И КРИБ се обяви срещу искането на БРАИТ да стане национално представителна работодателска организация
Във връзка с процедурата по определяне представителността на организациите на служащите и чиновниците и на работодателите, която се организира сега (т.нар. преброяване), през последните дни бяха оповестени мненията на някои от работодателските организации по подадените документи от Българска работодателска асоциация Иновативни технологии (БРАИТ), която за първи път взе участие в преброяването.
КРИБ досега не е изразявала обществено своето мнение по отношение на кандидатурата на БРАИТ, само че считаме за оправдано да създадем това с оглед изложеното от другите две уважавани работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) и Българската стопанска камара (БСК), поради изказванията по време на конференцията на БРАИТ на 29.10.2020 година, както и по отношение на многочислени запитвания към нас от медиите и от членовете на КРИБ.
КРИБ изцяло поддържа казаното от ръководителя на АИКБ Васил Велев в изявление за медиите, че БРАИТ няма правосъдна регистрация и не може да бъде работодателска организация. В допълнение КРИБ може да добави следното от юридическа позиция: БРАИТ е съдружие с нестопанска цел, несъмнено за активност в социална изгода, учредено по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/, и е вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията към Министерството на правораздаването през 2019 година Налице е несъблюдение на правните условия при критериите за признание на организацията като национално представителна на национално ниво по четири съществени посоки. Първо, БРАИТ не е работодателска организация – с цел да е такава, би трябвало да е учредена по реда на член 49 от Кодекса на труда /КТ/ и да е вписана в указател на синдикалните и работодателските организации в окръжния съд по седалището ѝ / за София – Софийския градски съд/. Второ, БРАИТ няма качество на юридическо лице, добито по реда на 49, алинея 1 КТ минимум три години преди подаването на настояването за признание на представителност – член 35, ал.1, т. 4 КТ. Трето, БРАИТ не може да показа правосъдно решение за регистриране и уверение за настоящо положение, издадено от съда по регистрацията, както и удостоверен от съда дубликат от последния вписан правилник на организацията – също експлицитни условия за съществуването на критериите за национална представителност, тъй като не разполага с такива, т.е., не дава отговор на член 6, ал.1, т. 1 и 2 от Наредбата за установяването на съществуването на критериите за национална представителност. И четвърто - в записаните в устава цели сдружението БРАИТ преди всичко е показало, че ще работи за представляваните от него работодатели като представителна организация на работодателите на национално ниво. Дали работодателската организация е представителна на национално ниво, се дефинира не от нейния правилник, а от признаването й за такава от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда. По този метод БРАИТ подвежда и своите настоящи и бъдещи членове, че е национално представителна работодателска организация без да е приета за такава с решение на Министерски съвет.
На дадената от представители на БРАИТ конференция на 29.10.2020 година в Българска телеграфна агенция излиза наяве, че организацията се базира на Преходната наредба към член 49 от Кодекса на труда, която резервира досегашната регистрация на съществуващите работодателски организации, т. е., юрисдикцията на съда. За разлика от национално представителните, останалите не са приети с решение на Министерския съвет като работодателски организации, заради което и БРАИТ не може да се базира на преходната наредба. Близо година след влизането в действие на член 49 КТ тя се е определила като съдружие за осъществяване на активност в социална изгода по ЗЮЛНЦ и се е вписала в регистъра към Агенцията по вписванията. Не може да се твърди опазване на пълномощия, от която си се отказал.
Освен това, сдруженията с нестопанска цел, избрани за осъществяване на активност в социална изгода, се уреждат особено и единствено по реда на ЗЮЛНЦ, имат характерни цели и могат да бъдат подпомагани от страната посредством данъчни, митнически и други облекчения. Което е безспорна спънка сдружението да бъде несъмнено като работодателска организация, отговаряща на условията на член 49 от Кодекса на труда, което пък от своя страна изключва признаването й за национално представителна.
Дори разглеждането ѝ като такава я слага в привилегировано състояние по отношение на останалите организации на работодателите, кандидатстващи за национална представителност, в жестоко нарушаване на член 36, алинея 5, т. 1 от Кодекса на труда, а точно: установяването на съществуването на критериите за представителност се прави при съблюдаване на правилото на равнопоставеност на субектите.
