#ОстанетеСиВкъщи: Любимите книги на Мария Лалева
Във времена на обществена изолираност поради пандемията от новия ковид, стартирахме поредицата #ОстанетеСиВкъщи с известни български актьори - писатели, поети, музиканти, режисьори и артисти, които ще показват обичаните си книги, филми и музика. Така че всеки да може да им се наслаждения - освен по време на самоизолирането у дома, само че и постоянно да може да намира ентусиазъм в тях.
След като ви запознахме с обичаните книги на Палми Ранчев, новият посетител в рубриката #ОстанетеСиВкъщи е писателката и поетеса Мария Лалева, авторка на стихосбирката " Не съм ви ближна " и романа " Живот в скалите ". " Толкова доста книги, за които все нямах време, се подредиха на нощното ми шкафче, на масата в хола, на бюрото до компютъра ", споделя Мария Лалева, разказвайки ни за обичаните си книги. Целите сме в слух.
Снимка: Васил Къркеланов
Тази непредвидена " почивка ", като всяко ненадейно събитие в човешкия живот, в началото провокира у мен потрес и анархия в навиците, в страстите, в проектите. Рязкото натискане на спирачките, когато караш с висока скорост, постоянно е рисково. След първата седмица, в която жадно попивахме вести и всевъзможна информация за пандемията и откакто мина първата съвсем истерична вълна от смешки и смях, което беше избавително за душeвността на съвсем всички хора, си дадох сметка, че в изискванията на ограничавания най-добре можеш да схванеш кой си и кои са хората до теб. Светът и животът на открито към този момент нито пречат, нито оказват помощ, нито ни избавят от нас самите. Изведнъж се оказахме в обстановка, в която външният свят спря да ни замества, да ни изпълва със себе си, да ни подменя, да ни моделира. Той просто изчезна и останахме сами по себе си. Отвори се един голям процеп във времето, една пауза, която би трябвало да напълниш със себе си. Стопкадърът на самия теб. Като във кино лентата " Матрицата " - спираш в крачка, замръзваш и ето това е в действителност най-твоето аз. Най-после нещо те спря, с цел да се видиш. Започваш да се обикаляш в кръг, да се разглеждаш, да си задаваш въпроси и най-много - да си даваш отговори. Ние, хората, сме издигнали в фетиш придвижването и мисленето, само че не и чувстването. А в този момент е времето да чувстваш. Древните египтяни не са имали подобен фетиш към мозъка на индивида и неговите функционалности, както ние в днешно време, те са вярвали, че същинският разсъдък е в сърцето. И че там е връзката с духа. Приех, че ковид паузата е времето, в което животът ме принуждава да се погледна със сърцето. И да прегледам замръзналия свят отвън мен отново с душата. Времето, в което мога да пообиколя стопкадъра си и да осъзная наличието не толкоз с логиката и разсъдъка, а от гледната точка на душата и нейните истини.
Мария Лалева: Темата за индивида ме вълнува най-вече Поетесата съобщи, че хората почитат еднообразно изкуството без значение дали са на морето или в залите
Усещането, че имаш време за всичко е несвойствено за актуалния човек. Е, коронавирусът ни подари това време. Колкото и необичайно да звучи, оказа се, че свободата вътре пристигна с несвободата извън. И аз на първо време се зарових в нещата си за изхвърляне. И в дословния, и в преносния смисъл. Чували с ненужни движимости, недокосвани с години, чували в ненужни мемоари и страсти, които просто заемат място и ме спъват, привързват ме към предишното, което към този момент го няма. Оказа се, че паузата отвори място за доста нови неща. Освен задоволително време, открих, че имам и премного място след чистката. Започнах да одобрявам оголените и подредени шкафове и пространстава в къщата си, освободените от остарялото пространства в мен. Толкова доста книги, за които все нямах време, се подредиха на нощното ми шкафче, на масата в хола, на бюрото до компютъра.
" Анатомия на човешката деструктивност " на Ерих Фром. Тежко и постепенно се чете, само че аз обичам неговия последователен метод на писане и извеждане на тезата, разсъжденията с препратки и доказателства, задочните му разногласия, от време на време със самия него. Все не ми стигаше време да я дочета.
Анджей Вайда с " Киното и останалия свят. Двоен взор " - книга, която един прелестен човек с дълъг стаж в киното ми подари преди година, само че не съумях да стартира до през днешния ден. Обичам европейското кино, остарялото европейско кино, което следваше страстта и умееше да я превеждаше на киноезик.
„ Седмица на духа ”: Мария Лалева за възкресението и прошката „ Голямата мощ на този, който е оживял, е да гледа белега си без спомен за раната ”, сподели създателят на „ Живот в скалите ”
Довърших " Киносценарият. Основи на киносценаристиката " на Сид Фийлд. Целият поминък на писането на киносценарий на едно място. Безпощадният американски модел на работа за промишленост, удобен, прецизен, обстоен, спретнат, тестван в практиката. Талантът не е задоволителен, както твърди създателят. Задължителен е, само че не е задоволителен за добър сюжет.
Нарине Абгарян и " Да живееш нататък " - бях пропуснала тази нейна книга. Дойде й времето.
Книгата, която прелиствам сега е " За любовта и други демони " на Габриел Гарсия Маркес. С други очи и сърце я чета. Маркес и Достоевски за мен постоянно ще останат на най-горното ходило в международната литература. Задължително е, най-малко за мен, да ги препрочиташ от време на време.
