Не получавайте инсулт, ако сте жител на Видин, Враца, Монтана, Сливен и Ямбол - няма болница, която да ви лекува
Във Видин, Враца, Монтана, Сливен и Ямбол към този момент няма нито една болница, която да има подготвеност да лекува съответно инсулт. Това сподели пред публицисти акад. Иван Миланов, шеф на Многопрофилна болница за интензивно лекуване по неврология и психиатрия "Св.Наум ".
Лечението на инсулт се ползва относително от скоро и към момента не се практикува във всички лечебни заведения, уточни още акад. Миланов. По думите му съответното лекуване се ползва в 37 лечебни заведения, в това число и в 4 центъра за лекуване на инсулт и то включва инжектиране на избран медикамент, който разрежда кръвта. Медикаментът би трябвало да се приложи до 4 часа след появяването на инсулт. Центровете за лекуване на инсулт са в столичните лечебни заведения "Св.Анна " и "Пирогов ", в "Св. Георги " - Пловдив и в "Св.Марина " - Варна.
Исхемичният инсулт поражда, когато притокът на кръв към мозъка е блокиран от тромб или стеснени кръвоносни съдове, а хеморагичният инсулт - при скъсване на кръвоносен съд, изясни проф. Миланов. Симптомите на инсулт са нарушена тирада, висящ вербален ъгъл, изнемощялост на крайник или ръка.
Имаме сериозен проблем с артериалната хипертония и притеснителна наклонността за неглижиране на болестта, означи проф. Арман Постаджиян, шеф на Отделението по кардиология към столичната болница "Св.Анна ". Най-сложен е контролът при 40-годишните, защото не им се има вяра, че страдат от хипертония.
По думите на лекаря хората неглижират и профилактичните прегледи. От инсулт са застрашени и хора с ниски стойности на кръвното налягане, акцентира лекарят. Ако има и промени в кръвоносните съдове, макар ниските стойности на кръвното налягане, би могло да се получи инсулт, добави още проф. Постаджиян. От първото настъпване на признаците би трябвало да се търси здравна помощ, посъветва експертът.
Смъртността от исхемичен инсулт в България е 4 пъти по-висока от тази в Германия, като през 2015 год. в страната ни смъртните случаи са били 154 на 100 хиляди души, а в Германия - 38 на 100 хиляди, уточни акад. Миланов, цитирайки данни от отчет на Световната здравна организация. Страната ни е на водеща позиция в Европа по брой на инсултите и на инвалидизираните пациенти. По думите му пациентите не се отнасят задоволително съществено към стойностите на кръвното си налягане, което е един от главните фактори за поява на инсулт.
Проф. Миланов добави, че другите рискови фактори са предсърдно мъждене, висок холестерол, висока стойност на кръвната захар, диабет, несъразмерен банкет на солена и мазна храна, тютюнопушене, ниска физическа интензивност и стрес.
Лечението на инсулт се ползва относително от скоро и към момента не се практикува във всички лечебни заведения, уточни още акад. Миланов. По думите му съответното лекуване се ползва в 37 лечебни заведения, в това число и в 4 центъра за лекуване на инсулт и то включва инжектиране на избран медикамент, който разрежда кръвта. Медикаментът би трябвало да се приложи до 4 часа след появяването на инсулт. Центровете за лекуване на инсулт са в столичните лечебни заведения "Св.Анна " и "Пирогов ", в "Св. Георги " - Пловдив и в "Св.Марина " - Варна.
Исхемичният инсулт поражда, когато притокът на кръв към мозъка е блокиран от тромб или стеснени кръвоносни съдове, а хеморагичният инсулт - при скъсване на кръвоносен съд, изясни проф. Миланов. Симптомите на инсулт са нарушена тирада, висящ вербален ъгъл, изнемощялост на крайник или ръка.
Имаме сериозен проблем с артериалната хипертония и притеснителна наклонността за неглижиране на болестта, означи проф. Арман Постаджиян, шеф на Отделението по кардиология към столичната болница "Св.Анна ". Най-сложен е контролът при 40-годишните, защото не им се има вяра, че страдат от хипертония.
По думите на лекаря хората неглижират и профилактичните прегледи. От инсулт са застрашени и хора с ниски стойности на кръвното налягане, акцентира лекарят. Ако има и промени в кръвоносните съдове, макар ниските стойности на кръвното налягане, би могло да се получи инсулт, добави още проф. Постаджиян. От първото настъпване на признаците би трябвало да се търси здравна помощ, посъветва експертът.
Смъртността от исхемичен инсулт в България е 4 пъти по-висока от тази в Германия, като през 2015 год. в страната ни смъртните случаи са били 154 на 100 хиляди души, а в Германия - 38 на 100 хиляди, уточни акад. Миланов, цитирайки данни от отчет на Световната здравна организация. Страната ни е на водеща позиция в Европа по брой на инсултите и на инвалидизираните пациенти. По думите му пациентите не се отнасят задоволително съществено към стойностите на кръвното си налягане, което е един от главните фактори за поява на инсулт.
Проф. Миланов добави, че другите рискови фактори са предсърдно мъждене, висок холестерол, висока стойност на кръвната захар, диабет, несъразмерен банкет на солена и мазна храна, тютюнопушене, ниска физическа интензивност и стрес.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