Признаването на БРАИТ за национално представителна работодателска организация, съгласно КРИБ, би се явило в нарушаване на главния парламентарен принцип, прогласен в член 4, алинея 1 от Конституцията, а точно, че Република България е правова страна, в която работи върховенството на закона. В член 44, алинея 1 на Конституцията е открито, че жителите могат свободно да се сдружават. А в алинея 3 на същата наредба е планувано, че законът дефинира организациите, които подлежат на регистрация. От което следва, че всяко едно гражданско съдружие е длъжно да дефинира правно-организационната си форма и да съблюдава условията на специфичния закон за тази форма. В противоположен случай политическите партии биха могли да се записват и като фондации, работодателските и синдикалните организации като политически партии и така нататък
От АИКБ също по този начин допускат съществуването на проблем с покриването на количествените критерии от страна на БРАИТ. И съгласно КРИБ съществува огромна възможност БРАИТ да не отговоря на количествените критерии. Основанията ни за това се свеждат до информацията, с която всички кандидатстващи за национално представителни работодателски организации разполагат, а точно: откритите така наречен „ дублажи “, т. е., дружество, браншова или отраслова организация е включена в числения състав на две или повече организации, които желаят да бъдат приети за представителни. На съображение член 10, алинея 4 от Наредбата за определяне на критериите за представителност в тези случаи министърът на труда и обществената политика изисква от националните управителни органи на тези организации дружно с предприятието или организацията да уточнят в числения състав на коя от тях да бъдат включени съответното дружество и/или организация.
Според тази информация до 6 октомври - крайният период за показване на документите в Министерския съвет, БРАИТ е декларирала малко над 57 хиляди заети в предприятия, които членуват в организацията, т.е. тя е на ръба за покриване на единия от двата вероятни критерии, а точно - да обгръща минимум 50 хиляди заети в 1500 компании и надалеч от опцията да покрие другия аршин, съгласно който в предприятията на организацията е належащо да има 100 хиляди заети без значение от броя на компаниите.
Ако се вземат поради дублиращите се предприятия, т.е., тези, които членуват и в други работодателски организации, които по предварителни данни обгръщат към 48 хиляди заети, то безспорният брой заети, показани от БРАИТ в периода очакван по наредбата е към 8 хиляди заети.
Предстои да бъде открито тези предприятия, които са дублирани, към коя от кандидатстващите организации ще бъдат ориентирани на база показаните пълномощни. Предвид, че според първичните документи БРАИТ надвишава минималния дължим предел за заети с малко над 8 хиляди, то може, при отстраняването на дублажите, да се окаже, че не могат да покрият минималния дължим предел. Разбира се, всичко това ще стане ясно едвам откакто комисията прегледа документите и излезе със мнение.
В тази връзка КРИБ задава въпрос какъв брой в реалност са заетите в предприятия, подадени от БРАИТ – 57 хиляди, както е в показаните документи в Министерски съвет, или 68 хиляди, както бе посочено на дадената от БРАИТ конференция на 29.10.2020 година, и разумния подвъпрос - има ли придвижване и смяна в цифрите след внасянето на документите в Министерски съвет. Отговорът на този въпрос може да докара до изводи за замяна на обстоятелства и откровени лъжи.
Откровена лъжа е и изказванието, че „ БРАИТ е кандидатствала за член на КРИБ, само че не е призната “.
КРИБ поддържа изцяло и казаното от ръководителя на БСК Радосвет Радев, че доста от членовете на БРАИТ поотделно и сега членуват в национално приетите за представителни работодателски организации и имат по всевъзможен метод опция да бъдат показани и да вземат участие в работата на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС).
Даже представител на един от клъстерите в БРАИТ е член на УС на БСК, показва Радосвет Радев и по отношение на това показва кардинално съмнение, че БРАИТ желае да взе участие в НСТС, тъй като това е средство за реализиране на някакви други цели.
Като конкретизация на казаното от БСК ще посочим, че огромните компании, членове на Индустриален Клъстер Средногорие, визиран от Радосвет Радев, са дали самостоятелни пълномощни на КРИБ, а точно Асарел-Медет АД, Аурубис България АД, Елаците – Мед АД, Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД, Геотехмин ООД, Геотрейдинг АД, Сименс ЕООД. Логичен е въпросът по какъв начин един клъстер става член основател за основаването на нова работодателска организация БРАИТ, откакто неговите съществени членове са упълномощили да ги съставляват към този момент съществуващи работодателски организации?! А самият Индустриален Клъстер Средногорие е член на Управителния съвет на БСК в лицето на изпълнителния си шеф Николай Минков?!
В продължение на казаното от БСК, КРИБ подозира в опитите на БРАИТ да накара държавното управление да я признае за национално представителна работодателска организация блян към реализиране на някакви други персонални цели, които прозират от генезиса на основаването на клъстерите - гръбнакът на БРАИТ.
