа.
Една книга с определени неща на Т. С. Елиът, от началото на 90-те. Поезията на Елиът от 20-те, когато излиза " Пустата земя ", идва таман след такова спешно време и предшества една друга рецесия от 1929 година
Георги Господинов: Светът си изгуби бъдещето в последните години Писателят показа, че е много стеснителен човек и евентуално това е повода да написа книги
#ОстанетеСиВкъщи с обичаните книги на Георги Господинов "Тъкмо книгите и цялото изкуство ни споделят, вижте, имало е такива неща и преди, имало е чума и пандемия, те са минали и са останали историите ", споделя българският писател
Новият посетител в рубриката #ОстанетеСиВкъщи е Георги Господинов - един от най-популярните и превеждани български писатели, създател на романите " Естествен разказ ", " Физика на тъгата ", сборника с есета " Невидимите рецесии ", стихосбирката " Там, където не сме ", сборника с разкази " И всичко стана горест " и доста други.
Георги Господинов: Границата сред чара и звяра на предишното е доста тънка Новата творба на писателя е за „ нелепия метод, по който се връщаме в предишното или се опитваме да връщаме предишното през днешния ден “
Преди броени дни българският публицист заяви, че следва да издаде нов разказ, който е писал през последните години и " евентуално ще излезе до месец ", добавя Господинов пред Ladyzone.
Георги Господинов: Ако „ Сляпата Вайша ” можеше да гледа към нашата действителност, щеше да е много тъмно По думите му филмът по описа му би могъл да се случи и у нас
Носител на редица влиятелни литературни награди, измежду които премията " Български разказ на годината " на Националния дарителски фонд " 13 века България " (2013), премията " Ян Михалски " (2016) и полската премия " Ангелус " (2019), беседваме през днешния ден с Георги Господинов за обичаните книги, към които обича да се връща на драго сърце.
Снимка: Фелия Барух
Случи се по този начин, че в самото навечерие на всичко това, през февруари, сложих точка на новия си разказ. Писах го в един свят от през вчерашния ден и като подвигнах глава, светът към този момент беше различен. Темата е на пръв взор друга, само че чувството за паника е било във въздуха. Една от главите прочее стартира с думи за " вируса на предишното ", който завладява света. Вероятно до месец романът ще излезе. Защото, в случай че спрем да четем, пишем и издаваме, чакайки да отмине рецесията, това ще е малко изменничество и бягство. Тъкмо книгите и цялото изкуство ни споделят, вижте, имало е такива неща и преди, имало е чума и пандемия, те са минали и са останали историите. Останал е " Декамерон " на Бокачо, писан по време на чума, останал е " Дневник на чумавата година ", останали са пиесите на Шекспир, стиховете на Пушкин, писани в изолираност. Както споделя Маларме, светът съществува, с цел да се трансформира в книга.
Какво върша в дни като тези? Стоя като всички в следобеда на една стая, чета онлайн или разтварям някоя от книгите, които съм взел със себе си. Тук би трябвало да кажа, че тази рецесия ме завари надалеч от вкъщи и библиотеката ми и това е голяма липса. Дори изолацията не ми е подобен проблем, писателят със самотност не можеш да го стреснеш, само че това, че не мога да дълбая из библиотеката, да извадя една книга, да прочета нещо, да я върна отново, да ревизира какво има зад нея на втората редица, да се изненадам от забравена към този момент книга… Такива работи ужасно ми липсват. Така че всички, които сте до библиотеките си, радвайте им се, вземайте и четете слепешката, каквото ви хване окото.
Георги Господинов за последната си книга: След нея би трябвало да се мълчи В книгата са събрани 103 свръхкратки истории, както ги назовава създателят
Все отново съм взел няколко книги със себе си. Нося ги където и да пътувам. Това са нормално остарели книги, които прелиствам всяка година. И това, може би изненадващо, ще е моята рекомендация. В дни като тези умерено можете да се връщате към някоя остаряла книга. Има изключително успокоение в това. То е като да се завърнеш в стая, където към този момент си живял, сякаш всичко ти е познато и въпреки всичко те изненадва. Впрочем споделят, че след случилото се на 11 септември се следило внезапно повишаване на визитите в музеи и галерии, в частта за остаряло изкуство. Човек има потребност да си препотвърди съществуването и трайността на света. Нещо такова е и с връщането към старите книги.
Винаги нося със себе си един Борхес. Книгата, която в този момент е с мен, е първата, която излезе на български - " Вавилонската библиотека ", излезе през 1989 година и помня по какъв начин я четяхме тогава, като изход към различен свят. Да четеш Борхес в кое да е време е избавление, само че в дни като тези още повече. Отваря нови порти на смисъла, вкарва те в лабиринти от времена, излъчва изключително класическо успокоение.
Георги Господинов: Българската горест е горест на втора степен Трябва да се освободим от страдателния залог, в който мислим, и който идва от предходни времена – нас ни ръководят зле, пуснаха ни ток, пуснаха ни парното, пуснаха ни банани, разяснява писателят в Италия
Бих предложил също остарели създатели - като Сенека, да вземем за пример. " Писма до Луцилий " да вземем за пример би било положително упражнение. Нося си няколко томчета с лирика, поезията е като спешна помощ, идва постоянно първа.
Една книга с определени неща на Т. С. Елиът, от началото на 90-те. Поезията на Елиът от 20-те, когато излиза " Пустата земя ", идва таман след такова спешно време и предшества една друга рецесия от 1929 година
Георги Господинов: Светът си изгуби бъдещето в последните години Писателят показа, че е много стеснителен човек и евентуално това е повода да написа книги
#ОстанетеСиВкъщи с обичаните книги на Георги Господинов "Тъкмо книгите и цялото изкуство ни споделят, вижте, имало е такива неща и преди, имало е чума и пандемия, те са минали и са останали историите ", споделя българският писател
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