Видин пази спомена за Първия български екзарх Антим I, погребан в уникална гробница-мавзолей
Във Видин, в неповторима гробница – пантеон, се пазят тленните остатъци на Първия български екзарх Антим I, съобщи кореспондент на " Фокус “ .
Днес, признателното потомство, отбелязва 135 години от гибелта на Антим I - първият български екзарх, първи ръководител на Учредителното Народно заседание, изтъкнат държавник и герой за самостоятелна Българската черква.
Паметта и делото на Антим I ревниво се пази и уважава във Видин и неповторима гробница - пантеон в дунавския град пази тленните остатъци на Първия български екзарх, който е бил и видински митрополит. Днес представители на духовенството, жители и възпитаници от видинската природоматематическа гимназия, носеща неговото име, ще поднесат венци и цветя пред мавзолея, ще си спомнят за великото дело и живот на Екзарх Антим и неговите думи останали във времето: " Ще бъда благословен, в случай че с моята всеотдайност възкръсне България за нов свободен живот! “.
В специфичен книга-албум " Мавзолеят на Екзарх Антим I ", свещеник Поликарп, викарен свещеник на Софийския митрополит и българския патриарх митрополит Неофит, разказва историята на съграждането на мавзолеят. В нея са събрани доста документи, исторически свидетелства, чертежи и скици, доста фотоси.
Каква е историята на мавзолея?
Митрополит Антим и първи български екзарх умира на 1 декември 1888 година в град Видин. Погребан е с подобаваща за сана и заслугите му към българската страна, народа и Православната ни черква гала двора на митрополитската черква " Св. Николай ", споделя в книгата свещеник Поликарп. На 16 септември 1934 година в специфичен пантеон, се поставят останките на екзархa, където се намират и до през днешния ден - 135 години след неговата гибел. Откриването на мавзолея и слагането в стоманен ковчег останките на екзараха става в наличието на целия български епископат, цар Борис III, принц Кирил, министри, представители на национални комитети и сдружения, доста жители. Държавен списък -Видин пази фотоси от формалната гала.
Дълга, само че задоволително документирана е историята на съграждането на мавзолея, в който почиват тленните остатъци на Екзарха.
Първи действия за издигане на заслужен монумент на Антим I подхваща през 1915 година Видинският митрополит Неофит. С писмо от 5 май 1915 година той се обръща към Екзарх Йосиф: " Ваше Блаженство, Известно Ви е, че Вашият нравствен дъртак и наш предходник, блаженопочившият Видински митрополит и Първи български екзарх Антим е заровен в една пристройка при остарялата черква " Св. Вмчк. Пантелеймон " в гр. Видин. Ето към този момент 28 години тоя високозаслужил на народа и църквата първо йерарх лежи в гроб, прикрит от очите на подрастващите нови генерации ", споделя в книгата си свещеник Поликарп.
Митрополитът моли Светия синод за финансова поддръжка, като допуска, че 10 - 15 хиляди лв. ще стигнат да се построи " нещо крепко и хубаво ". През идващите девет години няма позволение на казуса. През април 1923 година от Светия синод се получава писмо за основаване на фонд за изграждане на монумент на Екзарха и Синода отпуска от своите общоцърковни средства сумата 75 000 лева " Понеже средствата са незадоволителни, през юни същата година Видинският епархийски нравствен съвет изпраща окръжно писмо до архиерейските наместници в епархията и до църковните настоятелства във Видинска околия да подкрепят фонда съгласно опциите си. Активна активност за набиране на средства развива архимандрит Евгений, персонални средства подарява и митрополит Неофит. Учениците и учителите от Видинската национална прогимназия " Антим I " също събират дарения и ги внасят във фонда.