Както сочат журналистически следствия, огромна част от клъстерите в България бяха основани за асимилиране на евросредства и в реалност значително от тях всъщност са кухи структури.
Ето малко от историята на клъстерите съгласно изявления в медиите: Експертите, разработвали насоките за клъстеризация на стопанската система през 2004 година, споделят, че има над 100 локални концентрации на промишлености в страната, само че считат, че могат да бъдат насърчени към 40 евентуални клъстера. В работния вид на "Национална тактика за развиване на клъстърите " от май 2006 година, която по този начин и не е призната, е записано: "Да бъдат подкрепени до 30 клъстерни формирования в България, което ще усъвършенства конкурентоспособността на над 1500 компании в основни подсектори до 2013 година ". През 2012 година съгласно икономическото министерство клъстерите към този момент са 42, само че съгласно Асоциацията на бизнес клъстерите (АБК) те са 86. През 2013 година АБК споделя, че техният брой доближава 230! За съпоставяне в Словакия тогава те са 20, в прилежаща Сърбия 43, в Румъния - 47, а в Хърватия - 56. В България растежът им единствено за година е сред 2.5 и 5.5 пъти, което е самобитен български "принос " в историята на програмния интервал 2007-2013 година Онова, което предизвика ускореното основаване на шампионско количество клъстери, са процедурите по набиране на планове, финансирани по Оперативна програма "Конкурентоспособност ".
Друг объркващ факт се отнася до самата същина на поддръжката, предоставена за основаването на клъстерите. Средствата от най-малко 100 000 лева до най-много 2 000 000 лева на план се отпускат за "изграждане и поддръжка на административното тяло на клъстера " т.е. за участия в семинари, образования, конференции, осведомителни събития, продан на опит, положителни практики и други за непрекъснатия личен състав, зает с ръководството и координацията на клъстера; за консултантски услуги за правене на плановото предложение по процедурата - до 10 000 лева.; визуализация на плана - не повече от 5000 лева.; за одит - до 20 000 лева Финансират се и действия по "привличане на нови членове в клъстера " - в това число разноски за командировки на административното тяло на клъстера, интернет страници, събития - конференции, презентации, семинари, тренинги, участия в национални и интернационалните панаири, изложения, печатане на брошури. "Инвестиционният съставен елемент " позволява финансиране на разноски за закупуване и въвеждане в употреба на дълготрайни материални активи (ДМА) за общи клъстерни действия - съоръжение за зали за образования, подготвителни центрове, изпитателни лаборатории или възстановяване на функционалните характерности на съществуващи здания и пространства. Най-голям е грантът (до 85% от стойността) на общодопустимите разноски за "подкрепа на административното тяло на клъстера ". До 65% са давани за привличане на нови членове и до 50% за придобиване на ДМА или ремонт на съществуващи. При тези условия по никакъв начин не е изненадващо, че измежду клъстерите има такива екзотични имена, които нямат нищо общо със самата концепция за обединяването на напъните сред компании за повишение на конкурентоспособността им, като да вземем за пример "Хепи клъстер ", "Ултра офис клъстер ", "Жар Клъстер ", "Обединена Борба ", "Клъстер Визия ", "Клъстер Промаркет Плюс ", "Клъстер на българските обществено виновни експортьори ", "Българска асоциация за оценка на политиките ", "Бизнес консултантски клъстер ", "Клъстер за осведомено общество и стабилно развиване ", Клъстер "Кулинарни изкуства и гостолюбие " и така нататък
През 2015 година в България към този момент са регистрирани 261 клъстера, от които 150 са в София, и съгласно изпълнителния шеф на Асоциацията на бизнес клъстерите тогава една огромна част от тези клъстери са основани тъкмо за групиране на ползи, които опират главно до приемане на средства за подкрепяне - български и европейски, а не основаване на условия за повишение на конкурентоспособността на българската стопанска система.
С оглед опциите за еврофинансиране през новия програмен интервал таман в тази тенденция са и актуалните опасения за повторяемост на сходни практики от страна на клъстерите, обединени в организацията БРАИТ, която се афишира и за приемник на Асоциацията на бизнес клъстерите.
