Спортни хроники: Най-ужасната травма в германския футбол
Във футбола непрекъснато ставаме очевидци на най-различни травми на състезателите – само че малко са тези, които се запомнят вечно с мъчителната си грубост.
На 14 август 1981 година преди малко завърналият се в елита Вердер Бремен приема Арминия Билефелд в мач от Бундеслигата.
Докато Вердер се бори за изкачването си при най-хубавите, Арминия дава всичко в опита да се избави от изпадане от Бундеслигата. Загуба с 0:1 от Кайзерслаутерн в последния кръг едвам не вкарва отбора в зоната на изпадащите, като само головата разлика избавя отбора.
Под натиска на почитателите, които не желаят да виждат тима толкоз слаб, шефовете в Арминия вземат решение да отворят кесията и вадят 100 000 марки, с цел да си върнат Евалд Линен (на главната фотография горе), който тогава играе за Борусия Мьонхенгладбах. Не са напълно ясни претекстовете на самия Линен, който от играещ в евротурнирите тим се мести в опашкар, борещ се да не изпадне.
В 20-ата минута Арминия нападна. Линен получава топката отляво. Не съумява да си я спре добре и би трябвало да я догони, до момента в който към нея също тича и бранителят на „ бременските музиканти “ Норберт Зигман и се хвърля за шпагат. Не е ясно дали съумява да играе с топката, само че сигурно доближава крайници на Линен.
В началото влизането наподобява напълно нормално, въпреки всичко приказваме за футбол от началото на 80-те години. Но даже за тези стандарти следствията от конфликта са шокиращи.
Линен остава на тревата, държи се за бедрото, а нечовешките му викове съумяват да надвикат даже тълпата по трибуните.
Впоследствие всички виждат, че с бутоните си Зигман е отворил 25-сантиметрова рана на крайници на Линен.
Реакцията на Линен е разбираема и изцяло естествена – смут, потрес, гняв.
Въпреки грубостта на влизането, съдията демонстрира единствено жълт картон на Зигман. Евалд незабавно се пробва да се изправи на краката си, само че поради болката не съумява от първия път и остава на тревата.
Изумително, само че с разпран крайник Линен съумява да се изправи от втория опит. Той не потегля да търси помощ от лекарския екип на Арминия, а се затичва, куцукайки, към треньора на Вердер Ото Рехагел – индивида, който през 2004-та изведе Гърция до европейската купа.
Линен стартира да блъска Рехагел и да му крещи, че той е нареждал на Зигман да влиза по-остро. Дори откакто е качен на носилката, Линен продължава да кълне треньора на Вердер и да размахва заплашително пестник във въздуха.
Линен даже завежда правосъдно дело против Рехагел и го назовава „ престъпник, от който в никакъв случай не би приел опрощение “. Съдът обаче споделя, че този проблем би трябвало да бъде решен напълно от Германския футболен съюз. „ Прокурорите направиха съпоставяне и споделиха, че един боксьор няма по какъв начин да съди различен за ударите, които са му нанесени на кръга “, изяснява по-късно Линен.
Рехагел и Зигман получават писма със закани, а за идващия мач на Арминия старши треньорът излиза с бронежилетка под якето. Зигман се извинява на Линен с писмо, само че и това не оказва помощ, поради което полицията за малко му назначава персонална защита.
В оня сезон Вердер прави голям възторг и приключва на петото място в крайното класиране, като по този метод се класира за Купата на УЕФА. Арминия пък още веднъж оцелява, като приключва на солидното 12-то място.
Две години по-късно Линен се завръща в Гладбах, а през 1992-ра стопира с дейния футбол като състезател на Дуисбург. По-късно дори застава отпред на клуба. В 20-годишната си кариера като треньор, Линен работи в Германия, Гърция и Румъния, а от 2017-а е механически шеф на Санкт Паули.
Зигман от своя страна се отхвърля през 1986-а като футболист на Фортуна. След като окачва бутонките, се обръща към будизма.
Дали това е помогнало 30 години по-късно двамата да се помирят, не е ясно, само че извинението и подадената ръка от Зигман са признати от Линен, когато двамата се срещат още веднъж лице в лице. „ В началото се притеснявах и бях на крачка да се откажа, само че въпреки всичко взех решение да отида. Срещата ме излекува “, споделя Зигман.
„ Норберт беше жертва. Това, което направи, можеше да го направи всеки различен бранител, тъй като футболът беше подобен по това време. Футболът тогава беше война. “
