Във Вечния град Рим светите братя Кирил и Методий получават

Във Вечния град Рим светите братя Кирил и Методий получават изключителна респект и самопризнание за своето дело, дало опция за съхраняването и оцеляването на културата и вярата на източноевропейските нации. Светиите са почитани не по-малко и в католическите среди, макар Великата схизма от 1054 година, разделила християнската черква сред римокатолицизма и източното православие.

Просветителската активност на св. св. Кирил и Методий и техните възпитаници обгръща църковно-дипломатическата и прочие активност, която те развиват в Рим в напъните си да изградят мост сред Изтока и Запада. Основите на това старание са положени през 9-ти век, само че отекват през вековете до наши дни.

Култът към свети Кирил в Западната черква постоянно е бил обвързван със Сан Клементе (свети Климент), който е християнски светец и четвъртият римски папа. В негова чест е осветена и базиликата „ Сан Клементе “, която се трансформира в знак на вярата и просветителското дело. Храмът и до през днешния ден пази мощите на св. Кирил Философ, който продължава да бъде уважаван, по едно и също време със своя брат св. Методий, цели 13 века след успението им.

Последната задача

В исторически проект през 867 година светите братя отпътуват за Рим в своята последна задача, траяла повече от година. Те водят преписка с папа Николай I по преместването на мощите на папа св. Климент I Римски, умрял като страдалец през I век на полуостров Крим. Братята пазят сполучливо правото на битие на славянската книжовност и папата признава публично славянските книги, като в черква " Св. Марина " е отслужена литургия на славянски език.

Предисторията на намирането на мощите включва задачата на Константин, предоставена му от византийски император Михаил III при хазарския хаган в Крим, на която взема присъединяване и Методий. На Кримския полуостров през 861 година Константин Философ открива останките на деятел Климент Ι, който е освен един от първите римски папи, само че и първият свещеник на Сердика (днешна София).

Не по-малко значима е детайлността, че основателят на глаголицата Константин Философ написа последния от своите писания " Написание за правата религия " във Вечния град. В края на своя земен път богословът приема „ велика монашеска схима ", както и второ име – Кирил.

Датата на гибелта на св. Константин-Кирил Философ е 14 февруари 869 година в Рим. Според изданието за църковни въпроси „ Двери “ се счита, че св. Методий е положил тялото на брат си в ковчег, подготвяйки се да го върне в манастира Полихрон, чието местоположение през днешния ден не е известно.

Съществуват два описа за по-нататъшните събития. Според единия папа Адриан II и римските епископи показват предпочитание тялото да бъде положено в храма " Сан Клементе ", който по това време се намира отвън централната част на Рим. Според втората версия Методий е изискал разрешение да върне тялото в манастира, само че папата отхвърля и по тази причина светията измолва Адриан ΙΙ Кирил да бъде заровен в базиликата " Сан Клементе “.

Преди полагането на ковчега присъстващите станали очевидци на първото знамение, се показва в пространното житие на Константин-Кирил Философ. Римските епископи поискали да ревизират дали тялото е непокътнато и желали да отворят ковчега, само че, пробвайки се да отковат пироните, не могли да го сторят и св. Кирил бил положен.

Символът „ Сан Клементе “

В базиликата до ден-днешен се съхраняват мощи на няколко фигури, оставили голям отпечатък върху европейския континент. От в началото построената конструкция е добре непокътната криптата, в която се намира гробът на равноапостола св. Кирил Философ, макар че храмът е бил обновяван и надграждан през вековете.

" Сан Клементе " е построена на три разнообразни равнища, като две от тях са подземни. Третото равнище съставлява трикорабна базилика, дълга 45 м и необятна 25 метра, издигната още през ХІІ век с атриум (открит двор – бел. ред.) и ниска камбанария. За целият комплекс се грижат ирландски монаси от Доминикански медал, учреден през XIII век.