Подобни практики биха могли да бъдат открити и при основаването на София Тех Парк, когато над 100 млн. лева бяха пренасочени от подкрепяне на действителния бизнес по Оперативна програма „ Конкурентоспособност “ към основаване на един план, всеобщо именуван в медиите „ план за недвижими парцели “. Още повече, че този план през цялото време беше координиран и съгласуван единствено и само с мнението на така наречен новаторски клъстери и от консултативния съвет по неговото основаване бяха извадени представителите на КРИБ и на БСК. Въпреки нашето гледище, първият изпълнителен шеф на София Тех Парк отхвърли изрично да вземе поради позицията на КРИБ, че това ще бъде още един план за недвижими парцели, който няма да има отношение към новаторския бизнес на 21-ви век. По тази причина КРИБ се солидаризира с написаното в отвореното писмо против управлението на София Тех Парк от Ивайло Пенчев, член на Управителния съвет на КРИБ от 2014 до 2017 година и притежател на „ Уолтопия “ – единственият частен вложител в парка: „..Една година откакто открихте техпарка за 100 милиона имате петдесетина индивида в няколко стартъпа, май всичките финансирани с държавни и европейски пари, на ниски наеми. В лабораториите май нищо не се основава, само че несъмнено имат шефове и харчат пари. Имате си и ръб и не знам какъв брой чиновници...Излъгахте ме, като ме кандардисвахте да строя при вас. Нищо от това, което обещахте, не се случи. Няма наематели в сградния ви фонд, още по-малко високотехнологични, няма други частни вложители от ранга на Уолтопия. Всъщност от никакъв сан. Едни огромни поляни и няколко празни здания. И един ръб и малко служители. И единствено харчите пари. Пари, които не толкоз високотехнологични гурута изкарват с почтен труд и заплащат под формата на налози, с цел да можете вие да се преструвате на значими, че и да си вярвате “, написа Ивайло Пенчев. Не инцидентно някои от клъстерите, основатели на БРАИТ, се обитават точно на бул. „ Цариградско шосе “ 111.
С оглед съществуването на сходни свидетелства и голям брой следствия в общественото пространство, както и въз основа на вътрешна информация, КРИБ разисква опцията дружно с други работодателски организации да сезира ОЛАФ за източването на еврофондове от страна на някои от клъстерите в България и свързани с тях структури.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ НА КРИБ:
1. Във връзка с оповестеното в медиите при започване на м. април т.г., че Аутомотив Клъстер България ще създаде огромни количества качествени респираторни апарати, питаме дали са създадени и в случай че да, на кого са дарени?
За съпоставяне ще напомним, че КРИБ посредством своя групов член Българската минно-геоложка камара, която е браншова организация, а не клъстер, подари близо 3 млн. лева за закупуване на животоспасяваща техника и медицински продукти (вкл. респираторни апарати), в това число 300 хиляди евро за здравно съоръжение и доставката му от Китай. Като цяло КРИБ и неговите самостоятелни и групови членове оказаха поддръжка на обществото за над 14 млн. лева под формата основно на парични дарения, както и на животоспасяващо и защитно здравно съоръжение, ориентирано към десетки лечебни заведения в цялата страна. Още по-странно звучи в тази конюнктура версията, че макар рецесията аутомотив фирмите печелели, и то доста добре, което пък ни дава съображение да запитаме какво отдели аутомотив секторът, с цел да помогне на нуждаещите се свои съграждани по време на пандемията?
2. По мотив оповестеното от Аутомотив Клъстер България, че окабеляването е измежду най-иновативните действия, питаме кое е иновация в автомобилостроенето – окабеляването или производството на цялостен автомобил?
3. Питаме може ли да бъде обявяван за знаков вложител този, който носи в България „ обществената употреба на 21-ви век “ - ефикасната стачка в Язаки България град Ямбол през 2015 година за нарушение Кодекса на труда, според позицията на КТ „ Подкрепа “ и тоталното неспазване на ограниченията против COVID-19 в завода на Язаки България в Димитровград
4. Може ли Язаки България да бъде съпоставен с вложители, членове на КРИБ, които създават автомобил от А до Я (който печели по спортни писти по света) или създават цялостна гама електрически автомобили (от такива за самостоятелно прилагане до товарни), които бяха изложени пред залите при провеждането на последния Бал и други събития на КРИБ. Когато притежателят им, обаче, се обръща към автомобилния клъстер с молба да му бъде възложен лист с продуктите, създавани от членовете на клъстера, с цел да купува от тях, получава отговор „ нямаме подобен! “.
5. Питаме целия IT бранш ли съставляват БАИТ (съосновател на БРАИТ), и надлежно БРАИТ, откакто IT колоси примерно като Майкрософт България, Телелинк Бизнес Сървисис, A1 България, VIVACOM, Теленор България, Електрон Прогрес, Сиела Норма, РИСК Електроник и доста други са дали самостоятелни пълномощни на КРИБ да ги съставлява като работодателска организация? Защо IT колос като НР напусна демонстративно БАИТ преди години, казвайки, че „ БАИТ целеустремено попречва привличането на вложения в българския IT бранш “?