Достатъчно пари за започване на строителството са събрани едвам през 1927 година Първоначалната цена на градежа е 350 хиляди лева Срокът за осъществяване на строителните работи е избран на четири месеца. За избиране на реализатор Видинската митрополия афишира търг с скрито наддаване. Във видинския държавен списък, се съхранява цялостният комплект от документи по провеждането на търга. Сред тях са: схема на строителните петна на черквата " Св. Николай ", Видинската митрополия и мавзолея; архитектурен план на мавзолея в мащаб 1:50 (архитект е Коста Николов, роден във Видин през 1891 г.); поемните условия и в детайли изложение на каменоделските работи; сметки за каменоделските работи, количеството и цената на нужните материали. На 22 юни 1927 година търгът е извоюван от бизнесмена от София Асен Аврамов.
През 1928 година мавзолеят е съграден, само че не е довършено вътрешното му оформление. Окончателно е приключен през 1934 година, изографисан и с сложена вътре каменна фигура на Антим I, направена от скулптора Иван Дудулов. Програмата по освещаването е включвала свещенодействие в църквата " Св. Николай ", литийно шествие, панахида за Антим I от Събранието на архиереите с молитва за освещаването, речи на домакини и посетители. На страниците на " Църковен вестник " от 22 септември 1934 година са поместени напълно речите на участниците в освещаването, приветствени адреси и телеграми от персони и организации от цялата страна. При откриването цар Борис III споделя: "... За заслужилите дейци най-голямото отмъщение е дълговечният спомен, който те оставят в поколенията. Пред тоя спомен аз пристигнах тук да се поклоня с възприятие на синовна респект и благодарност. Като въздавам хвалба и признателност на Н.В. Видински митрополит Неофит и на всички, които с жертвена подготвеност спомогнаха да се построи този паметник-мавзолей - материален знак на благодарност - разгласявам мавзолея-паметник на блаженопочиващия Пръв български екзарх и Видински митрополит Антим I за открит. Нека той усилва паметта на огромния наш йерарх, чието дело служи за образец и подучване на потомството за единна и примерна работа на Църква и народ ".
Днес мавзолеят-паметник е част от един от най-красивите архитектурни и исторически комплекси във Видин и България, включващ в себе си две църкви, постройката на митрополията, джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу и напълно реставрираната постройка на Видинската Синагога, превърната в Културен център " Жул Паскин “.
Днес, признателното потомство, отбелязва 135 години от гибелта на Антим I - първият български екзарх, първи ръководител на Учредителното Народно заседание, изтъкнат държавник и герой за самостоятелна Българската черква.
Паметта и делото на Антим I ревниво се пази и уважава във Видин и неповторима гробница - пантеон в дунавския град пази тленните остатъци на Първия български екзарх, който е бил и видински митрополит. Днес представители на духовенството, жители и възпитаници от видинската природоматематическа гимназия, носеща неговото име, ще поднесат венци и цветя пред мавзолея, ще си спомнят за великото дело и живот на Екзарх Антим и неговите думи останали във времето: " Ще бъда благословен, в случай че с моята всеотдайност възкръсне България за нов свободен живот! “.
В специфичен книга-албум " Мавзолеят на Екзарх Антим I ", свещеник Поликарп, викарен свещеник на Софийския митрополит и българския патриарх митрополит Неофит, разказва историята на съграждането на мавзолеят. В нея са събрани доста документи, исторически свидетелства, чертежи и скици, доста фотоси.
Каква е историята на мавзолея?
Митрополит Антим и първи български екзарх умира на 1 декември 1888 година в град Видин. Погребан е с подобаваща за сана и заслугите му към българската страна, народа и Православната ни черква гала двора на митрополитската черква " Св. Николай ", споделя в книгата свещеник Поликарп. На 16 септември 1934 година в специфичен пантеон, се поставят останките на екзархa, където се намират и до през днешния ден - 135 години след неговата гибел. Откриването на мавзолея и слагането в стоманен ковчег останките на екзараха става в наличието на целия български епископат, цар Борис III, принц Кирил, министри, представители на национални комитети и сдружения, доста жители. Държавен списък -Видин пази фотоси от формалната гала.
