Научете историята на задната ножица
Във футбола най-запомнящи са резултатите и красивите осъществявания. А когато една виртуозна демонстрация докара до отбелязване на съдбоносен гол, това към този момент се помни от генерации. Именно хубостта, динамичността и стремежът към победа прави футбола обичана игра на съвсем два века.
За фантастичното осъществяване на задната ножица от Кристиано Роналдо във вратата на Ювентус се разшумя доста. Няма по какъв начин да бъде другояче, защото сходни номера са едни от най-красивите и най-атрактивните за почитателите неща във футбола. За страдание, сходни осъществявания са необичайност по нашите терени. По-възрастните обаче сигурно помнят задната ножица на починалия Георги Славков, който донесе успеха на Ботев, тогава " Тракия ", в градското дерби през лятото на 1978 година над Локомотив пред препълнените трибуни на Голямата къща. Или пък попадението със задна ножица на Христо Бонев есента на същата година, която се оказа решаваща за оставането на черно-белите в А група. Няма да се не помни и осъществяването на Мартин Камбуров на 20 ноември 2016 година против канарчетата. Последното запаметяващо се осъществяване бе в сряда, когато с приказен удар през глава Мирослав Будинов матира Левски и рефера Петър Костадинов и завоюва точката за Септември с 2:2.
Но кой в действителност е измислил този акробатичен метод за вкарване на голове?
Доста хора неправилно считат, че негов откривател е фамозният италианец Силвио Пиола, играл през 30-те и 40-те години за Лацио и Ювентус, международен първенец с „ адзурите ” за 1938 година Дори самата задна ножица е известна като „ а ла Пиола ”.
Истината обаче е напълно друга. Докато Силвио Пиола е бил още бебе, един латиноамерканец пръв вкарва този удар в публични мачове.
Уругвайският футболен историк и публицист Едуардо Галеано е документирал в книгата си „ Футбол на слънце и сянка ”, че през 1914 година футболистът Рамон Унзага е вкарал гол по този метод на игрището до чилийското пристанище Талкахуано.
Испанец по корени, Унзага емигрира още като дребен с родителите си от Билбао в Чили, където фамилията получава локално поданство. Играе цялостен живот в Клуб Атлетико от Талкахуано, носи и екипа на националния тим на Чили. На шампионатите Копа Америка през 1916 и 1920 година втрещява феновете със задната си ножица, поради което пресата в Южна Америка назовава това осъществяване „ чилийското ”.
Статуята на Унзага през днешния ден може да се види пред стадиона Талкахуано, издигната от постоянно признателното население на града.
Някои футболни историци даже настояват, че има сведения за по-ранна задна ножица.
Аржентинският публицист Хорхе Бараза разполага с някакви данни, че по същия акробатичен метод е бил маркиран гол в мач сред британски моряци, извършен на перуанското пристанище Каляо в края на 19-и век. Изследователят Хорхе Базадре от Перу даже прецизира, че това се е случило през 1892 година, а след това чилийците са си присвоили зародилата в Перу задна ножица.
Тези данни обаче са прекомерно съмнителни, до момента в който ножицата на Рамон Унзага, сигурно, е първата, за която съществуват писмени сведения. Въпреки това в романа си „ Градът и кучетата ” (1963 г.) известният перуански публицист Марио Варгас Льоса също твърди, че този номер е зародил за пръв път в Каляо. Чилийските искания, подплатени с неоспорими доказателства, обаче важат повече пред футболните историци.
Навремето искания за изобретяване на задната ножица изявява и нападателят Леонидас, носил екипа на Бразилия през 30-те години. Наричан „ човекът-каучук ”, той твърди, че въпросното осъществяване е негов патент. Само че съгласно документите Леонидас демонстрира ножицата за пръв път през 1932 година, много по-късно от Унзага. Същият е казусът с централния бранител на Ювентус Карло Парола, който твърди, че е вкарвал голове по този метод още като младеж преди Втората международна война.
Предприемачът и някогашен президент на Астън Вила Дъг Елис споделя пък, че в Англия самият той персонално е посочил за пръв път ножицата като състезател на Саутпорт.
Кога в действителност задната ножица поражда във футбола в Европа?