6. И най-после питаме за какво организацията на „ най-големите IT специалисти “ (както те се възприемат) към момента няма интернет страница, а уеб сайтът на Асоциацията на бизнес клъстерите в България не действа?
КРИБ досега не е изразявала обществено своето мнение по отношение на кандидатурата на БРАИТ, само че считаме за оправдано да създадем това с оглед изложеното от другите две уважавани работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) и Българската стопанска камара (БСК), поради изказванията по време на конференцията на БРАИТ на 29.10.2020 година, както и по отношение на многочислени запитвания към нас от медиите и от членовете на КРИБ.
КРИБ изцяло поддържа казаното от ръководителя на АИКБ Васил Велев в изявление за медиите, че БРАИТ няма правосъдна регистрация и не може да бъде работодателска организация. В допълнение КРИБ може да добави следното от юридическа позиция: БРАИТ е съдружие с нестопанска цел, несъмнено за активност в социална изгода, учредено по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/, и е вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията към Министерството на правораздаването през 2019 година Налице е несъблюдение на правните условия при критериите за признание на организацията като национално представителна на национално ниво по четири съществени посоки. Първо, БРАИТ не е работодателска организация – с цел да е такава, би трябвало да е учредена по реда на член 49 от Кодекса на труда /КТ/ и да е вписана в указател на синдикалните и работодателските организации в окръжния съд по седалището ѝ / за София – Софийския градски съд/. Второ, БРАИТ няма качество на юридическо лице, добито по реда на 49, алинея 1 КТ минимум три години преди подаването на настояването за признание на представителност – член 35, ал.1, т. 4 КТ. Трето, БРАИТ не може да показа правосъдно решение за регистриране и уверение за настоящо положение, издадено от съда по регистрацията, както и удостоверен от съда дубликат от последния вписан правилник на организацията – също експлицитни условия за съществуването на критериите за национална представителност, тъй като не разполага с такива, т.е., не дава отговор на член 6, ал.1, т. 1 и 2 от Наредбата за установяването на съществуването на критериите за национална представителност. И четвърто - в записаните в устава цели сдружението БРАИТ преди всичко е показало, че ще работи за представляваните от него работодатели като представителна организация на работодателите на национално ниво. Дали работодателската организация е представителна на национално ниво, се дефинира не от нейния правилник, а от признаването й за такава от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда. По този метод БРАИТ подвежда и своите настоящи и бъдещи членове, че е национално представителна работодателска организация без да е приета за такава с решение на Министерски съвет.
На дадената от представители на БРАИТ конференция на 29.10.2020 година в Българска телеграфна агенция излиза наяве, че организацията се базира на Преходната наредба към член 49 от Кодекса на труда, която резервира досегашната регистрация на съществуващите работодателски организации, т. е., юрисдикцията на съда. За разлика от национално представителните, останалите не са приети с решение на Министерския съвет като работодателски организации, заради което и БРАИТ не може да се базира на преходната наредба. Близо година след влизането в действие на член 49 КТ тя се е определила като съдружие за осъществяване на активност в социална изгода по ЗЮЛНЦ и се е вписала в регистъра към Агенцията по вписванията. Не може да се твърди опазване на пълномощия, от която си се отказал.
Освен това, сдруженията с нестопанска цел, избрани за осъществяване на активност в социална изгода, се уреждат особено и единствено по реда на ЗЮЛНЦ, имат характерни цели и могат да бъдат подпомагани от страната посредством данъчни, митнически и други облекчения. Което е безспорна спънка сдружението да бъде несъмнено като работодателска организация, отговаряща на условията на член 49 от Кодекса на труда, което пък от своя страна изключва признаването й за национално представителна.
Дори разглеждането ѝ като такава я слага в привилегировано състояние по отношение на останалите организации на работодателите, кандидатстващи за национална представителност, в жестоко нарушаване на член 36, алинея 5, т. 1 от Кодекса на труда, а точно: установяването на съществуването на критериите за представителност се прави при съблюдаване на правилото на равнопоставеност на субектите.
Признаването на БРАИТ за национално представителна работодателска организация, съгласно КРИБ, би се явило в нарушаване на главния парламентарен принцип, прогласен в член 4, алинея 1 от Конституцията, а точно, че Република България е правова страна, в която работи върховенството на закона. В член 44, алинея 1 на Конституцията е открито, че жителите могат свободно да се сдружават. А в алинея 3 на същата наредба е планувано, че законът дефинира организациите, които подлежат на регистрация. От което следва, че всяко едно гражданско съдружие е длъжно да дефинира правно-организационната си форма и да съблюдава условията на специфичния закон за тази форма. В противоположен случай политическите партии биха могли да се записват и като фондации, работодателските и синдикалните организации като политически партии и така нататък
От АИКБ също по този начин допускат съществуването на проблем с покриването на количествените критерии от страна на БРАИТ. И съгласно КРИБ съществува огромна възможност БРАИТ да не отговоря на количествените критерии. Основанията ни за това се свеждат до информацията, с която всички кандидатстващи за национално представителни работодателски организации разполагат, а точно: откритите така наречен „ дублажи “, т. е., дружество, браншова или отраслова организация е включена в числения състав на две или повече организации, които желаят да бъдат приети за представителни. На съображение член 10, алинея 4 от Наредбата за определяне на критериите за представителност в тези случаи министърът на труда и обществената политика изисква от националните управителни органи на тези организации дружно с предприятието или организацията да уточнят в числения състав на коя от тях да бъдат включени съответното дружество и/или организация.
Според тази информация до 6 октомври - крайният период за показване на документите в Министерския съвет, БРАИТ е декларирала малко над 57 хиляди заети в предприятия, които членуват в организацията, т.е. тя е на ръба за покриване на единия от двата вероятни критерии, а точно - да обгръща минимум 50 хиляди заети в 1500 компании и надалеч от опцията да покрие другия аршин, съгласно който в предприятията на организацията е належащо да има 100 хиляди заети без значение от броя на компаниите.
Ако се вземат поради дублиращите се предприятия, т.е., тези, които членуват и в други работодателски организации, които по предварителни данни обгръщат към 48 хиляди заети, то безспорният брой заети, показани от БРАИТ в периода очакван по наредбата е към 8 хиляди заети.
Предстои да бъде открито тези предприятия, които са дублирани, към коя от кандидатстващите организации ще бъдат ориентирани на база показаните пълномощни. Предвид, че според първичните документи БРАИТ надвишава минималния дължим предел за заети с малко над 8 хиляди, то може, при отстраняването на дублажите, да се окаже, че не могат да покрият минималния дължим предел. Разбира се, всичко това ще стане ясно едвам откакто комисията прегледа документите и излезе със мнение.
В тази връзка КРИБ задава въпрос какъв брой в реалност са заетите в предприятия, подадени от БРАИТ – 57 хиляди, както е в показаните документи в Министерски съвет, или 68 хиляди, както бе посочено на дадената от БРАИТ конференция на 29.10.2020 година, и разумния подвъпрос - има ли придвижване и смяна в цифрите след внасянето на документите в Министерски съвет. Отговорът на този въпрос може да докара до изводи за замяна на обстоятелства и откровени лъжи.
Откровена лъжа е и изказванието, че „ БРАИТ е кандидатствала за член на КРИБ, само че не е призната “.
КРИБ поддържа изцяло и казаното от ръководителя на БСК Радосвет Радев, че доста от членовете на БРАИТ поотделно и сега членуват в национално приетите за представителни работодателски организации и имат по всевъзможен метод опция да бъдат показани и да вземат участие в работата на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС).
Даже представител на един от клъстерите в БРАИТ е член на УС на БСК, показва Радосвет Радев и по отношение на това показва кардинално съмнение, че БРАИТ желае да взе участие в НСТС, тъй като това е средство за реализиране на някакви други цели.
Като конкретизация на казаното от БСК ще посочим, че огромните компании, членове на Индустриален Клъстер Средногорие, визиран от Радосвет Радев, са дали самостоятелни пълномощни на КРИБ, а точно Асарел-Медет АД, Аурубис България АД, Елаците – Мед АД, Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД, Геотехмин ООД, Геотрейдинг АД, Сименс ЕООД. Логичен е въпросът по какъв начин един клъстер става член основател за основаването на нова работодателска организация БРАИТ, откакто неговите съществени членове са упълномощили да ги съставляват към този момент съществуващи работодателски организации?! А самият Индустриален Клъстер Средногорие е член на Управителния съвет на БСК в лицето на изпълнителния си шеф Николай Минков?!
В продължение на казаното от БСК, КРИБ подозира в опитите на БРАИТ да накара държавното управление да я признае за национално представителна работодателска организация блян към реализиране на някакви други персонални цели, които прозират от генезиса на основаването на клъстерите - гръбнакът на БРАИТ.
Както сочат журналистически следствия, огромна част от клъстерите в България бяха основани за асимилиране на евросредства и в реалност значително от тях всъщност са кухи структури.