Дълга, само че задоволително документирана е историята на съграждането на мавзолея, в който почиват тленните остатъци на Екзарха.
Първи действия за издигане на заслужен монумент на Антим I подхваща през 1915 година Видинският митрополит Неофит. С писмо от 5 май 1915 година той се обръща към Екзарх Йосиф: " Ваше Блаженство, Известно Ви е, че Вашият нравствен дъртак и наш предходник, блаженопочившият Видински митрополит и Първи български екзарх Антим е заровен в една пристройка при остарялата черква " Св. Вмчк. Пантелеймон " в гр. Видин. Ето към този момент 28 години тоя високозаслужил на народа и църквата първо йерарх лежи в гроб, прикрит от очите на подрастващите нови генерации ", споделя в книгата си свещеник Поликарп.
Митрополитът моли Светия синод за финансова поддръжка, като допуска, че 10 - 15 хиляди лв. ще стигнат да се построи " нещо крепко и хубаво ". През идващите девет години няма позволение на казуса. През април 1923 година от Светия синод се получава писмо за основаване на фонд за изграждане на монумент на Екзарха и Синода отпуска от своите общоцърковни средства сумата 75 000 лева " Понеже средствата са незадоволителни, през юни същата година Видинският епархийски нравствен съвет изпраща окръжно писмо до архиерейските наместници в епархията и до църковните настоятелства във Видинска околия да подкрепят фонда съгласно опциите си. Активна активност за набиране на средства развива архимандрит Евгений, персонални средства подарява и митрополит Неофит. Учениците и учителите от Видинската национална прогимназия " Антим I " също събират дарения и ги внасят във фонда.
Достатъчно пари за започване на строителството са събрани едвам през 1927 година Първоначалната цена на градежа е 350 хиляди лева Срокът за осъществяване на строителните работи е избран на четири месеца. За избиране на реализатор Видинската митрополия афишира търг с скрито наддаване. Във видинския държавен списък, се съхранява цялостният комплект от документи по провеждането на търга. Сред тях са: схема на строителните петна на черквата " Св. Николай ", Видинската митрополия и мавзолея; архитектурен план на мавзолея в мащаб 1:50 (архитект е Коста Николов, роден във Видин през 1891 г.); поемните условия и в детайли изложение на каменоделските работи; сметки за каменоделските работи, количеството и цената на нужните материали. На 22 юни 1927 година търгът е извоюван от бизнесмена от София Асен Аврамов.
През 1928 година мавзолеят е съграден, само че не е довършено вътрешното му оформление. Окончателно е приключен през 1934 година, изографисан и с сложена вътре каменна фигура на Антим I, направена от скулптора Иван Дудулов. Програмата по освещаването е включвала свещенодействие в църквата " Св. Николай ", литийно шествие, панахида за Антим I от Събранието на архиереите с молитва за освещаването, речи на домакини и посетители. На страниците на " Църковен вестник " от 22 септември 1934 година са поместени напълно речите на участниците в освещаването, приветствени адреси и телеграми от персони и организации от цялата страна. При откриването цар Борис III споделя: "... За заслужилите дейци най-голямото отмъщение е дълговечният спомен, който те оставят в поколенията. Пред тоя спомен аз пристигнах тук да се поклоня с възприятие на синовна респект и благодарност. Като въздавам хвалба и признателност на Н.В. Видински митрополит Неофит и на всички, които с жертвена подготвеност спомогнаха да се построи този паметник-мавзолей - материален знак на благодарност - разгласявам мавзолея-паметник на блаженопочиващия Пръв български екзарх и Видински митрополит Антим I за открит. Нека той усилва паметта на огромния наш йерарх, чието дело служи за образец и подучване на потомството за единна и примерна работа на Църква и народ ".
Днес мавзолеят-паметник е част от един от най-красивите архитектурни и исторически комплекси във Видин и България, включващ в себе си две църкви, постройката на митрополията, джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу и напълно реставрираната постройка на Видинската Синагога, превърната в Културен център " Жул Паскин “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