Тук към този момент има по-категорични доказателства, че е импортирана от Чили през 1927 година Тогава футболният отбор Коло-Коло от Сантяго идва на турне в Испания. Неговият капитан и създател Давид Ареяно се оказва огромен занаятчия на ножиците и впечатлява доста испанската аудитория. Всичко завършва по драматичен метод: в хода на турнето Ареяно умира от перитонит, получен в резултат на тежка травма на мач във Валядолид.
Какво е нужно, с цел да вкарваме голове със задна ножица като Роналдо?
Германският академик Херман Швамедер коментира, че би трябвало „ инстинкт, доста храброст и, на първо място, неприятно подаване, което няма по какъв начин да бъде отиграно по различен метод ”. Клаус Фишер, голмайстор по този метод в историческия полуфинал сред Германия и Франция (3:3, 5:4 след дузпи) на Световното през 1982 година, е склонен с професора. „ Задната ножица най-често е резултат от неприятен пас ”.
Разбира се, има и изключение от по този начин дефинираното предписание, като да вземем за пример това от май 2010 година, когато в шампионата на Унгария едни против други застават отколешните противници Хонвед и Ференцварош. При резултат 1:0 за Хонвед реферът отсъжда дузпа в тяхна изгода. Вратарят избива удара на Анджело Вакаро, само че топката се връща назад към него. Този път италианецът извърта задна ножица и отбелязва зрелищния втори гол в дуела.
В историята остава и изключителното осъществяване на Златан Ибрахимович от мача Швеция - Англия (4:2), игран през есента на 2012 година - от 22 метра, когато топката е на височина над 180 см, а вратарят Джо Харт беше излязъл да избие с глава отвън наказателното поле.
Друго популярно осъществяване е на Уейн Руни, година и половина преди този момент на Ибра. Задната му ножица в дербито на Манчестър сред Юнайтед и Сити беше избрана за най-красив гол в историята на Висшата лига. Самият Руни не вижда нищо чак толкоз особено: „ Видях, че топката идва комфортно, и си споделих - за какво да не опитам? ”.
Дори и някои опити за задната ножица, които не са приключили с гол, намират място във футболните летописи поради самото осъществяване.
От този вид е да вземем за пример страхотният удар на Марсело Балбоа в мача Съединени американски щати -Колумбия (2:1) на Световното през 1994 година Топката обаче профуча тъкмо до гредата, а камерите демонстрираха по какъв начин колумбийският вратар Оскар Кордоба се кръсти, че всичко се е разминало без последици.
За фантастичното осъществяване на задната ножица от Кристиано Роналдо във вратата на Ювентус се разшумя доста. Няма по какъв начин да бъде другояче, защото сходни номера са едни от най-красивите и най-атрактивните за почитателите неща във футбола. За страдание, сходни осъществявания са необичайност по нашите терени. По-възрастните обаче сигурно помнят задната ножица на починалия Георги Славков, който донесе успеха на Ботев, тогава " Тракия ", в градското дерби през лятото на 1978 година над Локомотив пред препълнените трибуни на Голямата къща. Или пък попадението със задна ножица на Христо Бонев есента на същата година, която се оказа решаваща за оставането на черно-белите в А група. Няма да се не помни и осъществяването на Мартин Камбуров на 20 ноември 2016 година против канарчетата. Последното запаметяващо се осъществяване бе в сряда, когато с приказен удар през глава Мирослав Будинов матира Левски и рефера Петър Костадинов и завоюва точката за Септември с 2:2.
Но кой в действителност е измислил този акробатичен метод за вкарване на голове?
Доста хора неправилно считат, че негов откривател е фамозният италианец Силвио Пиола, играл през 30-те и 40-те години за Лацио и Ювентус, международен първенец с „ адзурите ” за 1938 година Дори самата задна ножица е известна като „ а ла Пиола ”.
Истината обаче е напълно друга. Докато Силвио Пиола е бил още бебе, един латиноамерканец пръв вкарва този удар в публични мачове.
Уругвайският футболен историк и публицист Едуардо Галеано е документирал в книгата си „ Футбол на слънце и сянка ”, че през 1914 година футболистът Рамон Унзага е вкарал гол по този метод на игрището до чилийското пристанище Талкахуано.
Испанец по корени, Унзага емигрира още като дребен с родителите си от Билбао в Чили, където фамилията получава локално поданство. Играе цялостен живот в Клуб Атлетико от Талкахуано, носи и екипа на националния тим на Чили. На шампионатите Копа Америка през 1916 и 1920 година втрещява феновете със задната си ножица, поради което пресата в Южна Америка назовава това осъществяване „ чилийското ”.