Ето малко от историята на клъстерите съгласно изявления в медиите: Експертите, разработвали насоките за клъстеризация на стопанската система през 2004 година, споделят, че има над 100 локални концентрации на промишлености в страната, само че считат, че могат да бъдат насърчени към 40 евентуални клъстера. В работния вид на "Национална тактика за развиване на клъстърите " от май 2006 година, която по този начин и не е призната, е записано: "Да бъдат подкрепени до 30 клъстерни формирования в България, което ще усъвършенства конкурентоспособността на над 1500 компании в основни подсектори до 2013 година ". През 2012 година съгласно икономическото министерство клъстерите към този момент са 42, само че съгласно Асоциацията на бизнес клъстерите (АБК) те са 86. През 2013 година АБК споделя, че техният брой доближава 230! За съпоставяне в Словакия тогава те са 20, в прилежаща Сърбия 43, в Румъния - 47, а в Хърватия - 56. В България растежът им единствено за година е сред 2.5 и 5.5 пъти, което е самобитен български "принос " в историята на програмния интервал 2007-2013 година Онова, което предизвика ускореното основаване на шампионско количество клъстери, са процедурите по набиране на планове, финансирани по Оперативна програма "Конкурентоспособност ".
Друг объркващ факт се отнася до самата същина на поддръжката, предоставена за основаването на клъстерите. Средствата от най-малко 100 000 лева до най-много 2 000 000 лева на план се отпускат за "изграждане и поддръжка на административното тяло на клъстера " т.е. за участия в семинари, образования, конференции, осведомителни събития, продан на опит, положителни практики и други за непрекъснатия личен състав, зает с ръководството и координацията на клъстера; за консултантски услуги за правене на плановото предложение по процедурата - до 10 000 лева.; визуализация на плана - не повече от 5000 лева.; за одит - до 20 000 лева Финансират се и действия по "привличане на нови членове в клъстера " - в това число разноски за командировки на административното тяло на клъстера, интернет страници, събития - конференции, презентации, семинари, тренинги, участия в национални и интернационалните панаири, изложения, печатане на брошури. "Инвестиционният съставен елемент " позволява финансиране на разноски за закупуване и въвеждане в употреба на дълготрайни материални активи (ДМА) за общи клъстерни действия - съоръжение за зали за образования, подготвителни центрове, изпитателни лаборатории или възстановяване на функционалните характерности на съществуващи здания и пространства. Най-голям е грантът (до 85% от стойността) на общодопустимите разноски за "подкрепа на административното тяло на клъстера ". До 65% са давани за привличане на нови членове и до 50% за придобиване на ДМА или ремонт на съществуващи. При тези условия по никакъв начин не е изненадващо, че измежду клъстерите има такива екзотични имена, които нямат нищо общо със самата концепция за обединяването на напъните сред компании за повишение на конкурентоспособността им, като да вземем за пример "Хепи клъстер ", "Ултра офис клъстер ", "Жар Клъстер ", "Обединена Борба ", "Клъстер Визия ", "Клъстер Промаркет Плюс ", "Клъстер на българските обществено виновни експортьори ", "Българска асоциация за оценка на политиките ", "Бизнес консултантски клъстер ", "Клъстер за осведомено общество и стабилно развиване ", Клъстер "Кулинарни изкуства и гостолюбие " и така нататък
През 2015 година в България към този момент са регистрирани 261 клъстера, от които 150 са в София, и съгласно изпълнителния шеф на Асоциацията на бизнес клъстерите тогава една огромна част от тези клъстери са основани тъкмо за групиране на ползи, които опират главно до приемане на средства за подкрепяне - български и европейски, а не основаване на условия за повишение на конкурентоспособността на българската стопанска система.
С оглед опциите за еврофинансиране през новия програмен интервал таман в тази тенденция са и актуалните опасения за повторяемост на сходни практики от страна на клъстерите, обединени в организацията БРАИТ, която се афишира и за приемник на Асоциацията на бизнес клъстерите.
