Във военната история ще открием много герои, които по един

Във военната история ще открием доста герои, които по един или различен метод са извоювали своето място. Един от най-жестоките спорове, познати на човечеството, постоянно съумява да откри задоволително хора, които да се изправят против лудостта на съперника. В казусът ще поговорим за Михаил Петрович Девятаев. Това е един от най-успешните бегълци по време на Втората Световната война. Неговата история е много забавна, а тези, които го познават, признават, че в никакъв случай не са виждали по-смел човек. Има за какво. През 1940 година той приключва авиационното военно учебно заведение и незабавно се качва на военен аероплан, с цел да натрупа процедура. Изпълнява повече от 180 военни задачи, намира се доста постоянно с Ju-87 и Focke-Wulf 190. Успява да се оправи с всеки един съперник.

За страдание, колкото и добър водач да е всеки, рано или късно съумява да си откри майстора. Късметът на Девятаев завършва през лятото на 1944 година в гонене на самолетите на Луфтвафе над Украйна. По това време водачът има разполагаем американски Bell P-39. Битката не върви по проект и асът е свален покрай Лвив. Макар и потърпевш, той съумява да отвори парашута си над немските територии и да се озове в ръцете на съперника. Като съветски офицер, асът не очаквал да живее изключително дълго. Немците имали зелена светлина да избиват всеки по-висок пост в армията, единият вид е да бъдат убити на място, другият е да бъдат изтезавани и по-късно гладът да каже своята дума.

На 27-годишна възраст, Михаил е затворен в полски лагер. Прави опит да избяга от лагера, само че е хванат и изпратен в Заксенхаузен. Първите усещания за новия лагер са още с входа, където двама души са обесени и телата им се люшкат единствено от вятъра. Осъзнавайки, че офицерите не живеят доста дълго, пандизчията съумява да смени униформата си с тази на съветски пехотинец и да се прикрие доста бързо. Казва и името Нитенко, с цел да не бъде търсен. Имайки поради голямото количество пленници, които влизат, не е и мъчно да се скрие пред погледите им. За страдание с това завършват и триумфите, по-късно е претрупан във вагон и изпратен с още 500 други пандизчията. По пътя 30 от тях умират. Когато обаче стига до Уседом в Балтийско море – през днешния ден доста добра туристическа дестинация, руснакът вижда единствената вяра за бягство. Островът се е трансформирал в ракетна площадка на V1 и V2 ракетите.

Тогава даже вижда господин декор Браун, който по-късно ще бъде пренесен в НАСА, където ще работи върху създаването на ракети. Защо има ракети на острова? След като Германия стартира да губи войната, тя е обезверена да откри бързо ново и тъкмо оръжие, с което да спре напредъка на съперника. Така наречените балестични ракети могат да се считат за напълно тяхно изобретение, както и доста други военни планове, които ще се появят на фронтовата линия. Именно за V2 са нужни хора, които да работят, затова пленниците са най-хубавия избор. За Девятаев това не е отмора, а парещ пъкъл, който не разрешава на никой даже глътка въздух. По неговите думи, на острова хората могат да осакатеят от работа, тъй като в случай че няма труд, има пердах и противоположното.

Едно от най-суровите санкции се назовава „ Десет дни живот “. Това значи, че тъкмо в границите на 10 дни даден пандизчия ще бъде налаган, до момента в който най-после не почине. Ако тялото му не се съобщи, той ще бъде погубен. Единственият късмет на летецът е да откри метод за бягство, а това може да стане единствено благодарение на немски аероплан. Той разполага с достъп до пистата, към момента знае по какъв начин да лети, само че не познава самите самолети разполагаем – Heinkel 111. За да не притегля внимание, фокусът му е единствено върху аварийните елементи на самолетите и то тези, които са изхвърлени. За облекчение, немците поставяли маркери на всяка част, която разрешавала по-точна информация. Девятаев не можел да ги открадне, само че пък можел да ги преглежда и да ги разказва на останалите пандизчии с малко повече знания. Имал даже опцията да гледа по какъв начин немски водач се приготвя за политане. Винаги слушал по какъв начин работят моторите, а понякога имал късмет да зърне излитащия аероплан.

Немският водач забелязал интереса на пандизчиите и решил даже да се изфука, форсирайки няколко пъти моторите. Веднъж откакто схванал, че е подготвен да бяга, водачът повече не чакал покана, а единствено опция. С още 5 индивида стартира да се приготвя за бягството. Планът е да употребява времето, в което немските бойци ще отидат на обяд. В това отношение би трябвало да бъдем сигурни, че нищо не може да победи немската придирчивост и животът на кръговиден час. След като се отхвърлят два пъти, тъй като има доста немци на пистата, екипажът най-сетне взема решение да направи засада и да убие един от пазачите, употребявайки железна тръба. Един от всички се преоблича с униформата и повежда останалите на пистата.

Патрулите не забелязали безусловно нищо по-различно от боец с малко пандизчии. Един аероплан е позициониран на пистата, подготвяйки се за политане, а за изненада на Михаил, даже не бил отключен. Останалите пандизчии поканили още една група за бягство и по този начин 10 индивида се качват на самолета, подготвяйки се за политане. Пилотът по този начин и не е сигурен какво тъкмо да направи, дори споделя, че е натиснал всички бутони едновременно в суматохата си, с цел да светнат. Двигателите нямат батерия. Един от пленниците излиза бързо, с цел да откри тъкмо такива и да помогне за стартирането на моторите.

Въпреки това, проблемите не свършват с това. Опитвайки се да излети, той натиска педала до дъно, само че вместо ускоряване, самолетът стартира да се върти като торнадо. Немците към този момент го виждат и се подвигат по паника. Първият му опит да излети е неуспех и по тази причина прави втора маневра на пистата, до момента в който към този момент стартира да се стреля. Издигайки се малко по-високо, по всичко проличава, че летецът не може да управлява немската машина. Необходимо е време, преди да успее да се вдигне високо и да задържи птицата под надзор. Изпратен е уместно с немски огън. Най-вероятно точно неналичието на надзор е избавила живота му, само че в този момент предстояла по-трудната част, да накара съветските оръдия да спрат да го стрелят.

Избира първата по-добра равнища, където да се приземи и излиза с вдигнати ръце от самолета, предавайки се на сътрудниците, които тичат към него. Девятаев споделя къде е бил и какво се случва на острова, дава доста точни детайлности за позиционирането на ракетите, както и още доста други показания, само че първоначално никой не му има вяра. Живее в затвор, считан за изменник с години. Едва през 1957 година властта му дава самопризнание. Успява да се срещне с германци, които са съумели да видят неговия опит за бягство, в това число и Гюнтер Хобом, който бил изпратен да го смъкна. Съветският авиатор не се радва на особена популярност даже и след завръщането си. Не получава кой знае какви привилегии, въпреки и неговата работа да избавя животи, не живее в толкоз огромно благоденствие и умира през 2002 година

Снимки: Wikipedia