Статуята на Унзага през днешния ден може да се види пред стадиона Талкахуано, издигната от постоянно признателното население на града.
Някои футболни историци даже настояват, че има сведения за по-ранна задна ножица.
Аржентинският публицист Хорхе Бараза разполага с някакви данни, че по същия акробатичен метод е бил маркиран гол в мач сред британски моряци, извършен на перуанското пристанище Каляо в края на 19-и век. Изследователят Хорхе Базадре от Перу даже прецизира, че това се е случило през 1892 година, а след това чилийците са си присвоили зародилата в Перу задна ножица.
Тези данни обаче са прекомерно съмнителни, до момента в който ножицата на Рамон Унзага, сигурно, е първата, за която съществуват писмени сведения. Въпреки това в романа си „ Градът и кучетата ” (1963 г.) известният перуански публицист Марио Варгас Льоса също твърди, че този номер е зародил за пръв път в Каляо. Чилийските искания, подплатени с неоспорими доказателства, обаче важат повече пред футболните историци.
Навремето искания за изобретяване на задната ножица изявява и нападателят Леонидас, носил екипа на Бразилия през 30-те години. Наричан „ човекът-каучук ”, той твърди, че въпросното осъществяване е негов патент. Само че съгласно документите Леонидас демонстрира ножицата за пръв път през 1932 година, много по-късно от Унзага. Същият е казусът с централния бранител на Ювентус Карло Парола, който твърди, че е вкарвал голове по този метод още като младеж преди Втората международна война.
Предприемачът и някогашен президент на Астън Вила Дъг Елис споделя пък, че в Англия самият той персонално е посочил за пръв път ножицата като състезател на Саутпорт.
Кога в действителност задната ножица поражда във футбола в Европа?
Тук към този момент има по-категорични доказателства, че е импортирана от Чили през 1927 година Тогава футболният отбор Коло-Коло от Сантяго идва на турне в Испания. Неговият капитан и създател Давид Ареяно се оказва огромен занаятчия на ножиците и впечатлява доста испанската аудитория. Всичко завършва по драматичен метод: в хода на турнето Ареяно умира от перитонит, получен в резултат на тежка травма на мач във Валядолид.
Какво е нужно, с цел да вкарваме голове със задна ножица като Роналдо?
Германският академик Херман Швамедер коментира, че би трябвало „ инстинкт, доста храброст и, на първо място, неприятно подаване, което няма по какъв начин да бъде отиграно по различен метод ”. Клаус Фишер, голмайстор по този метод в историческия полуфинал сред Германия и Франция (3:3, 5:4 след дузпи) на Световното през 1982 година, е склонен с професора. „ Задната ножица най-често е резултат от неприятен пас ”.
Разбира се, има и изключение от по този начин дефинираното предписание, като да вземем за пример това от май 2010 година, когато в шампионата на Унгария едни против други застават отколешните противници Хонвед и Ференцварош. При резултат 1:0 за Хонвед реферът отсъжда дузпа в тяхна изгода. Вратарят избива удара на Анджело Вакаро, само че топката се връща назад към него. Този път италианецът извърта задна ножица и отбелязва зрелищния втори гол в дуела.
В историята остава и изключителното осъществяване на Златан Ибрахимович от мача Швеция - Англия (4:2), игран през есента на 2012 година - от 22 метра, когато топката е на височина над 180 см, а вратарят Джо Харт беше излязъл да избие с глава отвън наказателното поле.
Друго популярно осъществяване е на Уейн Руни, година и половина преди този момент на Ибра. Задната му ножица в дербито на Манчестър сред Юнайтед и Сити беше избрана за най-красив гол в историята на Висшата лига. Самият Руни не вижда нищо чак толкоз особено: „ Видях, че топката идва комфортно, и си споделих - за какво да не опитам? ”.
Дори и някои опити за задната ножица, които не са приключили с гол, намират място във футболните летописи поради самото осъществяване.
От този вид е да вземем за пример страхотният удар на Марсело Балбоа в мача Съединени американски щати -Колумбия (2:1) на Световното през 1994 година Топката обаче профуча тъкмо до гредата, а камерите демонстрираха по какъв начин колумбийският вратар Оскар Кордоба се кръсти, че всичко се е разминало без последици.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