Подобни практики биха могли да бъдат открити и при основаването на София Тех Парк, когато над 100 млн. лева бяха пренасочени от подкрепяне на действителния бизнес по Оперативна програма „ Конкурентоспособност “ към основаване на един план, всеобщо именуван в медиите „ план за недвижими парцели “. Още повече, че този план през цялото време беше координиран и съгласуван единствено и само с мнението на така наречен новаторски клъстери и от консултативния съвет по неговото основаване бяха извадени представителите на КРИБ и на БСК. Въпреки нашето гледище, първият изпълнителен шеф на София Тех Парк отхвърли изрично да вземе поради позицията на КРИБ, че това ще бъде още един план за недвижими парцели, който няма да има отношение към новаторския бизнес на 21-ви век. По тази причина КРИБ се солидаризира с написаното в отвореното писмо против управлението на София Тех Парк от Ивайло Пенчев, член на Управителния съвет на КРИБ от 2014 до 2017 година и притежател на „ Уолтопия “ – единственият частен вложител в парка: „..Една година откакто открихте техпарка за 100 милиона имате петдесетина индивида в няколко стартъпа, май всичките финансирани с държавни и европейски пари, на ниски наеми. В лабораториите май нищо не се основава, само че несъмнено имат шефове и харчат пари. Имате си и ръб и не знам какъв брой чиновници...Излъгахте ме, като ме кандардисвахте да строя при вас. Нищо от това, което обещахте, не се случи. Няма наематели в сградния ви фонд, още по-малко високотехнологични, няма други частни вложители от ранга на Уолтопия. Всъщност от никакъв сан. Едни огромни поляни и няколко празни здания. И един ръб и малко служители. И единствено харчите пари. Пари, които не толкоз високотехнологични гурута изкарват с почтен труд и заплащат под формата на налози, с цел да можете вие да се преструвате на значими, че и да си вярвате “, написа Ивайло Пенчев. Не инцидентно някои от клъстерите, основатели на БРАИТ, се обитават точно на бул. „ Цариградско шосе “ 111.
С оглед съществуването на сходни свидетелства и голям брой следствия в общественото пространство, както и въз основа на вътрешна информация, КРИБ разисква опцията дружно с други работодателски организации да сезира ОЛАФ за източването на еврофондове от страна на някои от клъстерите в България и свързани с тях структури.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ НА КРИБ:
1. Във връзка с оповестеното в медиите при започване на м. април т.г., че Аутомотив Клъстер България ще създаде огромни количества качествени респираторни апарати, питаме дали са създадени и в случай че да, на кого са дарени?
За съпоставяне ще напомним, че КРИБ посредством своя групов член Българската минно-геоложка камара, която е браншова организация, а не клъстер, подари близо 3 млн. лева за закупуване на животоспасяваща техника и медицински продукти (вкл. респираторни апарати), в това число 300 хиляди евро за здравно съоръжение и доставката му от Китай. Като цяло КРИБ и неговите самостоятелни и групови членове оказаха поддръжка на обществото за над 14 млн. лева под формата основно на парични дарения, както и на животоспасяващо и защитно здравно съоръжение, ориентирано към десетки лечебни заведения в цялата страна. Още по-странно звучи в тази конюнктура версията, че макар рецесията аутомотив фирмите печелели, и то доста добре, което пък ни дава съображение да запитаме какво отдели аутомотив секторът, с цел да помогне на нуждаещите се свои съграждани по време на пандемията?
2. По мотив оповестеното от Аутомотив Клъстер България, че окабеляването е измежду най-иновативните действия, питаме кое е иновация в автомобилостроенето – окабеляването или производството на цялостен автомобил?
3. Питаме може ли да бъде обявяван за знаков вложител този, който носи в България „ обществената употреба на 21-ви век “ - ефикасната стачка в Язаки България град Ямбол през 2015 година за нарушение Кодекса на труда, според позицията на КТ „ Подкрепа “ и тоталното неспазване на ограниченията против COVID-19 в завода на Язаки България в Димитровград
4. Може ли Язаки България да бъде съпоставен с вложители, членове на КРИБ, които създават автомобил от А до Я (който печели по спортни писти по света) или създават цялостна гама електрически автомобили (от такива за самостоятелно прилагане до товарни), които бяха изложени пред залите при провеждането на последния Бал и други събития на КРИБ. Когато притежателят им, обаче, се обръща към автомобилния клъстер с молба да му бъде възложен лист с продуктите, създавани от членовете на клъстера, с цел да купува от тях, получава отговор „ нямаме подобен! “.
5. Питаме целия IT бранш ли съставляват БАИТ (съосновател на БРАИТ), и надлежно БРАИТ, откакто IT колоси примерно като Майкрософт България, Телелинк Бизнес Сървисис, A1 България, VIVACOM, Теленор България, Електрон Прогрес, Сиела Норма, РИСК Електроник и доста други са дали самостоятелни пълномощни на КРИБ да ги съставлява като работодателска организация? Защо IT колос като НР напусна демонстративно БАИТ преди години, казвайки, че „ БАИТ целеустремено попречва привличането на вложения в българския IT бранш “?
6. И най-после питаме за какво организацията на „ най-големите IT специалисти “ (както те се възприемат) към момента няма интернет страница, а уеб сайтът на Асоциацията на бизнес клъстерите в България не действа?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