Вижте още за обичаните книги на Мария Лалева в Ladyzone.bg.
#ОстанетеСиВкъщи с обичаните книги на Мария Лалева Разговаряме с надарената българска писателка и поетеса за книгите, към които обича да се връща с удоволствие
След като ви запознахме с обичаните книги на Палми Ранчев, новият посетител в рубриката #ОстанетеСиВкъщи е писателката и поетеса Мария Лалева, авторка на стихосбирката " Не съм ви ближна " и романа " Живот в скалите ". " Толкова доста книги, за които все нямах време, се подредиха на нощното ми шкафче, на масата в хола, на бюрото до компютъра ", споделя Мария Лалева, разказвайки ни за обичаните си книги. Целите сме в слух.
Снимка: Васил Къркеланов
Тази непредвидена " почивка ", като всяко ненадейно събитие в човешкия живот, в началото провокира у мен потрес и анархия в навиците, в страстите, в проектите. Рязкото натискане на спирачките, когато караш с висока скорост, постоянно е рисково. След първата седмица, в която жадно попивахме вести и всевъзможна информация за пандемията и откакто мина първата съвсем истерична вълна от смешки и смях, което беше избавително за душeвността на съвсем всички хора, си дадох сметка, че в изискванията на ограничавания най-добре можеш да схванеш кой си и кои са хората до теб. Светът и животът на открито към този момент нито пречат, нито оказват помощ, нито ни избавят от нас самите. Изведнъж се оказахме в обстановка, в която външният свят спря да ни замества, да ни изпълва със себе си, да ни подменя, да ни моделира. Той просто изчезна и останахме сами по себе си. Отвори се един голям процеп във времето, една пауза, която би трябвало да напълниш със себе си. Стопкадърът на самия теб. Като във кино лентата " Матрицата " - спираш в крачка, замръзваш и ето това е в действителност най-твоето аз. Най-после нещо те спря, с цел да се видиш. Започваш да се обикаляш в кръг, да се разглеждаш, да си задаваш въпроси и най-много - да си даваш отговори. Ние, хората, сме издигнали в фетиш придвижването и мисленето, само че не и чувстването. А в този момент е времето да чувстваш. Древните египтяни не са имали подобен фетиш към мозъка на индивида и неговите функционалности, както ние в днешно време, те са вярвали, че същинският разсъдък е в сърцето. И че там е връзката с духа. Приех, че ковид паузата е времето, в което животът ме принуждава да се погледна със сърцето. И да прегледам замръзналия свят отвън мен отново с душата. Времето, в което мога да пообиколя стопкадъра си и да осъзная наличието не толкоз с логиката и разсъдъка, а от гледната точка на душата и нейните истини.
Мария Лалева: Темата за индивида ме вълнува най-вече Поетесата съобщи, че хората почитат еднообразно изкуството без значение дали са на морето или в залите
Усещането, че имаш време за всичко е несвойствено за актуалния човек. Е, коронавирусът ни подари това време. Колкото и необичайно да звучи, оказа се, че свободата вътре пристигна с несвободата извън. И аз на първо време се зарових в нещата си за изхвърляне. И в дословния, и в преносния смисъл. Чували с ненужни движимости, недокосвани с години, чували в ненужни мемоари и страсти, които просто заемат място и ме спъват, привързват ме към предишното, което към този момент го няма. Оказа се, че паузата отвори място за доста нови неща. Освен задоволително време, открих, че имам и премного място след чистката. Започнах да одобрявам оголените и подредени шкафове и пространстава в къщата си, освободените от остарялото пространства в мен. Толкова доста книги, за които все нямах време, се подредиха на нощното ми шкафче, на масата в хола, на бюрото до компютъра.
" Анатомия на човешката деструктивност " на Ерих Фром. Тежко и постепенно се чете, само че аз обичам неговия последователен метод на писане и извеждане на тезата, разсъжденията с препратки и доказателства, задочните му разногласия, от време на време със самия него. Все не ми стигаше време да я дочета.
Анджей Вайда с " Киното и останалия свят. Двоен взор " - книга, която един прелестен човек с дълъг стаж в киното ми подари преди година, само че не съумях да стартира до през днешния ден. Обичам европейското кино, остарялото европейско кино, което следваше страстта и умееше да я превеждаше на киноезик.
„ Седмица на духа ”: Мария Лалева за възкресението и прошката „ Голямата мощ на този, който е оживял, е да гледа белега си без спомен за раната ”, сподели създателят на „ Живот в скалите ”
Довърших " Киносценарият. Основи на киносценаристиката " на Сид Фийлд. Целият поминък на писането на киносценарий на едно място. Безпощадният американски модел на работа за промишленост, удобен, прецизен, обстоен, спретнат, тестван в практиката. Талантът не е задоволителен, както твърди създателят. Задължителен е, само че не е задоволителен за добър сюжет.
Нарине Абгарян и " Да живееш нататък " - бях пропуснала тази нейна книга. Дойде й времето.
Книгата, която прелиствам сега е " За любовта и други демони " на Габриел Гарсия Маркес. С други очи и сърце я чета. Маркес и Достоевски за мен постоянно ще останат на най-горното ходило в международната литература. Задължително е, най-малко за мен, да ги препрочиташ от време на време.
Вижте още за обичаните книги на Мария Лалева в Ladyzone.bg.
#ОстанетеСиВкъщи с обичаните книги на Мария Лалева Разговаряме с надарената българска писателка и поетеса за книгите, към които обича да се връща с удоволствие
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