В наши дни комплексът на храма се състои от вътрешен двор, ограден с колонада (коридор с колони бел. ред.), а фасадата на базиликата в жанр барок е приключена през 1719 година от Карло Стефано Фонтана.

Като значим миг от почитането на просветителното дело, би трябвало да бъде посочена 1929 година, през която в храма е сложена мозаечна икона на св. Кирил с български и италиански надписи, подарък от Българската православна черква.

С този акт България се трансформира в първата славянска страна, която подхваща сходна стъпка. На по-късен стадий и други нации слагат икони и декорации на мястото.

Не по-малко забавен е фактът, че до олтара на един от параклисите е изобразен папа Адриан II, до момента в който посреща светите братя в римската базилика " Санта Мария Маджоре " и освещава славянската писменост и книги.

Всеизвестно е, че по време на Френската гражданска война мощите на св. Константин-Кирил Философ биват преместени и за жалост изгубени.

Монаси от към този момент упоменатия Доминикански медал съумяват да намерят късче от останките и то е върнато в " Сан Клементе ".

Вечният град и безконечната благодарност

Същинското възобновление на почитта в Рим към св. Кирил и Методий в новата история на България стартира още от първата половина на XIX в. Тя най-много е обвързвана с начинания както от страна на православни християни, по този начин и на римокатолици, по думите на духовник Иван Иванов пред „ Двери “.

Този развой е подкрепян освен от елементарните българи, само че и от персони като Иван Вазов, Пенчо Славейков и Константин Величков, които имат опция да живеят и творят във Вечния град.

През XIX век са проведени празнувания измежду славяните във връзка 1000 години от задачата на светите братя. Тогава папа Пий IX получава молба от хърватския свещеник Йосип Щросмайер, считан за другар на българския народ, да стартира изследване за разкриване на мощите на св. Кирил.

Папата приветства това предложение и позволява археологически разкопки в базиликата „ Сан Клементе “, с които се заема известният археолог Де Роси.

Неговата активност е продължена от археолога Мърули, който през 1862 година намира хипотетичното място на гроба на св. Константин-Кирил и раннохристиянски стенописи, изобразяващи преместването на мощите на св. Климент от славянските просветители в наличието на папа Адриан и целия клир и народ на Рим, както свидетелстват средновековните писмени извори.

През 1880 година папа Лъв XIII издава енцикликата „ Grande munus “ (папско обръщение до всички католици – бел.ред.), в която отбелязва заслугите на Солунските братя за евангелизацията на Европа и дефинира литургичното честване на тяхната памет в Римокатолическата черква на 7 юли. През 1881 година по самодейност на свещеник Щросмайер в Рим пък се организира първото честване на св. св. Кирил и Методий.

Важен миг от историята е визитата от 1400 поклонници на базиликата „ Сан Клементе “, с цел да се поклонят пред св. Кирил. За случая София изпратена и дребна делегация от българи-униати, водени от архиепископ Нил Изворов.

Първото документирано публично честване от страна на българите на 24 май в Рим се организира през 1924 година Идеята е на проф. Любомир Милетич, ръководител на Българска академия на науките и учител в Софийския университет, който учредява и „ Комитет за споразумяване отпразнуването на българския народен празник св. св. Кирил и Методий в Рим “.

През 1977 година в Рим и базиликата " Сан Клементе " се празнуват 1150 години от рождението на св. Константин-Кирил Философ. Официалната българска делегация включва държавни и църковни представители от двадесет души, в чийто състав влизат учени, писатели и актьори.

На 30 декември 1980 година към светите братя е изработен израз на голямо почитание, когато те са оповестени от папа Йоан Павел II с апостолическо обръщение „ За безпримерно достолепие ” за съпокровители на Европа. Според папата равноапостолите имат извънреден принос за културното обогатяване на Европа и съставляват мост сред Изтока и Запада – мост, който наподобява е нерушим както през отминалите епохи, по този начин и отсега нататък. /БГНЕС

--------------

Димитър Русков, редактор в отдел „ Международни вести “ на Агенция БГНЕС.